Определение № 537 от 18.08.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. Шумен, 18.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов

Членове:

Румяна В. Райкова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно частно гражданско дело № 20233600500356 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК 207172780 със седалище и адрес на управление: гр. С... представлявано от изп. директор Я.Б.Я. чрез пълномощник юрисконсулт Т.М.П. - Д. срещу разпореждане № 988/26.06.2023 г. по ч.гр.д. № 20233600500356 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Ю. Х. с ЕГН **********.

Жалбоподателят излага, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 411 от ГПК и е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за всички суми, предмет на задължението. Сочи, че доколкото клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва за забава, категорично не произтичат от клаузи с неравноправен характер, то не би следвало да е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение за същите, като по този начин се нарушавало правото на заявителя да събере вземането си по бърз начин и опростен ред поради неговата безспорност. Сочи, че недействителността на договора за поръчителство, не влече след себе си отпадането на задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати при поискване от „Изи Асет Мениджмънт“ АД дължимите от длъжника вземания по договора за кредит, като двете дружества били обвързани от сключения между тях договор за поръчителство и недействителността му, водела единствено до отпадането на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителя, което е уредено в чл. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство. Поради неизпълнението на договорното задължение от страна на ответника, дружеството поръчител е изпълнило задължението си по договора за предоставяне на поръчителство, като е 1 изпълнил задължението на длъжника и е встъпил в правата на удовлетворения кредит. За неоснователен намира извода на съда, че договора за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави, тъй като в българското действащо право, в отношенията между правните субекти, действал принципа на свободното договаряне (чл. 9 от ЗЗД) и съгласно този принцип, всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки и сам определял и се съгласявал със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Сочи, че тази свободна инициатива била ограничена единствено от императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което в настоящия случай категорично било спазено. В чл. 11, т. 10 от ЗПК не се изисквало да се посочи в договора математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като имало нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР и страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си установените формули. Нормата на чл. 11, т. 10 от ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването му. Смисълът на закона бил кредитополучателя да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което в случая е изпълнено и счита, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че не са нарушени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като при фиксирана лихва липсвало задължение в договора да се съдържа информация за методиката на изчисляване на референтния лихвен процент. По отношение на непредставянето на договора за цесия във връзка със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК счита, че представянето на договора за цесия и Приложение № 1 към него, не са относими в заповедното производство. Доказването на факта на прехвърляне на вземането и факта на уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, не следва да се осъществяват в хода на заповедното производство, а в хода на исковото производство, доколкото целта на заповедното производство е единствено да се провери дали вземането е спорно. Всички останали факти, прехвърляне на вземането, уведомяването на длъжника за цесията, уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост и размерът на дължимите суми, подлежали на доказване в хода на иницииран исков процес, който ще се развие в случай на постъпило възражение от страна на длъжника, срещу заповедта. С оглед изложеното моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови издаването на заповед за изпълнение, за претендираните със заявлението суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20233600500356 на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с ЕИК 207172780 чрез юрисконсулт 2

Х.А.Х. – юрисконсулт по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Р. Ю. Х. с ЕГН ********** за заплащане на следните суми: 1400 лева - главница; 143.92лева – договорна лихва за периода от 17.03.2022 г. до 18.08.2022 г., 128.43 лева – мораторна лихва за периода от 18.03.2022г. до 25.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство – 33.45 лева – държавна такса и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от задължение по договор за паричен заем № 4414654 от 28.02.2022г., сключен между длъжника Р. Ю. Х. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като договорът е обезпечен със сключен договор за предоставяне на гаранция с № 4414654 от 28.02.2022г. между кредитополучателя и „Файненшъл България“ ЕООД, като гарант. Предвид неизпълнение на задълженията по договора за заем, дружеството гарант „Файненшъл България“ ЕООД, било изплатило на кредитора сумата в размер на 1649.99 лева, което вземане е прехвърлено изцяло на заявителя по силата на Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на вземанията от 02.03.2020г. сключен между гаранта „Файненшъл България“ ЕООД и "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК 207172780.

