Акт от 16.02.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1536

Пловдив, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

При секретар Р. П. и с участието на прокурора КАЛОЯН МИНЧЕВ ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 344 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Твърденията, на които се основава исковата молба, с оглед и на Уточнение към исковата молба от 02.12.2022г., представено в първото по делото заседание /л.34-л.35 от делото/ съобразно указанията на ВАС, дадени в Определение № 9369 от 25.10.2022г. на ВАС, постановено по адм. дело № 8622/2022г., Трето отделение са, че са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Областна дирекция град Пловдив на Министерство на вътрешните работи от незаконосъобразното задържане по ЗМВР и фактическите действия при осъществяването му, представляващи административна дейност по чл.72 от ЗМВР, за времето от около 15.00 часа на 22.06.2016г. до 15.00 часа на 23.06.2016г., първоначално в сградата на І –во РПУ- Пловдив, а от 03.00 часа на 23.06.2016г.

– в ареста на VІ – то РПУ- Пловдив. В тази насока се поддържа, че на 22.06.2016 г. в сградата, в която се намира апартаментът на ищеца, апартаментите на децата му, търговския му офис, апартаменти, които дава под наем, апартаменти, в които са настанени други негови роднини и кабинети на съпругата му, пристигнал екип от полицаи (около 20 души), които извършили претърсване и изземване на множество вещи и документи от приземния етаж на сградата, двата кабинета и стара чакалня към единия от тях на съпругата на ищеца, гаражи, апартаментът на К. на 4-тия етаж и офисът на „Лем-Инвест" ЕООД на 5-тия етаж, без съгласие от собственика, по смисъла на член 83 от ЗМВР и без да са налице основанията по посочения текст. Полицаите не се представили, не се легитимирали и не уведомили К. за основанията и целта на действията, си по смисъла на член 2, ал.2 от Инструкция № 8121з-464 от 26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по чл. 81, ал.1 и 2 и чл. 83, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи от полицейските органи (Инструкцията от 26.08.2014 г.).

Четирите протокола за претърсване и изземване от 22.06.2016 г., били съставени от полицаите по реда на чл. 161, алинея 1 от НПК (а не по член 83 от ЗМВР, което разколебава квалификацията на действията на служителите на МВР като „административна дейност"), т.е. без предварително разрешение на съдия, поради твърдение за наличие на „неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата", но не са били налице хипотезите по този член.

С четири съдебни определения от 23.06.2016 г. действията по претърсване и изземване са потвърдени от съдия, като макар да са изложени мотиви под формата на преразказ за искането на прокурора за одобрение, съдът не е направил анализ дали е налице „неотложен случай", а само декларативно е посочил, че е бил налице такъв. Исканията за одобрение на претърсванията и изземванията са били направени от прокурор. Иззетите документи били описани в протоколите по крайно неразбираем начин,което пречило да се установи точно какво е иззето и да се проследи дали всичко иззето ще бъде върнато, в нарушение на изискванията на член 10, ал. 1, т.5 от Инструкцията от 26.08.2014г. При претърсването били отворени всички шкафове, чекмеджета и др., без ищецът да е уведомен какво се търси и без да е поканен да го предаде, като дори грубо му било казано „да мълчи и да чака", в нарушение на член 2, ал.2, т.З и член 3 от Инструкцията от 26.08.2014 г. Това продължило с часове. Поддържа се, че Заповедта за задържане, е издадена много по-късно, но ищецът е задържан още в този момент, поради което е допуснато нарушение и на член 2 и на член 15 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда и за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията от 24.01.2015 г.).Полицаите забранили на ищеца да използва телефоните си, в нарушение на член 73 от ЗМВР. Ръководителят на операцията първоначално отказал на ищеца да се свърже с адвокат, но след настоятелни искания разрешил един телефонен разговор. Ищецът позвънял на адвокат Орлин Т., но след като разбрал, че не би могъл да ползва услугите му, тъй като не е в страна, помолил за разрешение да проведе втори разговор. Тази възможност категорично му била отказана, в нарушение на член 72, ал.5 от ЗМВР и в нарушение на член 2 от Инструкцията от 24.01.2015 г. Ако се приеме, че както се твърди в заповедта за задържане, издадена много по-късно, ищецът е задържан още в този момент, то е допуснато нарушение и на член 15 от Инструкцията от 24.01.2015 г. След като приключили с претърсването и изземането, служителите на ответника заявили на ищеца, че трябва да ги придружи до 1-во районно управление (РУ) при Областна дирекция (ОД) на МВР - Пловдив, без да му връчват заповед за арест и без да му кажат в какво е обвинен, качили го в автомобил и го закарали в управлението, в нарушение на член 72, ал.З от ЗМВР, на член 2 и член 15 от Инструкцията от 24.01.2015 г. По време на престоя си в полицейското управление ищецът бил разпитван от цивилен полицай, но без да е уточнено качеството, в което е разпитван. Първоначално полицаят си водил записки на отговорите на К., но впоследствие смачквал бележките си, изхвърлял ги с коментар „няма да ги пишем тези глупости" и заявявил, че друг негов колега ще продължи разпита.

