Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4178 от 11.11.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
12343/2025
Подписан
11.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.101 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.101 , ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 , ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 27 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4178 гр. Варна, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110112343 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „***“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Д. П. - пълномощник на управителите, имейл адрес :

*** е предявил искова молба против ответника А. Н. М., ЕГН: ********** от ***.

Исковата молба е с цена на иска: 600 лева - главница по Договор за паричен заем ведно със законна лихва върху главницата. Правната квалификация на иска е чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, ГПК /като установителните искове са предявени в съда във връзка с Разпореждане на заповедния съд по ч.гр.д. №941/2025 по описа на РС Чирпан – електронно заповедно дело /.

Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства :

На първо място ищецът сочи, че във връзка с Разпореждане № 2554/12.11.2025 г. по ч. гр. д. № 941/2025 г. по описа на Районен съд Чирпан , „*** “ ЕООД били уведомени, че издадената заповед за изпълнение против длъжника била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения срок „***“ с ЕИК: *** упражнява законовото си право да предяви специалния си положителен установителен иск.

Отправеното до съда искане, след уточнението въведено от ищеца (л.44)е : да бъде постановено съдебно решене, по силата на което да бъде прието за установено между страните – ищеца и ответника А. Н. М., ЕГН: ********** от ***, че в полза на ищеца съществуват паричните вземания , за които заповедният съд е издал Заповед № 655 / 22.08.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от Районен съд - Чирпан, Състав IV по частно гражданско дело № 941 по описа на съда за 2025 г., а именно , че А. Н. М., ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „***“ ЕООД ЕИК: ***, с адрес: ***, сумата: 600,00 BGN (шестстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 443162 сключен на 16.08.2020 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между „***“ ООД, ЕИК *** („Заемодател“ или „***“ ООД), от една страна, и А. Н.

М., ЕГН: ********** („Длъжник“), което вземане е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. от „***“ ООД /цедент/ на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***.

1

Конкретно ищецът твърди следното : На 16.08.2020 г. длъжникът А. Н. М., ЕГН:

********** сключил Договор за потребителски кредит № 443162 със „***“ ООД , по силата на който получил сумата от 600.00 лв., срещу което се съгласил да върне 12 вноски по 131 лв. в срок до 16.08.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.07 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем , сочи ищецът, че е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор бил всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Ищецът се позовава на Общите условия и Договор за паричен заем № 443162 от 16.08.2020 г. като намира , че от същите по безспорен начин се установявало сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК сочи ищецът, че повелява договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит, твърди ищеца, че не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното, според ищеца обосновавало извод, че процесният договор бил действителен, като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. На следващо място ищецът се позова на чл. 31 , ал.3 от Общите условия по ДПК, съгласно която норма страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит , сочи ищецът , че било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.Горепосочените договори сочи още ищецът, че са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне напредложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние уточнява ищеца, че е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В условията на евентуалност, ако съдът не приеме, че договора не е сключен по електронен път, то ищецът моли съда да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът А. Н. М., ЕГН: ********** твърди ищецът , че не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

На следващо място ищецът сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. „***“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в приложената към искова молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични, съгласно ЗЗЛД.

Ищецът излага твърдения, че законът не е предвидил конкретен начин за уведомяване на длъжника, поради което и връчването на уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД от стария кредитор следвал да се приеме за надлежно извършено.В условията на евентуалност , ищецът моли да приеме , че е налице редовно връчване на уведомлението за цесия, извършено с исковата молба като се позовава на съдебна практика. (Решение № 2

123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС). С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, ищецът счита, че исковият съд следва да приеме за установено, че ответникът дължи на „***“ ЕООД, с ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по образуваното ч.гр.д. №941/2025г., а именно главница в размер на 600 лв.; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендираната сума за лихва за забава сочи ищецът, че представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава.

Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г).

Предвид гореизложеното „***“ ЕООД е сезирало исковия съд със иск по чл.422 , ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК .Ищецът отправя искане за присъждане и на сторените в заповедното и в исковото производство съдебно деловодни разноски, като е обективирал и искания за събиране на доказателства.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особеният му представител – адв. А. Н. от ВАК е депозирал отговор на исковата молба.

На първо място адв.А.Н. сочи, че следва да се прецени дали искът е допустим като се извърши преценка спазен ли е срока за предявяване на иска.

На второ място адв.Н. желае съдът за задължи ищеца да представи удостоверение за актуално състояние на ответника, от което да е видно кой е управител и представляващ дружеството към момента на предявяване на иска и към момента на сключване на договора.

На трето място в отговора на искова молба е посочено , че следва да се изследва въпроса за давността и налице ли е преклудиране на вземането по давност.

На четвърто място е отправено искане съдът да изиска от ищеца цялата находяща се у него документация относно легитимацията на ответника, както и фактите и обстоятелствата от които произтича задължението му.

Обективирано е искане за присъединяване на частно гр.дело № 941/25 .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 16.10.2026 г. страните по делото редовно призовани, не са изпратили представители , а в писмено становище от 25.08.2026 г. юрисконсулт С. К. – процесуален представител на ищеца поддържа исковата молба, изразява становище по същество на спора, желае и присъждане на разноски подробно описани в исковата молба , като поддържа и искане по чл.238, ал.1 ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, на база събраните по делото доказателства, приложимия закон и разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:

РС Варна е сезиран със специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422 , ал. 1 , вр. чл. 415, ал. 1 ГПК предявен от ищеца „*** „ЕООД против ответницата А. Н. М. с предмет установяване със СПН на съществуването на паричното вземане за което в полза на ищеца е била издадена Заповед № 655/22.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 941/2025 г. по описа на РС Чирпан, IV -ти състав.

С доклада по делото изготвен от исковия съд съдът е разпределил тежестта на доказване между страните като е указал на ищцовата и ответната страна, че съгласно общото правило на чл.154, ал.1 ГПК в конкретния казус , че в тежест на ищеца е да установи наведените твърдения в исковата молба , а именно: че по негово заявление е било образувано заповедно производство против длъжника, че в полза на ищеца е била издадена от заповедния съд заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и че във връзка с дадените указания от заповедния съд и в срок ищецът е предявил 3 специалните си положителни установителни искове с правно осн. чл.422 , ал.1 вр. чл.415 , ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД. В тежест на ищеца е възложено да установи и докаже твърденията си , че между длъжника А. Н. М., ЕГН: ********** и цедента *** ООД е имало действителен договор за потребителски кредит от дата 16.08.2020 г. , при условията и параметрите вписани в договора и ОУ ; че заемната сума е предоставена и получена от ответника и че последният не изпълнил задължението си да върне заема. В тежест на ищеца е било възложено да докаже, че е последния кредитор на вземането, придобил същото чрез цесия от 13.1.2022 г. и че цесията е съобщена по надлежния ред на длъжника. В тежест на ищеца е било възложено и да установи и докаже твърденията си, че договорът за кредит от разстояние е сключен по надлежния законов ред, че договорът като цяло и клаузата съдържаща ГПР са действителни , договорени между страните при съгласие на двете страни за встъпване в заемно правоотношение, след представяне и на необходимата на потребителя преддоговорна информация . В тежест на ищеца съдът е възложил и да докаже, че вземанията предмет на установителната защита са ликвидни и изискуеми в търсените размери и че давностния срок е прекъсван. В тежест на ответника исковия съд е възложил да установи и докаже възражения имащи правоизключващ , правопогасяващ или правоотглагащ характер.