С разпореждане № 915/14.06.2023г., с оглед преценката за активната легитимация на заявителя, както и за обема на прехвърлените вземания, предвид представените два договора: за паричен заем и за предоставяне на гаранция и уговореното в него плащане в размер на 940.08лева, съдът е оставил заявлението без движение и е дал указания на същия в три дневен срок, да представи договора за цесия, сключен на 02.03.2022г. между него и кредитора, както и цитираното към него Приложение № 1/04.10.2022г. и да уточни по кой от двата договора се претендират сумите, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията, съдът ще постанови разпореждане за отхвърляне на заявлението. В даденият срок заявителя не е представил изисканите доказателства, а е депозирал молба в която е посочил, че представянето им е неотносимо за настоящото производство, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, към заявлението се представяли само договора за потребителски кредит, заедно с всички приложения и изменения, както и приложимите общи условия и доказването на факта на прехвърлянето на вземането и на уведомяването на длъжника, не подлежали на доказване в заповедното производство, а в хода на исковото производство и е уточнил, че по договора за кредит няма плащания, вкл. и по гаранционната сделка в размер на 940.08.лева, но със заявлението се претендира само чистата сума на главницата в размер на 1 400.00 лева.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане съдът е отхвърлил заявлението изцяло. За да го отхвърли изцяло заповедният съд е приел, че подаденото заявление се основава на договор с потребител, който съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. От представените доказателства било видно, че кредита е обезпечен чрез сключване на договор за предоставяне на гаранция от същата дата 28.02.2022г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника, с който гаранта „Файненшъл България“ ЕООД се задължава при поискване от страна на кредитора, поради 3 неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, да плати всички изискуеми задължения на същия по сключения договор за паричен заем. Съгл. чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция, за поемането на задължението на потребителя, последния дължи възнаграждение на гаранта в размер на 940.08 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 78.34 лева. Посочил е, че клаузата в чл. 4 от договора за заем, в която са посочени условията за сключването му, не сочели за доброволност при избора на обезпечение и сключването на договор за предоставяне на гаранция, било предпоставка за отпускане на кредит и целта му била да обезщети кредитора за вреди при евентуална неплатежоспособност на длъжника, което влизало и в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК - доставчика на финансови услуги сам да оцени платежоспособността на потребителя. Приел е, че уговореното възнаграждение за гаранта в общ размер на 940.08 лева, не е включено в ГПР и като не е включил възнаграждението за гаранта в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Отделно от това посоченото в договора възнаграждение, се дължало, независимо дали отговорността на гаранта ще бъде ангажирана, при евентуално неизпълнение от страна на длъжника. Така договорената обезпечителната клауза, съдържаща се в договора за заем, автоматично, чрез заобикаляне на закона, повличала необходимостта от сключване на договора за гаранция, като по този начин се преодолявало изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, че ГПР не може да надвишава повече от пет пъти размерът на законната лихва. Приел е, че клаузата по чл. 4 от договора е неравноправна и на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен и същият не поражда задължение за длъжника за сключване на договор за предоставяне на гаранция.

Нищожността на разпоредбата за сключване на договор за предоставяне на гаранция, водела до нищожност на сключения договор за предоставяне на гаранция и същия е нищожен изцяло, поради което не пораждал облигационни права и задължения за страните по него.

Посоченото от заявителя, че „Файненшъл България“ ЕООД е изпълнил задълженията си към заемателя, било изпълнение по нищожен договор, от което не настъпвали насрещни задължения за страните по него, както за гаранта „Файненшъл България“ за плащане на задълженията на заемополучателя, така и за потребителя по договора за гаранция за връщане на платеното от гаранта. Посочил е, че при нищожност на договора за предоставяне на гаранция, извършената цесия между заявителя "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК 207172780 и гаранта „Файненшъл България“ ЕООД, в частта в която е прехвърлено вземането, също е нищожна, тъй като прехвърлителят не е придобил права спрямо длъжника, които може да прехвърли по силата на договор за цесия.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на 4 неравноправни клаузи.