Почти същият сценарий се повторил и с втори полицай. По време и на двата разпита в стаята периодично влизал по-млад господин, представян от другиге като „шефа" и също задавал въпроси.Впоследствие при ищеца дошъл четвърти полицай, който заявил, че не е запознат със случая и трябва само да направи протокол за разпит. На ищеца бил представен документ и на възраженията му, че не разбрал какви са посочените в него „членове от НК", че не знае какво му поднасят за подпис и, че иска адвокат, и четиримата полицаи заявявили, че е само свидетел и няма нужда, нито право на адвокат, в нарушение на член 72, ал.З от ЗМВР, на член 2, член 15 и член 29 от Инструкцията от 24.01.2015 г. К. поискал да получи адвокат в качеството на свидетел, но му било отговорено, че не може.

Протоколът за разпит останал неподписан от ищеца и последният разпитващ си тръгнал около 21.00 - 21:30 часа. Въпреки че е само „свидетел", при К. останал униформен полицай, за да го пази да не напуска стаята, с което е допуснато нарушение на чл. 2 от Инструкцията от 24.01.2015 г. Около 03:00 часа на 23.06.2016 г. друг полицай уведомил ищеца, че го задържат, трябва да „свали всичко" за обиск и започнал да попълва формуляри. На въпрос дали има нужда от адвокат, К. потвърдил, че цял ден искал да се свърже с такъв и продължил да настоява, но полицаят отговорил, че в три часа посред нощ няма къде да намери и е по-добре да подпише, че на този етап не иска, в нарушение на член 15 от Инструкцията от 24.01.2015 г. Полицаят уверил ищеца, че още в 8.00 часа сутринта ще му разреши обаждане и среща с адвокат и ищецът, в стрес от случващото се, от изтощението и от безсънието, подписал предоставените му документи. Препис от тях не му бил връчван. В заповедта за арест са нанесени данни, че ищецът е задържан за 24 часа още на 22.06.2016 г. в 15.00 часа, когато се прибрал вкъщи и видял полицейската акция.Обещанието за адвокат не било изпълнено - К. бил закаран в ареста на VI-то РУ при ОД на МВР - Пловдив и там, въпреки неколкократните му искания да се свърже с адвокат полицаите му отговорили, че докато не се обадят от I РУ при Од на МВР,не могат да направят нищо. В 15.00 часа на 23.06.2016 г., без никакви обяснения, ищецът бил уведомен, че може да си тръгва, като не бил освободен незабавно след отпадане на основанието за задържане, в нарушение на член 27 и чл.46 от Инструкцията от 24.01.2015 г.

С оглед изложеното се предявява искова претенция по отношение на ответника – Областна дирекция град Пловдив на Министерство на вътрешните работи с искане да се осъди ответника да заплати сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,ведно със законната лихва за забава от датата ан увреждането до датата на окончателното плащане/така и в този смисъл е и Уточнение с вх.№ 3605/22.02.2022г. по описа на Административен съд Пловдив/.

В съдебно заседание ищецът лично и с процесуалните си представители адвокат Т. Е. и адвокат К.Б. поддържа предявената искова претенция. Подробни съображения във връзка с основателността на същата, се излагат в писмена защита, депозирана по делото от страна на процесуалния представител. Претендира се и присъждане на сторените разноски в производството.

Ответникът – Областна дирекция град Пловдив на

Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.П. оспорва изцяло предявения иск. Твърденията са, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради недоказанот на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността, като излага подробни съображения в депозирана по делото писмена защита.Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Участвалият в производството прокурор – представител на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното :

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /Доп. - ДВ, бр. 105 от

2005 г., изм., бр. 30 от 2006 г./ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Регламентираната отговорност е специален вид отговорност за непозволено увреждане на граждани и юридически лица от дейността на администрацията. В случая исковете се разглеждат по реда на АПК, като се касае за специална подсъдност, регламентирана в разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, произтичаща от общата подведомственост на административните съдилища по чл.128,ал.1, т.5 от АПК.

В разпоредбата на чл.204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал.3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204, ал.3 и 4 от АПК нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Тоест, когато твърдяните вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство, сезираният съд да установи нищожността на акта, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина : преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл.149, ал.5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт. В настоящият случай, съобразно фактическите твърдения в исковата молба се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Областна дирекция гр.Пловдив при Министерство на вътрешните работи, при или по повод осъществяване на административна дейност по чл.72 от ЗМВР, поради което съдът следва преюдициално да се произнесе по незаконосъобразността на действията/бездействията при разглеждане на делото по същество.