Определение № 894 от 16.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 894 гр. Благоевград, 16.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500747 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца С. С. Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. Х. И. П., срещу определение № 770 от 23.04.2024 г. по гр. д.

№ 2526/2022 г. на Районен съд Благоевград, III. граждански състав. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение молба на ищеца, с която се иска на осн. чл.248 ал. 1 ГПК да се измени решение № 862 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 2526/2022 г. на PC-Благоевград в частта за разноските.

Частният жалбоподател навежда оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Счита, че в съдебното решение не са отразени реално сторените от него съдебни разноски. Поддържа, че районният съд неправилно е приел, че на ищеца не се дължат всички сторени разноски, а само разноските съобразно частта от иска, която е уважена. Посочва, че съдът е взел предвид сумата от 800 лв., като представляваща общата сума на възнагражденията на вещото лице. Счита, че тази констатация не е вярна, понеже разноските за двете експертизи възлизали общо на 858,54 лв., а съдът присъдил само 515,37 лв. Изразява становище, че неправилно съдът изцяло е игнорирал и не е заплатил в полза на ищеца заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. Твърди, че е представил по делото 2 бр. списъка за сторените разноски, изразяващи се в: 404 лв., представляваща 1 платен депозит за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза; 282,80 лв. държавна такса; 900 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение; 454,54 лв. депозит за допълнителна съдебно-оценителна експертиза. Счита, че общо заплатените от него разходи възлизат на 2 311,34 лв. Моли да се отмени определението и да се постанови съдебен акт, с които да му се присъдят съдебните разноски, които не са му били присъдени с решението - разноски в общ размер на 2 311,34 лв. В случай, че ОС-Благоевград не уважи искането в пълен размер, моли да се постанови съдебен акт, с който да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

Ответникът по частната жалба „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД /ответник в исковото производство/ оспорва същата и я намира за неоснователна. Посочва, че съдът е присъдил разноски в полза на ищеца съобразно уважената част на иска и счита, че съдът правилно е сметнал общия им размер на 1 980 лв. Изразява становище, че съдът правилно не е взел предвид като разноски заплатените от ищеца банкови такси.

Ответникът по жалбата В. И. А. /ответник в исковото производство/ е подал „писмен отговор-становище“, имащ характер на отговор на частна жалба, в който изразява становище за правилност на обжалваното определение.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на предвидения в чл. 248 ГПК преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да остави без уважение молба с вх. № 2056/26.01.2024 г., подадена от С. С. Т., за изменение на решение № 862 от 07.12.2023 г. по гр.д. № 2526/2022 г. на PC-Благоевград в частта за разноските, районният съд е счел, че в мотивите на решението си подробно е обосновал присъдените разноски. В тях е приел, че ищецът е сторил разноски в общ размер от 1 980 лв., изразяващи се в: 900 лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представен договор за правна защита и съдействие е заплатено в брой; 280 лв. – държавна такса; 800 лв. – възнаграждение за вещо лице. Посочил е, че искът е уважен за сумата от 1 822 лв. и е отхвърлен за разликата над 1 822 лв. до 7 000 лв., поради което е намерил, че съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати 2 на ищеца сумата от 515,37 лв., като не е уважил направеното възражение за прекомерност. С диспозитива на решението си съдът е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 515,37 лв. – разноски по делото съобразно уважената част от иска. При повторното запознаване с представените доказателства за сторените разноски районният съд е намерил, че не е допускал грешка или пропуск при първоначалната си преценка. Посочва, че ищецът претендира да бъдат вземани предвид като разноски и внесените от него банкови такси. РС-Благоевград е счел, че те не следва да се възлагат като разноски на ответника. Приел е, че като разноски следва да се вземат предвид единствено тези, които по делото са били дължими от ищеца. Посочил е, че ищецът е дължал възнаграждение за вещо лице в размер на 800 лв., което е било внесено и което съдът е взел предвид при изчисляване на разноските. Отново е приел, че се дължат само разноски съобразно уважената част от иска, а не всички сторени.

Определението на Районен съд Благоевград е правилно.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай искът по чл. 432 КЗ, предявен от ищеца срещу ЗК „Лев Инс“ АД е частично уважен за сумата от 1 822 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № Е *** ВР, собственост на ищеца, в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2019 г. около 12:30 ч., на главен път Е79 на километър 369+500 непосредствено преди тунела на с. Железница, общ. Симитли, обл. Благоевград в посока от гр.

Благоевград за гр. Симитли, ведно със законната лихва считано от датата на представяне на доказателства пред застрахователя за настъпване на обстоятелствата по чл. 390 КЗ – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фолксваген голф“, с рег. № Е *** ВР до окончателното му изплащане, като искът за главницата е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1 822 лв. до предявения от 7 000 лв. и за присъждане на законна лихва от датата на причиняване на вредите.

Ищецът е заявил исканията си пред районният съд за присъждане на направените по делото разноски, като е представил списъци на разноските по чл. 80 ГПК, според които те се изразяват в: 282,80 лв. – държавна такса; 404 3 лв. – депозит за оценителна експертиза; 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение; 454,54 лв. – депозит за допълнителна оценителна експертиза.

Жалбоподателят поддържа, че общият размер на тези разноски е 2 311,34 лв. Изводът на жалбоподателя за общия размер на разноските е неправилен, понеже при събирането на претендираните от него суми се получава числото 2041,34.

