Решение № 24 от 04.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Велико Търново, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600095 по описа за 2024 година за да се произнесе везе предвид следното:

С Присъда № 26/15.12.2023 г., постановена по НОХД № 564/2023 г. Русенски окръжен съд е признал за виновен подсъдимият М. М. Ш. да е извършил деяние по чл. 343, ал. 3, пр.

2, б. “б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в”, пр. 1 чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 54 вр. чл. 36 от НК и му е наложил наказание 9 години „Лишаване от свобода“.

Със същата присъда признал Ш. за невинен да е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението, в тази му част.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС постановил наказанието „Лишаване от свобода“, да бъде изтърпяно при първоначален „Общ” режим. Приспаднал на основание чл.

59, ал. 1 и ал. 2 от НК времето, през което подсъдимият е бил фактически задържан, считано от 17.02.2023 г. до 30.03.2023 г.

Лишил подсъдимият М. М. Ш. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 10 години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал при изпълнение на наказанието, времето през което подсъдимият е бил лишен от това свое право по административен ред, считано от 17.02.2023 г.

Присъдил е разноски и се произнесъл по веществените доказателства.

Срещу присъдата е депозиран въззивен протест от прокурор при Окръжна прокуратура Русе, с който се претендира незаконосъобразност на присъдата само в оправдателната й част, поради неправилно приложение на закона и необоснованост. Иска се отмяна в оправдателната й част, респективно признаване за виновен и осъждане на 1 подсъдимия Ш. в извършването на нарушенията по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за които е имало съответното обвинение пред първата инстанция. Претендира се и потвърждаване на присъдата в останалата й част. В допълнително изложени съображения, представителят на обвинението е развил подробни мотиви, съобразно които според окръжния прокурор Ш. следва да бъде признат за виновен и осъден в извършването на нарушенията по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция - представителят на прокуратурата поддържа подадения протест. Намира, че превишаването на скоростта с 3.7 км/ч от разрешената от 80 км/ч не е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като и при разрешената скорост от 80 км/ч ударът в дървото би настъпил. Същевременно обаче сочи, че винаги превишената скорост е и несъобразена с пътната обстановка. Излага несъгласието си с наведените от защитата доводи във връзка с показанията на св. А..

Действително св. А. е управлявал автомобила си зад подсъдимия и това било чисто субективно възприятие на подс. Ш., че представлява някаква опасност за него този автомобил, поради което Ш. е завил рязко вдясно, след което за определен период от време не е могъл да контролира пътното превозно средство, независимо от твърдението на вещите лица за липса на загуба на устойчивост. Излага също, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, в каквато посока изобилства практика на ВКС, а претенцията за явна несправедливост на наказанието намира за неоснователна. В смисъла на изложеното представителят на прокуратурата намира присъдата за правилна и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена.

По делото е постъпила и въззивна жалба от подсъдимия Ш. чрез защитника му адв.

М., с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. С въззивната жалба са наведени следните аргументи, които се поддържат пред настоящата инстанци и от защитника му адв. М., а именно: неизясненост на делото от фактическа и правна страна, касаеща вината на участниците в пътнотранспортното произшествие; явна несправедливост на наложеното наказание – игнорирани били множество смекчаващи вината обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия Ш., както и че същото не съответствало на тежестта на деянието и дееца; неотчитане на факта на съпричиняване от страна на пострадалия, който бил без поставен обезопасителен колан. Иска се от въззивния съд да се отмени присъдата и оправдае подсъдимия Ш.. Алтернативно се претендира изменението й с приложение на чл.

55 от НК, като се намали размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ и се приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият Ш. и защитниците му поддържат депозираната въззивна жалба и допълнението към същата с наведените оплаквания и доразвиват аргументите си. Оспорват подадения протест и молят същия да бъде оставен без уважение като неоснователен. Отправят искания за отмяна на постановената присъда и намаляване съществено на наложеното наказание лишаване от свобода, включително и с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК - при отчитане на множество смекчаващи вината обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия Ш.; съпричиняване от страна на пострадалия – без поставен обезопасителен колан. Претендират намаляване и на кумулативно наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 години. Сочат, че употребата на забранени от закона наркотични вещества не са повлияли механизма на осъществяване на деянието. В заключение претендират справедлив съдебен акт, ориентиран малко над минимално предвидения в закона размер на наказание за това престъпление.

Подсъдимият в правото си на лична защита и последна дума пред настоящата инстанция изразява съгласие с изложеното от защитата му и съжаление за извършеното, като иска постановяване на справедлив съдебен акт.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в протеста и въззивната жалба на подсъдимия оплаквания, становищата на страните, заявени в съдебно заседание и извърши цялостна проверка на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивният съд изцяло споделя приетата за установена от първостепенния такъв 2 фактическа обстановка, установена по реда и със способите на НПК, изразяваща се в следното:

Подсъдимият Ш. е български гражданин, със средно образование, работи и не е осъждан. Живее в с. Тръстеник, обл. Русе. Притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории “В“, “М“ и „АМ“ от 2004 г. Към дата на деянието 17.02.2023 г. е бил правоспособен водач. В периода от 2019 г. до 2023 г. е бил санкциониран 6 пъти за административни нарушения по ЗДвП, като за четири от същите са му били наложени административни наказания „Глоба“ /по фиш/ за нарушения свързани с превишаване на скоростта за движение.

