Решение № 2755 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2755 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20261100502409 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 21220/20.11.2025 г., постановено по гр. д. № 41714/2025 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, са уважени изцяло предявените от К. С. М. срещу „Ес Ес Джи Логистикс“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението й, извършено със заповед № 3/04.02.2025 г., издадена от „Ес Ес Джи Логистикс“ ООД, ЕИК 203377617, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка на К. С. М. основание за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № 2331/07.04.2023 г., сключен между К. С. М. и „Ес Ес Джи Логистикс“ ООД, което вместо по чл. 188, т. 3 КТ, да се счита по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; чл. 221, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 1866 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 02.04.2025г., до окончателното плащане на сумата.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Ес Ес Джи Логистикс“ ООД чрез адв. Т. С., с която въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове. Въззивната жалба оспорва изцяло първоинстанционното решение като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, процесуалните правила и при необоснованост. Поддържа се, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което на 17.01.2025 г. ищцата е отправила до работодателя „молба“ за прекратяване, която по съдържание представлява искане за прекратяване по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а не едностранно изявление по чл. 327 КТ. Тъй като работодателят изрично е отказал да 1 даде съгласие, трудовото правоотношение не е било прекратено на това основание, но въпреки това ищцата е преустановила явяването си на работа. Въззивникът изтъква, че не е налице и фактическо основание за прекратяване по чл. 327 КТ, тъй като трудовите възнаграждения са изплащани редовно и в срок съгласно уговореното, което се установява от счетоводните доказателства. При тези обстоятелства неявяването на работа за повече от два последователни дни без уважителна причина съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което законосъобразно е наложено дисциплинарно уволнение със Заповед № 3/04.02.2025 г., при спазване на изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ. Навежда се и довод, че ищцата не е представила писмени обяснения, въпреки предоставената възможност, а липсват доказателства за уважителни причини за отсъствието . Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил съществените възражения на работодателя относно характера на подадената молба и липсата на предизвестие по чл. 327 КТ, като неправилно е приел, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работника. Поради това се поддържа, че дисциплинарното уволнение е законосъобразно, вписаното основание в трудовата книжка съответства на действителното положение, а предявените искове по чл.

344 КТ и за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба о т ищцата К. С. М. чрез адв. Т. Ф. с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Въззиваемата моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на приетите по делото писмени доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция, които стават аст от настоящото изложение.

От събраните по делото писмени доказателства, които не са спорни между страните, се установява, че между „Ес Ес Джи Логистикс“ ООД и К. С. М. е възникнало валидно трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 23-31/07.04.2023 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „шофьор товарен автомобил, международни превози“.

С Анекс № 16/02.01.2024 г. страните са изменили договора относно размера на основното месечно трудово възнаграждение, като същото е увеличено от 880 лв. на 933 лв.

Установява се също, че между страните и приемащото дружество „Роуд Карго Сървис“ ООД е сключено допълнително споразумение за командироване № 117/11.10.2024 г. на основание чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „б“ КТ, по силата на което ищцата е командирована в приемащото предприятие на длъжност „шофьор на товарен автомобил, международни превози“ за периода от 12.10.2024 г. до 11.04.2025 г., като е уговорено, че основното трудово възнаграждение остава непроменено в размер на 933 лв. и се изплаща в български лева до 20-то число на месеца, следващ месеца на извършената работа.

Безспорно е, че с молба от 17.01.2025 г. ищцата е отправила до работодателя искане за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от същата дата, на основание чл. 327, 2 ал. 1, т. 2 КТ, като в същия ден работодателят е уведомил ищцата, че не са налице предпоставките за прекратяване на това основание, тъй като трудовото възнаграждение е изплатено в срок.

Установява се още, че с искане изх. № 26/21.01.2025 г., получено от ищцата на 27.01.2025 г., на основание чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е предоставил на ищцата 7дневен срок за даване на писмени обяснения относно отсъствието от работа за периода

16.01.2025 г. – 21.01.2025 г.

От представените писмени обяснения от 30.01.2025 г., получени от работодателя на 06.02.2025 г., се установява, че ищцата е поддържала становището, че трудовото правоотношение е прекратено от 17.01.2025 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неизплащане на дължими суми и поради това не е имала задължение да се явява на работа.

Безспорно е и че със Заповед № 3/04.02.2025 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За възникване на правото за отмяна на уволнението му ищецът следва да установи, че:

1. Между страните е възникнало валидно трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 23-31/07.04.2023 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „шофьор товарен автомобил, международни превози“, изменено с Анекс № 16/02.01.2024 г. и допълнително споразумение за командироване № 117/11.10.2024 г., като този факт е безспорен и не се нуждае от доказване;

2. Ищцата да докаже твърдяното от нея прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, включително наличието на материалноправните предпоставки за това – забавено изплащане на трудово възнаграждение или дължими обезщетения;

3. Ответникът да установи законосъобразността на извършеното дисциплинарно уволнение, включително извършването на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа за повече от два последователни работни дни без уважителна причина, както и спазването на изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ при налагане на дисциплинарното наказание;

4. Ищцата да докаже наличието на предпоставките за уважаване на акцесорните искове, включително правото си на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и основанията за оспорване на вписаното основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка.

В случая страните не спорят относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено, а уволненият служител оспорва само основанието за прекратяване – дали чрез подаденото от нея до работодателя заявление за едностранно прекратяване на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ или чрез връчената му от работодателя заповед за уволнение на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чиито фактически състав е настъпил по-рано. В случая писменото волеизявление на служителя-ищец за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ е получено от работодателя на 17.01.2025 г. Съдът изследва въпроса дали на посочената дата е настъпило действието на прекратяването, тъй като при положителен отговор връчената впоследствие заповед за уволнение би била безпредметна (Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр.д.

№ 832/2010 г., ІІІ г.о., ГК). Твърденията в исковата молба за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани с това, че 3 трудовото правоотношение е било прекратено преди това на друго основание – чл. 327, ал.1, т. 2 КТ.

Нормата на чл. 327 КТ установява материалното субективно преобразуващо право на работника или служителя да прекрати трудовия договор с работодателя, без предизвестие.

Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор се осъществява с едностранно волеизявление, като то трябва да е ясно, недвусмислено, безусловно и в писмено форма.

Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване. Ето защо достатъчно е да не е заплатил на уговорения от страните падеж на трудово възнаграждение или обезщетение, което е определено с договора, за да може последният да се възползва от правото си по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Според разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Законът не прави разлика между прекратяването на трудов договор без предизвестие от работодателя и прекратяване на трудов договор без предизвестие от работника. И за двата случая нормата сочи, че трудовото правоотношение се счита за прекратено от датата на получаване на писменото изявление (на работодателя или на работника). Т.е., законът не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието, посоченото от работодателя или от работника за прекратяване на договора. Поради това както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на договора, независимо дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основания по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е налице соченото от работника основание. При незаконно (без основание) прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение (в този смисъл Решение № 144 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3101/2008 г., І г. о., ГК и Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 832/2010 г., ІІІ г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК).