Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 03.01.2024, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Гражданско дело 134/2023
Вид
Решение № 7
Подписан
03.01.2024
Състав
Веселина Иванова Димчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Златоград, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20235420100134 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от С. А. Б. срещу М.

В. Б., с която са предявени кумулативно съединени, осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от С. А. Б. срещу М. В. Б., за присъждане на сумата от 1029,60 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на следния недвижим имот: реална част с площ от 6 кв.м., разположена в северната част на УПИ III - 151 кв. 19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г., целият с площ от 132 кв.м., начислено за периода 21.07.2020 г. 21.05.2023 г., с която ответникът неоснователно се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане и иск за присъждане на сумата от 152,16 лв. - обезщетение за забава (в размер на законната лихва) върху главницата, начислено за периода 21.07.2020 г. 21.05.2023 г.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че съгласно НА №157, том I, peг. № 1788, дело № 158/2006 г. е придобил притежаваните от Р.М. Б. и Н. А. М. собствеността идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ III-151 в кв. 19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Съгласно приложения по делото НА за право на собственост върху недвижим имот по давност № 23 от 17.03.1986 г., том XV, дело № 29/1986 г. по описа на PC-З., Р.

А. Б., Н. А. М., С. А. Б. и А. А. Б. са признати за собственици на по 1/5 ид.ч. от парцел II- 142 в кв. 17 по РП на гр. Н. от 1974 г. (представляващ част от имот 1 с пл. № 142), въз основа на обстоятелствена проверка.

Ищецът сочи, че от цитираните титули за собственост се установява, че същият притежава в режим на съсобственост правото на собственост върху 3/5 ид.ч. от УПИ III-151 в кв. 19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г., от които 1/5 придобита на оригинерно основание (съобразно НА от 1986 г.) и 2/5 ид.ч. придобити срещу задължение за издръжка и гледане, съгласно НА от 2006 г.

В исковата молба се излагат съображения , че съгласно Решение № 188/20.12.2019 г. постановено по гр.д. № 43/2017 г. по описа на Районен съд-З. и влязло в законна сила на 21.01.2020 г. ищецът е признат за собственик на 1/2 ид.ч. от 132 кв.м., представляваща реална част разположена в северната част на УПИ III - 151 кв. 19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г. обозначена в жълт и оранжев цвят на комбинирана скица към заключението на ВЛ, която скица е неразделна част от съдебния акт. Ищецът сочи, че по силата на цитирания съдебен акт и доколкото не е установена отчуждителна процедура спрямо него от страна на Община Н., то процесната реална част, попада изцяло в границите на имот с пл. № 142, който е негова собственост. Въпреки това, ответникът по спора - М. В. Б., която е негов съсед, без правно основание, без наличието на облигационна връзка или каквато и да е друга връзка, изградила дървена конструкция от ритловици за сушилня, както и варова яма. Завзетата от ответника по спора част от имота на ищеца била 6,00 кв.м.

Излагат се съображения, че ответникът ползвала без правно основание без валидно възникнал юридически факт или валидно правоотношение между него и ищеца, като източници на конкретни права и задължения част от имота собственост на С. А. Б., поради което му дължи обезщетение в размер на 31,20 лв. на месец считано от 21.07.2020 г до 21.05.2023 г. или общо сумата от 1029.60 лева, като месечната наемна цена от 31,20 лева, досежно процесния имот е била установена със ССч експертиза по гр. д. № 149/2020 г. по описа на районен съд Златоград.

Сочи още, че с влязло в сила Решение № 41/26.08.2021 г. постановено по гр.д. № 149/2020 г. по описа на Районен съд З., ответницата е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за ползване на площ от 6 кв.м., върху която са изградени дървена конструкция и варова яма за периода от 21.01.2020 г. до 21.07.2020 г в размер на 187,20 лева. Въпреки наличието и на цитирания съдебен акт, който включва и уважен иска по чл. 109 ЗС, ответницата отказвала да изпълни съдебното решение и не освобождавала имота, а продължавала да го ползва. Във връзка с горното, ищецът счита, че ответникът му дължи заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, произхождащи от невъзможността да се реализира, облага печалба от използуването на имота му. Претендираното обезщетение в размер на 1029.60 лв., за периода от 21.07.2020 г до 21.05.2023 г. ищецът изчислил на база 5,20 лева наемна цена за 1 кв. м. при ползването от ответната страна на собствените му 6,00 кв.м. или наем в размер на 31,20 лв. на месец.

Претендира и лихва за забава, начислена за периода от 21.07.2020 г до 21.05.2023 г. в размер на сумата от 152,16 лв.

При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение, с което да 2 осъди ответника М. В. Б. да му заплати сумата от 1029,60 лв. /хиляда двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за неоснователното обогатяване от ползването на 6 кв.м. представляваща част от имот с площ от 132 кв.м. представляваща реална част разположена в северната част на УПИ III - 151 кв. 19 по ПУП на гр. Н. от 1987 г., начислено за периода 21.07.2020 г. 21.05.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно й изплащане, както и сумата от 152,16 лв. /сто петдесет и два лева и шестнадесет стотинки/ - обезщетение за забава (в размер на законната лихва) върху главницата, начислено за периода 21.07.2020 г. - 21.05.2023 г.

Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава изцяло по основание и размер предявените искове и моли отговорността за разноските да бъде разпределена при условията на чл.

78, ал. 2 ГПК.

В проведеното на 03.01.2024 г., открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, който поддържа исковата молба по изложените в нея съображения. Същият отправя искане към съда, да се произнесе с решение по реда на чл. 237 ГПК, предвид заявеното признание от страна на ответника. Излага съображения за неприложимост на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно, лично от ответника по делото - М. В. Б.. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и съдът на основание чл.

237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение при признание на иска.

По разноските.

Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 500 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 450 лв. – адв. хонорар. С отговора на исковата молба, ответникът е направил искане за разпределяне отговорността за разноските в тежест на ищеца, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото въпреки надлежно заявеното признание на исковете, ответницата е дала повод за завеждане на делото, поради което не е налице втората кумулативно необходима предпоставка за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът е осъдена с Решение № 41/26.08.2021 г. по гр.д. № 149/2020 г. на РС-З., влязло в законна сила на 15.12.2022 г. (служебно известно на настоящия съдиядокладчик), да предаде владението върху спорната площ от 6 кв.м., както да заплати обезщетение за ползването й за предходен на процесния период.

Въпреки това, същата продължава да държи реалната част от имота на ищеца, като по този начин е дала повод за завеждане на настоящото дело.

Претендираните разноски се доказват като реално направени (ДПЗС на л. 22 3 от делото), поради което следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД М. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Л.“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Л.“ № *, сумата от 1 029,60 лв. (хиляда и двадесет и девет лева и шестдесет стотинки) - обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот: реална част с площ от 6 кв.м., разположена в северната част на УПИ III - 151 кв. 19 по ПУП на гр.

Н.от 1987 г., целият с площ от 132 кв.м., начислено за периода 21.07.2020 г.

21.05.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба – 22.05.2023 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 152,16 лв. (сто петдесет и два лева и шестнадесет стотинки) - обезщетение за забава (в размер на законната лихва) върху главницата, начислено за периода 21.07.2020 г. - 21.05.2023 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Л.“ № * да заплати на С. А. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул. „Л.“ № *, сумата в общ размер на 500 лв.

(петстотин лева) – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-С., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________В.Д._____________ 4