Определение № 1657 от 01.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1657 гр. Варна, 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500445 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 7229/24.01.2025г., подадена от Б.

С. К., ЕГН ********** и Г. М. К., ЕГН ********** срещу определение № 14395/19.12.2024г., постановено по гр.д. № 9997/2023г. по описа на РС-Варна, 12 състав, в частта, с която е отхвърлена молба вх. номер 93255/19.11.2024 г. на Е. С. К., ЕГН ********** и Б. С. К., ЕГН ********** за допълване на определение №12700/09.11.2024 г., постановено по гр.д. № 9997/2023 г. по описа на ВРС, 12-ти състав, в частта за разноските над сумата от 1000 лв. общо за двамата / по 500 лв. всеки/ до претендирания с молбата размер от 10 500 лв. /общо за двамата ответници или 5250лв. за всеки от тях/- разноски в производството.

В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателите сочат, че още към сключване на разпоредителната сделка, с която ищцата Е. К. се легитимира като собственик на процесните имоти, тя и праводателите й са знаели, че собственици по давностно владение са ответниците Б. К. и Г. К., предвид което е налице злоупотреба с процесуални права при образуване на производството по делото. Излагат още, че казусът е със значителна фактическа и правна сложност, както и че материалите по делото са обемни.

1

Поддържат, че писменият отговор е изисквал задълбочен анализ и познания в материята. Въпреки че насрещните искове са отделени за разглеждане в самостоятелно производство считат, че възнаграждение се дължи за всеки иск по отделно независимо от формата на съединяване. Дори и да се приеме, че адвокатът е изготвил само отговор по делото, излагат че най-малкото следва да се приложи чл.9 от НМРАВ. Молят определението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважена в цялост молбата по чл.248 от ГПК като Е. К. бъде осъдена да им заплати и останалата част от претендираните разноски в размер на 9500 лева.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещната страна Е. С. К., ЕГН ********** е депозиран отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че делото не е сложно, тъй като още към завеждането му се е знаело, че ответниците са собственици на процесните имоти, поради което й ищцата е посъветвана от адвокат /различен от този, чрез когото е подадена исковата молба/ да оттегли иска си. Счита, че изплатеният хонорар по насрещните искове не следва да се възлага в тежест на ищцата. Доколкото два от тях не са допуснати до разглеждане, а други два са изпратени по подсъдност на ОС-Варна. Моли определението да бъде потвърдено.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 9997/2023г. по описа на ВРС, 12 състав е образувано по искова молба, подадена от Е. С. К. срещу Б. С. К. и Г. М. К., с която са предявени отрицателни установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на два недвижими обекта, а именно самостоятелни обекти в сграда /на етаж 2 и 3/.

В законоустановения срок от ответниците е депозиран писмен отговор, с който са оспорили исковата молба, като са предявили и насрещни искове срещу Е. С. К., както следва: положителен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, с който да се приеме за установено между страните, че Б. С. К. и Г. М. К. са собственици на процесните два недвижими имота; искове 2 по чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожност на разпоредителната сделка, с която ищцата се е легитимирала като собственик, на основание накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност – поради липса на съгласие; в условията на евентуалност на исковете по чл.26 от ЗЗД, са предявени искове по чл.135 от ЗЗД за обявяване на същата разпоредителна сделка за относително недействителна.

С определение № 5860/22.05.2024г. районният съд е постановил, че не приема за съвместно разглеждане поради недопустимост насрещните искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, а насрещните искове за нищожност и относителна недействителност за разделени от производството и изпратени по подсъдност на ВОС. Впоследствие производството по делото е спряно до приключване на производството по насрещните искове пред ВОС.

След депозирана от Е. К. молба за оттегляне на предявените искове с определение № 12700/09.11.2024г. производството по делото е прекратено.

По молба на ответниците за допълване на определението за прекратяване на производството по делото в частта за разноските, съдът е постановил обжалваното определение, с което е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева на ищеца, като е отхвърлил искането им за присъждане на разноски за разликата над 1000 лева до претендираните 10500 лева.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.11.2023г. Г. М. К. за себе си и в полза на съпруга си Б. С. К. като ответници по гр.д. № 9997/2023г. на ВРС е сключила договора с адв. С.

В., като е договорено възнаграждение в размер на 10500 лева, платимо по банков път на 11 вноски, посочени с дати и размер на дължима сума. Видно от приложените платежни нареждания възнаграждението е платено в цялост.

С оглед даденото с решението на СЕС по дело C-438/22 тълкуване, съдът не е длъжен да прилага Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да съобразява посочените в същата минимуми на хонорари. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС след постановяване на соченото решение. Приема се, че минималните размери по Наредбата могат да служат като ориентир при определяне служебно на 3 размер на възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл определение №50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. по описа на ВКС, I т.о./.

В настоящия случай с първоначалната искова молба са предявени два установителни иска за собственост за два отделни недвижими имота.

Съобразно материалния интерес предвиденото в чл.7, ал.2, т. 5 във вр. с т.4 минималното адвокатско възнаграждение по иска за единия имот е в размер на 3132,80 лева, а за другия – 3204,26 лева, или общо 6337,06 лева. Насрещните искове за собственост, за нищожност и относителна недействителност, са със същия материален интерес. Последните са предявени с отговора на исковата молба, което означава че това е избраният път на защита, поради което платеното адвокатско възнаграждение следва да се отнася и за тях. Въпреки това те не следва да бъдат съобразявани при определяне на разноските, дължими при прекратяване на настоящото производство. Този извод се налага, предвид че насрещните искове за собственост са били изначално недопустими поради идентичния им предмет и страни с първоначалните и не са приети за разглеждане, а исковете за нищожност и относителна недействителност са отделени за разглеждане в друго производство, в рамките на което ще бъдат присъждани разноски за тях с оглед изхода на делото. При това положение може да се приеме, че от общо заплатения адвокатски хонорар ¼ е заплатена по главните искове /предвид липсата на изрично посочване/, или 2625 лева.

Отделно от горното, предмета на първоначалните искове /правото на собственост на ищцата/ с оглед конкретно наведените възражения на практика ще се реши в производството по насрещните искове, поради което и делото е било спряно до приключването им. В този смисъл основната фактическа и правна сложност на делото е пренесена в другото производство, както и основния обем от очакваната работа, която ще се извърши от адвоката. В допълнение на изложеното, производството по делото е приключило поради прекратяване, без от адвоката на ответниците да са извършвани други процесуални действия извън подаването на отговор на исковата молба.

При всички изложени съображения се налага извода, че производството по главните искове, за които на този етап се дължат разноски, е без особена 4 фактическа и правна сложност, въпреки големия обем от материали /които ще се обследват в рамките на производството по насрещните искове/. При съобразяване на соченото обстоятелство с материалния интерес и реално заплатеното по тези искове, както и приключването на производството без да се наложат процесуални действия в открито съдебно заседание, съдът споделя извода на районния съд, че следва да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 1000 лева /по 500 лева за всеки ответник/.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 14395/19.12.2024г., постановено по гр.д. № 9997/2023г. по описа на РС-Варна, 12 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5