Определение № 570 от 01.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. София, 01.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20241000500480 по описа за 2024 година и за да се произнесе съдът взе предвид:

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Производството е образувано по повдигната препирня за подсъдност с определение № 7 512 от 17.02.2024 г. постановено по гр. д. № 1 721/24 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 174 състав.

Страните по делото не взимат становище по повдигната препирня за подсъдност.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството е образувано по искова молба, вх. № 28 508/12.05.2022 г. постъпила в Софийски градски съд, с която ищецът С. Б. З. е предявил срещу ответниците С. Г. И., В. П. С., Г. П. И., М. П.

П., И. А. Б., Т. И. В., П. Г .С., Й. Г. И., Г. М. И., С. Н. Ц., Л. Н. Г., С. Д. В. и Н. С. В. иск с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот - земя, находящ се в град София, ул. "510" № 30, с площ от 4 000 кв.м., представляващ имот с идентификатор ***. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по така подадената искова молба е образувано гр. д. № 4 867/22 г. по описа на Софийски градски съд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е починал на 27.01.2023 г., като с определение № 3 204/13.03.2023 г. като ищци са конституирани наследниците му по закон Б. С. З. и В. С. З.. Видно от така постановеното определение съдът е дал указания на ново конституираните ищци в едноседмичен срок да заявят дали поддържат исковата молба, като ги е предупредил, че при липса на становище 1 ще приеме, че исковата молба не се поддържа и ще прекрати производството по делото.

Видно от съобщенията, приложени по делото така постановеното определение е връчено лично на В. З., а на Б. З. е връчено чрез брат му В. З. на 11.04.2023 г. В дадения от съда срок В. З. с молба вх. № 38 825/24.04.2023 г. е направил изявление, че в качеството си на наследник на ½ част от имуществата на баща си, поддържа исковата молба за 1/2 част от описания в нея имот.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 5 786 от 10.05.2023 г. Софийски градски съд е заличил като страна по делото Б. З. и е прекратил делото по отношение на 1/2 част от исковата претенция.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 6 810 от 02.06.2023 г. Софийският градски съд е приел, че с оглед данъчната оценка на целия имот ( 88 796 лв.), както и с оглед на прекратителното определение за ½ ид. част от имота, цената на така предявеният иск е 44 398 лв., поради което родово компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд, прекратил е производството и е изпратил делото на Софийския районен съд по подсъдност.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че пред Софийски районен съд е образувано гр. д. № 64 996/23 г. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение, постановено по същото дело съдът е повдигнал спор за подсъдност.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 2 146 от 23.08.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2 262/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав съдът е определил като компетентен да разгледа делото Софийски градски съд. Видно от мотивите на постановеното определение, съдът е направил изводите относно родовата компетентност като е взел предвид, че определение № 5 786 от 10.05.2023 г., с което Софийски градски съд е заличил като страна по делото Б. З. и е прекратил делото по отношение на 1/2 част от исковата претенция не е влязло в сила.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Спор за подсъдност по чл. 122 ГПК възниква, когато две съдилища откажат да се произнесат по съществото на спора, с който са сезирани - първият съд се мотивира по чл.

118, ал. 1 ГПК, че започнатото пред него дело не му е подсъдно, а вторият - че не е компетентен да се произнесе по делото, изпратеното му съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК. В конкретния случай спора е концентриран върху това дали след определяне на компетентен съд по правилата на родовата подсъдност и настъпили впоследствие нови факти по делото (прекратяване на производството на ½ ид. част от имота) допустимо ли е отново да се разглежда въпроса относно родовата подсъдност. По повдигнатия въпрос, настоящият съдебен състав намира следното:

Задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 61 от 23.05.2015 г., постановено по гр. д. № 6 270/14 г. , по описа на ВКС, І г.о., определение № 420 от 16.05.2017 г., постановено по гр. д. № 721/17 г., по описа на Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС и др. приема, че щом спор за подсъдност между районен и окръжен съд е разрешен по реда на чл.

122 ГПК от общия им по-горен по степен апелативен съд, ако не е налице промяна на 2 фактическите обстоятелства, които да обуславят ново произнасяне и двете участващи в това производство съдилища са обвързани от даденото от апелативния съд разрешение на въпроса кой съд е родово компетентен да разгледа делото като първа инстанция. Ново произнасяне по въпроса за родовата подсъдност от участвалия в препирнята за подсъдност окръжен съд при инстанционно обжалване на първоинстанционното решение е недопустимо. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл. 118 и чл. 119 ГПК. Тази проверка подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 121 ГПК, като актът, с който приключва производството, стабилизира подсъдността. Подобно стабилизиране настъпва и след разрешаване на спор за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК. След като по-горестоящият по степен съд вече е осъществил правомощията си досежно подсъдността по реда на чл. 122 ГПК, този негов акт обвързва както спорещите страни, така и разглеждащите спора съдилища, ако не е налице промяна на фактическите обстоятелства, които да обуславят ново произнасяне. Основавайки се на логическите изводи в цитираната съдебна практика, настоящият състав намира, че ново произнасяне е недопустимо само в хипотезата на липса на промяна във фактическите обстоятелства и осъществяване на проверка на родовата подсъдност при въззивното обжалване на постановен първоинстанционен акт. В конкретния случай е налице такава промяна във фактическите обстоятелства, тъй като е налице влязло в сила прекратително определение по отношение на ½ ид. част от процесния имот и е повдигнат спор за подсъдност не в хипотезата на проверка на допустимостта на постановен първоинстанционен акт. Извършеното прекратяване на производството по отношение на ½ ид. част от процесния имот по същество е промяна във фактическите обстоятелства и предмета на спора, поради което е допустимо да е налице второ произнасяне от страна на съда, пред който делото е образувано по отношение на родовата подсъдност на спора.

С оглед на новата цена предявеният ревандикационен иск, която е в размер на 44 398 лв. (1/2 ид. част от целия имот от 4 000 кв. м., с данъчна оценка за целия имот от 88 796 лв.) настоящият състав намира, че родово компетентен да се произнесе по спора е Софийски районен съд.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ като родово компетентен да се произнесе по предявеният ревандикационен иск за ½ ид. част от недвижим имот - земя, находящ се в град София, ул. "510" № 30, с площ от 4 000 кв. м., представляващ имот с идентификатор ***. – Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4