Решение № 2584 от 09.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2584 гр. Варна, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110106546 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищцата А. П. Б. твърди, че на 18.11.2022 г., около 08:30 часа, в гр. Варна, в района на местност **, на път **, при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **, водачът Ан.М., нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като на кръстовище отнел предимството и ударил минаващия по пътя с предимство автомобил, вследствие на което по непредпазливост причинил на ищцата, като пътник в управлявания от него автомобил, телесни повреди, изразяващи се в контузия на гръден кош, кръвонасядания в областта на гръдния кош, кръстната област и лявата мишница, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи и бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който като виновен бил посочен водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **.

Било издадено Наказателно постановление № 22**-***/19.01.2023 г., влязло в сила на 10.02.2023 г.

Ищцата заявява, че след инцидента поради силните болки, които изпитвала, се налагало да приема болкоуспокояващи. Вследствие на причинените увреждания избягвала да води разговори с когото и да било, тъй като това допълнително я натоварвало както психически, така и физически.

Започнала да страда от безсъние, а поради силните болки в гръдния кош не могла да върши ежедневната си домакинска работа. Изпитвала непровокирано чувство на безпокойство, тревога и уплаха, когато й се налагало да пътува с автомобил.

1

Ищцата сочи, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № ** от „ЗКЛИ“ АД, валидна към датата на ПТП. Излага, че на 15.03.2023 г. подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до застрахователното дружество, но предложената като обезщетение сума не я удовлетворила.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, причинено на 18.11.2022 г. в гр. Варна, в района на местност **, на път **, от водача на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № **, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК „ЗКЛИ“ АД оспорва предявения иск като неоснователен. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Опел Астра“, с рег № **.

Релевира възражения за съпричиняване от страна на ищцата, като твърди, че същата е пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан. Поддържа, че от представените медицински документи се установява, че ищцата е получила повърхностна травма с кръвонасядания по гърдите, лявата мишница и кръста, предвид което оспорва сочените от същата интензитет на претърпените болки и страдания и необходими медицински грижи след инцидента. Счита, че възстановителният период при идентични травми протича в порядъка на 10-15 дни. Счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен и следва да бъде съобразен с икономическата обстановка в страна към датата на ПТП.

Оспорва искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на ПТП, като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че на 18.11.2022 г. в гр.

Варна, в района на местност **, на път **, при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **, водачът Ан.М. допуснал нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което настъпило процесното ПТП, че ищцата А. П. Б. е пътувала в лекия автомобил „Опел Астра“ с рег. № ** и вследствие на ПТП са й причинени физически увреждания; че за лек автомобил „Опел Астра“ с рег.

№ **, е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, оформена в застрахователна полица № **, валидна към датата на ПТП.

2

Настъпването на процесното ПТП се потвърждава от приложения на л. 7 от делото констативен протокол за ПТП от 18.11.202 г., в който е отразено, че при същото е пострадала ищцата А. П. Б.. С наказателно постановление № 22**-***, влязло в сила на 10.02.2023 г., на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **, Ан.М., е наложено административно наказание във връзка с процесното ПТП за допуснати нарушения на чл. 6, т. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

С исковата молба е представено медицинско удостоверение № 1329/2022 г., издадено след проведен на 25.11.2022 г. преглед на ищцата /л. 12-13/.

Констатирани са петнисто, синкаво-зеленикаво кръвонасядане с диаметър 7 см по страничната повърхност на лявата мишница, друго такова кръвонасядане с диаметър 3.5 см по задната повърхност на гръдния кош, на нивото на ръба на лявата лопатка, както и синкаво-зеленикаво кръвонасядане с диаметър 4 см в централната кръстна област. Посочено е, че уврежданията са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин – вследствие на претърпяно на 18.11.2022 г. ПТП. Отразено е, че така описаните травми в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Приложени са болнични листи /л. 17-19/, видно от които А. Б. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за периода от 18.11.2022 г. до 21.12.2022 г.

Установява се, че на 24.11.2022 г. ищцата е била прегледана от д-р Емил Костадинов, като при прегледа не са установени фрактури в областта на гръдния кош. В амбулаторния лист /л. 15/ не е отразено прилагането на специфична терапия или лечение, като е вписано, че на ищцата са „дадени съвети“.

Към писмените доказателства по делото е приобщена кореспонденция между процесуалния представител на ищеца и ответното дружество /л. 8-11/, от съдържанието на която става ясно, че на 08.12.2022 г. А. П. Б. отправила застрахователна претенция към „ЗКЛИ“ АД във връзка с претърпените вследствие на процесното ПТП вреди.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведените автотехническа, съдебномедицинска, психологическа и допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.

