Определение № 567 от 25.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. София, 25.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500445 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх. № 2351/09.01.2025 година от В. Г. Г., ЕГН-********** /погрешно посочено в жалбата като **********/, действаща със знанието и съгласието на майка си Г. С. Г., ЕГН-********** с адрес: гр.***, бул.“***“, №***, комплекс „***“, бл.**, ет.*, ап.*, съдебен адрес: гр.София, ул.“Цар Калоян“, №8, ет.2, оф.3 против определение № 19023/25.11.2024 година, постановено по в.гр.д.№9358/2024 година по описа н а Софийски градски съ д , Г О , I I възз.брачен състав, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като съдът е счел, че указанията са надлежно връчени на жалбоподателката и даденият срок е изтекъл на 16.11.2024 година, поради което поради неизпълнение на указанията в дадения срок е прекратил производството по делото. Неправилен е възприетият от съда извод, че дадените указания са надлежно връчени, Връчването е нередовно, тъй като на 08.11.2024 година книжата са връчени на лицето З. М. Т., който не живее на адреса и не е от кръга на роднините на адресата и това е следвало да бъде установено от връчителя при връчване на съобщението, когато не се връчва на адресата. Лицето, на което е връчено съобщението е познато на адресата, чакал е адресата пред входната врата. Водно от копие от личната му карта 1 същият живее на адрес, различен от този на адресата. Длъжностното лице не е оформило правилно призовката, тъй като не е посочил качеството на лицето, получило съобщението. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба Г. В. Г. е депозирал отговор, с който моли да се потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№ №9358/2024 година по описа на Софийски градски съд, ГО, II възз.брачен състав е образувано по въззивна жалба от В. Г.

Г., чрез майка си Г. С. Г., ЕГН-********** с адрес: гр.***, бул.“***“, №***, комплекс „***“, бл.**, ет.*, ап.* срещу решение №5076/31.03.2023 година по гр.д. №20211110125883 по описа за 2021 година на СРС, 89-ти състав.

Съдът, с разпореждане №26696/04.11.2024 година е констатирал, че въззивната жалба е нередовна, тъй като лицето е непълнолетно и следва да действа лично и със съгласието на майка си Г. С. Г., като е дал указания да се отстранят нередовностите, чрез подписване на въззивната жалба от 02.05.2023 година, като е указал и последиците от неизпълнението.

Съобщението за това разпореждане е връчено на 08.11.2024 година на лицето З. М. Т. с отбелязване, че същият е „от адреса“. В указаният от съда срок не е последвало изпълнение и съдът е приложил правните последици на чл.262, ал.2, т.2 ГПК.

Видно от представеното в заверен препис копие от лична карта на лицето З. М. Т. е, че същият е с адрес: гр.***, ж.к.“***“, ***, вх.*, ет.*, ап.**, поради което не може да се приеме, че е лице, което трайно пребивава на адреса на въззивницата В. Г. Г., действаща със знанието и съгласието на майка си Г. С. Г..

С определение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, постановено по ч.т.д.932/2010 година на ВКС, II т.о. е даден отговор на въпроса за съдържанието, което се влага в употребеното понятие в разпоредбата на чл.46, ал.2 ГПК “който живее на адреса” и предвид липсата на категорична съдебна практика по този въпрос като по приетия за релевантен за делото въпрос, съдът е приел следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК, връчването на съобщения на страните се извършва на адреса, който е посочен по делото, респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата. В чл. 45 е установено правилото за връчване на съобщенията лично на адресата . Същевременно, обаче, законът е допуснал връчването на съобщението да се извърши и на друго лице , което е съгласно да го приеме в случаите, когато личното връчване е невъзможно /чл. 46 ГПК/.

Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса. Под “друго лице, което живее на адреса”, следва да се разбира само лице, което живее на същия адрес, на който живее и самият адресат, т. е. лице, което живее в същото жилище. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 38 във връзка с чл. 46, ал. 2 ГПК и от изричната дефиниция на понятието “адрес” на физическите лица, дадена в разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, според която адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си и което включва наименование на улица – площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер, вход, етаж, апартамент. От посочения начин на дефиниране на адреса се налага извода, че адресът представлява конкретното жилище, в което дадено лице живее. С оглед на това, следва да се приеме, че получател на съобщението по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК може да бъде само лице, живеещо в жилището, в което живее и адресатът, без да е задължително същото да е член на неговото домакинство .

В този смисъл са и решение № 165/01.07.2013 г. по гр. д. № 2757/2013 г. на ВКС, II-ро г.о., решение № 1/21.02.2017 г. по гр. д. № 4393/2016 г. на ВКС, III-то г.о. , определение № 96/24.01.2011 г. по ч. т. д. № 932/2010 г. на II-ро т.о., определение № 272/27.06.2018 г. по ч. гр. д. № 2218/2018 г. на ВКС, III-то г.о., поради което не може да се приеме, че връчването е редовно. След като връчването не е редовно, последващото процесуално бездействие не може да влече осъществяване на предвидените в чл.262, ал.2, т.2 ГПК последици.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия, чрез ново връчване на разпореждане №26696/04.11.2024 година на посоченият от страната съдебен адрес.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 19023/25.11.2024 година, постановено по в.гр.д.№9358/2024 година по описа на Софийски градски съ д , Г О , II възз.брачен състав, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4