Решение № 111 от 05.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Варна, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.а

Членове:

Светослава Н. Колева

Г. Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Павлина Г. Д.а Въззивно частно наказателно дело № 20223000600195 по описа за 2022 година и за да асе произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12, ал. 11 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.

Предмет на настоящата проверка е решение № 31/09.06.2022 г. по ЧНД № 120/2022 г. на Силистренски окръжен съд, с което е призната и приета за изпълнение в Република България присъда от 10.02.2022г., в сила от 10.02.2022г., делови знак №4Т1/2022г., издадена от Областният съд гр.Храдец Кралове, Чешка Република, с която на българския гражданин Г. К. Х. от гр.

Силистра, ЕГН********** е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА за извършено на 26.08.2021г. престъпление по §145 ал.1 и ал.2 б.“а“ в стадий на опит по §21 ал.1 от НК на Чешката Република, съответстващо на престъпление по чл.129 ал.1 от НК на Р България. С посоченото решение първостепенният съд е определил наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим , зачел е предварителното задържане на лицето, приспаднал е и изтърпяното наказание, произнесъл се е по направените по делото разноски.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от адв. М. Г.

/АК-Силистра/ в качеството му на служебен защитник на Г. Х., в която се навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт, поради несъответствие на фактическите изводи, отразени в съдебния акт на Чешката Република с правните такива, направени от първостепенния съд. Отправя се към настоящата инстанция искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на отказ от признаване на присъдата на Областния съд гр.Храдец Кралове, Чешка Република, а в условията на алтернативност - за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от ОССилистра от друг състав.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебния защитник.

Осъденият не се явява, тъй като към момента изтърпява наказанието по цитираната присъда, въззивната инстанция е изпратила мейл до Областният съд гр.Храдец Кралове, Чешка Република, с молба той да бъде уведомен за заседанието пред ревизиращата инстанция – АпС-Варна. До момента не е получен отговор, но настоящия състав на съда приема, че то е съответно на разпоредбата на чл.6 Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, доколкото по приложеното по първоинст. дело саморъчно попълване на документи от осъдения, същият е изразил като цяло желание да изтърпи наказанието си в РБългария, давайки съгласие присъдата на издаващия орган да бъде призната в РБългария така, както е постановена.

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Варненският апелативен съд, след като извърши проверка на правилността на атакуваното решение и като взе предвид изложеното в жалбата от служебния защитник, както и становищата на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, доколкото е депозирана в срок и от правно лигитимирано лице, а по същество се преценява като неоснователна по изложените по-долу съображения.

В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да извърши проверка, дали са спазени законовите изисквания при 2 постановяването на контролирания съдебен акт, и в частност – налице ли са условията за признаване и изпълнение по чл.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и дали съществуват основания за отказ по чл. 15 от същия закон.

По отношение изискванията на чл.8 от Закона: с присъда от 10.02.2022г., в сила от 10.02.2022г., делови знак №4Т1/2022г., издадена от Областният съд гр.Храдец Кралове, Чешка Република българският гражданин Г. К. Х. е признат за виновен за това, че на 26.08.2021 г., към 12.00 часа, в с.

Жернов № 44, окръг Семили, до главния вход в общежитието на дружеството „ВВИСС" а.с. след предходен взаимен дребен физически и вербален спор между лицата С.Г., роден на 28.03.2002 г., и И.Й., роден на 06.10.1995 г., от една страна, и лицата Иван К., роден на 23.09.1987 г., и Г. Х., роден на 22.04.1965 г., от друга страна, Г. Х. отишъл в стаята си за метален затварящ се нож с дължина на острието 10 см, веднага се върнал на мястото до входа на сградата, където в пространството на вратата с косвен умисъл причинил тежка телесна повреда първо с бързо движение на дясната ръка, в която държал ножа, боднал в посока към областта на горната част от корема на пострадалия И.Й., и след това със същия затварящ се нож опитал да бодне с удар насочен в посока към предната част от тялото на пострадалия С.Г., който тръгнал да защити И.Й. и който частично крил удара с нож от страна на Г. Х. с крачка настрани, след което Г. Х. отстъпил назад от пострадалите, започнал пред себе си да маха с ножа и да вика към пострадалите, сега да тръгнат да го бият, на което пострадалите не са реагирали, и се стигнало до прекратяване на конфликта, когато в резултат на нападението пострадалият И.Й. претърпял прободна рана на дълбочина 2 см, засягаща областта на ребрените мускули наляво с необходимост за настаняване и медицинска намеса в Болница Турнов, и пострадалият С.Г. претърпял малка повърхностна рана в областта на корема без нужда от медицинска намеса. Според Наказателния закон на Чешката република бълг. гражданин е осъществил престъпление, квалифицирано като тежка телесна повреда по § 145 ал. 1, ал. 2 б. „а" от Наказателния кодекс в стадий на опит по § 21 ал. 1 от Наказателния кодекс.

На основание §145 ал.2 НК с приложение на §58 ал.2 б.“б“ НК е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца. На основание §80 ал.1,2 НК е наложено и наказание експулсиране от пределите на Чешката Република за срок от три години.

Очевидно е от изложеното, че престъплението, за което българският 3 гражданин е осъден, представлява телесна повреда по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Закона – престъпление за което не се изисква наличие на двойна наказуемост.

Предвид спецификата и начина на формулиране на мотивната част на изпълняемата присъда, първоинст. съд е провел в открито съдебно заседание разпит на вещо лице – съдебен медик, с оглед максимално конкретизиране на причиненото увреждане и получените наранявания от двете пострадали лица.

Преценявайки това експертно становище, СОС правилно и законосъобразно е приел, че са причинени две леки телесни повреди на две отделни лица, но това престъпление не би могло да бъде съответно на правото на изпълняваща държава, с оглед изискването за съвпадение на основните признаци от съставите на престъпления по двете законодателства. Крайният извод за липса на достатъчно факти за определяне на квалификация по чл.128 НК на РБългария е закономерен и обоснован, поради което максимално съответно на тези факти по българското законодателство следва да се приеме, че се явява престъплението по чл. 129 вр. чл.18 НК - опит към средна телесна повреда, наказуемо с наказание лишаване от свобода до шест години, което е и по-благоприятен за осъдения вариант. Този максимален срок на наказанието по българското законодателство не е по-малък от наложеното наказание, поради което и не се налага приспособяване.

В този смисъл възраженията на защитата се явяват неоснователни.

Представеното удостоверение е съставено по образеца, съгл.

Приложение №1 към чл.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма, придружено от превод на български език, издадено е от компетентен орган и съдържа необходимата информация съответстваща на данните в приложената наказателна присъда, чието признаване се иска, поради което не са налице условията за отлагане на признаване на съдебният акт, визирани в чл.14 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Основанията за отказ по чл. 15 от Закона са били разгледани детайлно от първостепенния съд и доколкото направените изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция, не е необходимо да бъдат преповтаряни, още повече, че подобни основания и според апелативния съд не съществуват.

Не са налице и хипотезите на чл. 14 и чл. 16 от Закона – липсват основания за отлагане признаването на съдебния акт или пък за неговото частично признаване и изпълнение.

Всичко изложено по-горе налага извод за правилност, обоснованост и законосъобразност на решението на ОС-Силистра, респ. неоснователност на жалбата на служебния защитник, поради което Варненският апелативен съд 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 31/09.06.2022 г. по ЧНД № 120/2022 г. на Окръжен съд-Силистра.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5