Съгласно заключението по автотехническата експертиза лекият автомобил, в който е пътувала ищцата при настъпване на процесното ПТП, е снабден с триточкови инерционни предпазни колани на всички седалки.

Съгласно заключението по съдебномедицинската експертиза вследствие на инцидента ищцата е претърпяла следните увреждания: контузия на гръдния кош /кръвонасядане с диаметър 3.5 см по задната повърхност на гръдния кош, на нивото на ръба на лявата лопатка/, кръвонасядане с диаметър 7 см по страничната повърхност на лявата мишница, кръвонасядане с диаметър 4 см в централната кръстна област. Вещото лице е посочило, че за пълното възстановяване от констатираните травми са били необходими 3-4 седмици, като липсват данни за приложено болнично или амбулаторно лечение. Тъй като описаните телесни увреждания са леки, вещото лице е достигнало до 3 извод, че е възможно ищцата да е била с поставен предпазен колан, но допуска и че тежестта на уврежданията може да се дължи на ниската скорост при настъпване на ПТП.

Поради липсата на категоричност в изводите на вещото лице съдебен лекар по въпроса дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан по делото е допуснато изготвянето на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза за изясняването му. Поставени са и допълнителни въпроси относно наличието на данни за претърпяна от ищцата травма на гръбначния стълб. Съгласно изготвеното заключение по комплексната експертиза претърпените от А. Б. травматични увреждания не отговарят на т. нар. „коланна травма“ и не може да се каже с категоричност дали същата е била с правилно поставен обезопасителен колан нито да се определи кои от травматичните увреждания не биха настъпили при използването на такъв, респ. дали биха настъпили други травми. Изрично е посочено, че не са налице медицински документи, удостоверяващи претъпяна от ищцата травма на гръбначния стълб.

В съдебно заседание вещото лице д-р Д. внася корекция в изводите си, като заявява, че констатираните телесни увреждания по задната повърхност на гръдния кош не биха могли да бъдат получени при правилно поставен обезопасителен колан. По отношение на увреждането в областта на лявата мишница сочи, че би могло да се получи със или без поставен предпазен колан, тъй като горните крайници не са в обхвата на колана.

Въз основа на представените по делото доказателства и проведеното изследване на ищцата психологическата експертиза достига до заключението, че вследствие на процесното ПТП първоначално тя е развила стресова реакция, проявление на която са повишена тревожност, напрежение, безсъние, страх, изолация, ограничаване на социалните контакти, зависимост от близките и др. Вещото лице констатира, че понастоящем А. Б. е в добро общо състояние, но все още има епизодични симптоми на напрежение при участие в пътното движение, безпокойство и нарушения на съня. Не са налице данни за настъпили психически разстройства, като възстановителният процес протича нормално. В съдебно заседание вещото лице Р. уточнява, че за възстановяването на ищцата след процесния инцидент са били нужни 4-5 месеца.

Изрично в обстоятелствената част на заключението по СПЕ вещото лице е цитирало изявлението на ищцата, направено в рамките на проведеното психологично изследване, в следния смисъл: „На 18.11.2022 г. сутринта си извиках такси, както обикновено, на фирма „Омега“. Качих се в таксито и потеглихме към работното ми място. Возех се на задната седалка. Бях без колан, за съжаление.“ /л. 74 от делото/.

Съдът кредитира в пълнота така коментираните експертни заключения като компетентно изготвени, обосновани и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

От събраните по делото гласни доказателствени средства, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установява следното:

4

Свидетеля Д. И.а Б., майка на ищцата, излага, че сутринта на 18.11.2022 г. получила телефонно обаждане от бившия си съпруг, който й съобщил за претърпяното от дъщеря им произшествие. Сочи, че се отправила към Спешния център на Окръжна болница, където дъщеря й била докарана с линейка. Заявява, че ищцата видимо изпитвала болка и не позволявала да я докосват. В рамките на около час била прегледана и освободена за домашно лечение, като след няколко дни трябвало да бъдат направени допълнително снимки, за да се изключи разместване или счупване на кости. Св. Б. заявява, че в рамките на около три седмици дъщеря й не могла да се обслужва самостоятелно, имала затруднения в придвижването и не можела да спи от болка. Имало видимо изкривяване на гръбначния й стълб между двете плешки. В този период я обгрижвали членовете на семейството. Впоследствие започнала да ходи на рехабилитация и масажи. След процесния инцидент ищцата решила, че няма да ползва получения като подарък за рождения й ден ваучер за шофьорски курс, тъй като се страхувала да шофира. И понастоящем се стряскала от звука на клаксон или спирачки и нямала доверие на шофьорите. В началото на настоящата година започнала да посещава психолог, за да преодолее психичната травма от инцидента.

Като свидетел по делото е разпитан и бащата на ищцата – П.П.Б., който непосредствено след настъпване на процесното ПТП пристигнал на място.