При проверка на материалите по делото настоящия съдебен състав установи, че сторените от ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК са: 280 лв. – държавна такса, видно от вносна бележка, находяща се на л.29; 400 лв. – депозит за съдебно-автотехническа оценителна експертиза (л.99); 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение (л.121-гръб); 400 лв. – депозит за допълнително възнаграждение на вещото лице за оценителната експертиза (л.143). Общия размер на тези суми е 1 980 лв.

В последното съдебно заседание на 08.11.2023 г. районният съд е присъдил на вещото лице възнаграждение в размер на 900 лв., като е уточнил, че от него 400 лв. вече са били внесени от ищеца (л.99), а 50 лв. – от ЗК „Лев Инс“ АД (л.108). С вносната бележка на л.143 ищецът е внесъл сума в размер на 450 лв. Но в заседанието на 08.11.2023 г. съдът е задължил ищеца да внесе сума само в размер на 400 лв. за възнаграждение на вещото лице и го е предупредил, че при невнасяне ще бъде издаден изпълнителен лист. Това означава, че ищецът е надвнесъл сума в размер на 50 лв. Останалата част от възнаграждението на вещото лице в размер на 50 лв. е била внесена от ЗК „Лев Инс“ АД (л.147), понеже в заседанието на 08.11.2023 г. съдът е задължил този ответник да внесе 50 лв. за възнаграждение на вещото лице и също го е предупредил, че при невнасяне ще бъде издаден изпълнителен лист.

Надвнесената сума в размер на 50 лв. не следва да бъде възлагана в тежест на ответната страна. Тя подлежи на връщане на ищеца, при отправено искане за това.

Другата разлика между претендираните от ищеца разноски и действително сторените от него разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК се явяват банковите такси по извършените преводи. Така например жалбоподателят е заплатил държавна такса и за нея претендира сума в размер на 282,80 лв., като видно от вносната бележка, находяща се на л.29, самата държавна такса е била в размер на 280 лв., а останалите 2,80 лв. представляват такса за обработка на 4 вносната бележка, удържана от банката за операцията. По същият начин ищецът претендира и останалите суми, като включва в тях и банковите такси.

Изключение е адвокатското възнаграждение, което е било заплатено в брой.

Съгласно определение № 12119 от 11.10.2017 г. по адм. д. № 6622/2017 г., VІІ отд. на ВАС претендираните разноски за комисиони на банката за банков превод не са разноски по производството по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК и не следва да се присъждат. В същият смисъл е и практиката на гражданските съдилища - решение № 324952 от 29.01.2018 г. по гр. д. № 50624/2017 г. на Софийски районен съд, решение № 986 от 21.03.2018 г. по гр. д. № 10243/2017 г. на Районен съд – Пловдив, решение № 530231 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 12867/2018 г. на СРС и други. Съгласно определение № 12401 от 18.09.2019 г. по адм. д. № 10239/2018 г., ІІ отд. на ВАС разноски, представляващи такси за банков превод не следва да бъдат присъждани, тъй като те не са свързани с процеса на събиране на доказателства и не попадат в необходимите за водене на делото, включващи такива за призоваване на свидетели, вещи лица и за изготвяне на експертизи (арг. от чл. 75 ГПК), както и възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 ГПК). Поради това тези разноски не следва да бъдат заплащани от ответната страна.

На присъждане подлежат разноските, които страната реално е заплатила във връзка с извършването на определени правни действия в процеса, а направените от страната разходи за банкови такси са за предоставени услуги от трети лица, поради което те не представляват разноски по смисъла на горните разпоредби и като такива са недължими за присъждане. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в определение № 8868 от 06.07.2020 г. по адм. дело № 3626/2020 г. на ВАС, VI отд., както и в решение № 4387 от 03.12.2021 г. по гр. д. № 41348/2021 г. на СРС, определение № 60382 от 23.12.2021 г. по гр. д. № 2584/2017 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 2208 от 18.03.2022 г. по гр. д. № 68705/2021 г. на СРС, решение № 2900 от 02.04.2022 г. по гр. д. № 69830/2021 г. на СРС, решение № 2408 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 34316/2022 г. на СРС, решение № 103 от 14.08.2023 г. по гр. д. № 705/2021 г. на Районен съд – Първомай, решение № 225 от 29.11.2023 г. по гр. д. № 123/2023 г. на Районен съд – Павликени, решение № 534 от 23.12.2023 г. по гр. д. № 264/2023 г. на Районен съд – Несебър, решение № 171 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 624/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик, решение № 55 от 05.06.2024 г. по т. д. № 169/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

5

Отговорността за разноски е в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да поеме разноски, т.е. необходимо е наличието на причинна връзка, между процесуално поведение на едната страна и понесените разноски от другатаарг. чл. 78, ал. 2 ГПК (определение № 31 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 3608/2015 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС). В определение № 11961 от 28.09.2020 г., постановено по адм. дело № 3626/2020 г. на ВАС по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК относно банковите такси е посочено, че „Тези разходи не са в пряка причинноследствена връзка с оспорването на административния акт“. Безспорно и в исковото производство разходите за банкови такси не са в пряка причинноследствена връзка с поведението на насрещната страна.