Пострадалият Н. К. и подсъдимият Ш. били приятели от детинство. Двамата живеели в едно населено място - с. Тръстеник, обл. Русе и работели на строителен обект в с.

Николово, обл. Русе.

На 17.02.2023 г. около 07:20 часа - 07:25 часа, по път I-5 /Русе – Велико Търново/ посока към гр. Русе, при ясно време и нормална видимост се движел л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 82****, управляван от подс. Ш.. На предна дясна седалка /до водача/, се возел пострадалият Н. К.. И двамата били без поставени предпазни колани, с каквито лекият автомобил на Ш. бил оборудван.

Платното за движение в посока към гр. Русе се състояло от две ленти с обща ширина 7.70 метра, разделени от бяла прекъсната линия. Дясната лента била с ширина 4 метра, а вдясно от пътя имало банкет от отъпкан чакъл с ширина около 4.5 метра и с естествени неравности. След банкета, вдясно и напред се намирала затревена площ с ширина около 3.5 метра, която завършвала в ограда на „Дом за възрастни хора с деменция“ гр. Русе.

Пред лекият автомобил на подсъдимия се движел л.а. „Шкода Йети“, управляван от св. И. И., а след подс. Ш. - л.а. “БМВ“, управляван от св. А. А.. Подс. Ш. изпреварил автомобила на св. И., като продължил движението си напред в лявата лента за движение на пътното платно. Същата маневра извършил и св. А., който последвал подс. Ш. и изпреварил автомобила на свид. И. И.. Достигайки района на км. 5+900 /като участъкът от пътя бил прав, а настилката от едрозърнест асфалт, влажен, без неравности по платното за движение/ подс. Ш. възприел, бързо наближаващия го и движещ се зад него л.а. „БМВ“, управляван от св. А. А.. Решил да му даде път. В този момент предприел маневра за отклоняване в дясната лента на платното за движение /от лявата към дясната лента/, натиснал леко спирачки, тъй като същевременно в тази лента се движело друго ППС /малък камион/ и рязко напуснал платното за движение - косо вдясно, като се отклонил в банкета - вдясно по посоката си на движение. Към момента на напускане платното за движение, Ш. се е движел със скорост от 83.7 км/ч., като в този участък от пътя скоростта за движение била ограничена до 80 км/ч и урегулирана с пътен знак „В 26 – забранено движение със скорост по - висока от означената“. При тази маневра – рязко отклоняване вдясно по посока на движението си и изнасяне в дясната част на платното за движение, подсъдимият изгубил контрол върху автомобила, не успял да го овладее, като напускайки платното за движение косо, вдясно изминал 34 метра по банкета и около 13 метра по затревената му част и се ударил в дърво, намиращо се до ограда на „Дом за възрастни хора с деменция“ гр. Русе. Ударът бил с предна дясна част на автомобила на разстояние около 30 см. от десния му край. Скоростта на автомобила при удара в дървото била 76.4 км/ч. В резултат на това настъпили деформации в предната дясна и странична дясна части на лекия автомобил. Поради това, че ударът бил нецентрален, лекият автомобил на Ш. придобил едновременно ротационно и постъпателно движение, като се завъртял по посока на часовниковата стрелка, придвижил се напред по посоката си на движение и изминал още около 15 метра до преустановяване на движението си. От удара в дървото се активирала дясната въздушна възглавница, а в процеса на завъртането на автомобила от същия изпаднал Н. К.. Тялото на К. изхвръкнало от автомобила под въздействието на центробежната сила, породена от едновременното му ротационно и постъпателно движение /при движението му след удара в дървото/ и преминало през образувалия се отвор от деформацията на цялата дясна част на купето, като вратата се е деформирала, измествайки се назад, вследствие на което се е образувал голям 3 отвор - пред деформираната врата /снимков материал към протоколи за оглед на горен и долен десен ъгъл на автомобила, снет странично – т. 1, л. 77 до л. 97 от ДП/. Малко след това, достигайки местопроизшествието, св. И. спрял и незабавно подал сигнал на ЕЕН 112.

Непосредствено след това на мястото спрели и свидетелите В. Н. и Б. Б., които пътували към работното си място – „Дом за възрастни хора с деменция“ гр. Русе. Тъй като св. Н. била медицинска сестра по образование и след като чула дишането на К. преценила, че не може да му помогне и позвънила на ЕЕН 112. В следствие на удара на л.а. „Фолксваген Пасат“ в крайпътното дърво, пострадалият К. получил множество наранявания, несъвместими с живота, в резултат на което настъпила неговата смърт.

На място своевременно пристигнали екип на сектор „Специализирани оперативни дейности“ към РДПБЗН – Русе, които обезопасили произшествието и екип на ЦСМП - Русе, който констатирал настъпилата смърт на Н. К..

Свидетелите М. А. и Д. Ч. - полицейски служители в сектор „ПП“ в ОД МВР - Русе изпробвали с техническо средство подсъдимия за алкохол, което отчело отрицателен резултат. Поради обстоятелството, че подс. Ш. бил транспортиран с линейка до УМБАЛ „Канев“ гр. Русе свидетелите Г. и Р. /също полицейски служители/ били изпратени да го изпробват с техническо средство за наличие на наркотични вещества, което отчело наличие на метамфетамин. Последната констатация наложила да му бъдат взети проби от кръв и урина, чието експертно изследване установило наличието на амфетамин и метамфетамин в тях.