Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 341 от 05.10.2020, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно гражданско дело 524/2020
Вид
Решение № 341
Подписан
05.10.2020
Състав
Мартин Цветанов Сандулов, Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.177 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 195 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.95, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.302 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59а, ал. 6 · Закон за здравното осигуряване
  • чл. 14 · Закон за нормативните актове

РЕШЕНИЕ

Номер 341

02.10.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Сливен

Първи въззивен граждански състав

На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Ц. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20202200500524 по описа за 2020 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 570/24,06.2020 год. постановено по гр. дело № 285/2020 год. на Районен съд Сливен, с което са отхвърлени предявения иск на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и обективно кумулативно съединен към него акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД от Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ „Медик Биг" ООД, гр. Сливен срещу Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Сливен, с който главен иск се претендира последната да заплати на лечебното заведение сума в общ размер на 3 567. 85 лева, съставляваща удържана без основание сума въз основа на писмена покана № 29-05-137/05.12.2016 г. за възстановяване на суми представляващи превишение на определени специализирани медицински дейности и стойността на определени медико- диагностични дейности за второто тримесечие на 2016 год;, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба - 28.01.2020 год. до окончателното плащане и с който акцесорен иск се претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на посоченото по-горе парично задължение в размер на 159.56 лева за периода от 28.07.2018 г. до 28.01,2020 год. и е осъдена Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ „Медик Биг" ООД, гр. Сливен да заплати на НЗОК, гр. София направените по делото разноски в 1 размер на 100 лева.

Против това решение подадена въззивна жалба от ищеца чрез процесуален представител, в която се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд в атакуваното решение, че съдебното решение, с което се отменя оспорен нормативен административен акт няма т.нар. обратно действие на прогласяването му за нищожен т.е. то не премахва породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня в който влезе в сила и след това, защото по силата на закона такова съдебно решение има действие само занапред. Съгласно чл. 195 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Тази формулировка е дала основание Върховният Касационен съд да постанови Тълкувателно решение № 2/2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГТК, според което висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. В мотивите на тълкувателното решение се приема, че нищожните актове поначало не пораждат правни последици, но в случая, когато нищожността е обявена от съда, законодателното разрешение е съобразено с характера на оспорвания акт като нормативен. При прогласена нищожност, законът изрично в чл. 195, ал. 2 АПК е определил правните последици от акта като „възникнали" и на следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът, е компетентен за преуреждането им. Възприетите в тълкувателното решение правни изводи принципно са относими и по настоящия правен спор, тъй като решението на Върховния Административен съд, с което е обявена нищожност на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК е постановено след издаването на писмена покана № 29-05- 137/05.12.2016 год. относно възстановяване на суми, получени без правно основание на директора на РЗОК - Сливен. Погледнато в този аспект се налага изводът, че 2 представляваното от мен лечебно заведение не е изпълнило изисквания, въведени с действащи правни норми. От друга страна обаче, пак в мотивите на тълкувателното решение не е отречено правомощието на съда по чл. 15, ал.

3, вр. с чл. 14 ЗНА да не приложи подзаконовите норми в правораздавателната си дейност по конкретното дело. Това следва от правилото на чл. 15, ал. 3 Закона за нормативните актове и неговото приложно поле. В настоящия случай разпоредбите на Решение № РД-НС-0424-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, в периода от влизането му в сила до обявяването му за нищожно противоречат на Закона за здравното осигуряване, съгласно чл. 55, ал. 2 от който условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях, отделните видове медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО, условията и реда за оказване на медицинската помощ и санкциите при неизпълнение на договора се уреждат в Националните рамкови договори.

Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК разширява, допълва и въвежда ред нови процедури и правила спрямо действащия тогава Национален рамков договор /НРД/ за 2015 год., с каквито правомощия обаче Надзорния съвет на НЗОК не разполага при несключен НРД за текущата година (в случая за 2016 г.). Следователно в момента, когато е противоречал на актове от по- висока степен, този подзаконов нормативен акт не е бил годно правно основание за имуществено разместване, а платената сума в размер на 3 567.85 лева, респ. получена от ответника е удържана при начална липса на основание. В същия смисъл е и Решение № 183 от 30.05.2012 год., постановено по гр.д. Ns 1524/2011 год. на IV г.о. на Върховен касационен съд с което е допуснато касационно обжалване по материал но правния въпрос: „съставлява ли подзаконов нормативен акт, който е отменен по надлежния ред като незаконосъобразен, годно правно основание за имуществено разместване по време, когато не е била постановена отмяната му". Ето защо по време на извършена проверка на лечебното заведение, при която е констатирано превишение на определения брой на назначаваните „Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" /бл. M3 НЗОК N s 3/ и превишение на определените и възложени стойности на назначаваните „Направление за медико-диагностична дейност" /бл. M3 НЗОК N s 4/ над разрешените надвишения за второто тримесечие на 2016 год. и в резултат на което е издадена писмена покана N s 29-053 137/05.12.2016 г. за възстановяване на суми, представляващи превишение на определени специализирани медицински дейности и стойността на определени медико-диагностични дейности за второто тримесечие на 2016 год. за приложима следва да бъде приета уредбата на ЗЗО и НРД 2015 год., а не на противоречащото на закона Решение N s РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК. Още при приемането му Решението Ns РДНС-04-24-1 от 29.03.2016 г. е било лишено от правно действие, в резултат на което за лечебните заведения не е съществувало задължение да осъществяват изискванията, условията и реда за оказване на медицинската помощ, уредени в решението, съответно няма и основание за издаване на писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на броя/стойността на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности. С Решение № 303 от 1.10.2015 г. на ВКС постановено по гр. д. № 2081/2015 г., IV г.о., ГК е прието, че нищожният договор не поражда правни последици, като безспорно в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на основание. Доколкото липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз основа на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото престиране. В тази насока е налице задължителна съдебна практика, отразена в т. 7 на Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

Искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се погасява в петгодишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание. Иска се да бъде отменено Решение № 570 от 24.06.2020 год. на Районен съд, гр. Сливен, постановено по гр. дело № 285/2020 год. като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови решение по съществото на спора с което да бъде осъдена Националната здравноосигурителна каса, с БУЛСТАТ 121858220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим" № 1, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен да заплати на Групова практика за първична извънболнична медицинска помощ „Медик Биг" ООД, представлявано от управителя д-р Николай Павлов Бакърджиев сумата от 3 567,85 лева, получена въз основа на писмена покана № 29-05-137/05.12.2016 год. за възстановяване на суми получени без правно основание, представляваща превишение на броя/стойността на назначаваните СМД по 4 бл. M3 НЗОК № 3 /741 лв./ и превишение на стойността на назначаваните МДД по бл. M3 НЗОК №4/2 826.85 лева/ за второто тримесечие на 2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; сумата от 159. 56 лева, представляваща лихва за забавено плащане на главницата от 3 567.85 лева от датата на падежа - 28.07.2018 год. до датата на предявяване на иска - 28.01.2020 год., както и да бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът правилно и подробно е изложил аргументите си защо подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, позовавайки се на чл.95, ал.1 от АПК. Необосновано е позоваването на правомощието на административния орган за преуреждане на възникналите правоотношения при прогласена нищожност на подзаконовия нормативен акт, поради следното: с обявяването на нищожността на Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03,2016 год. на Надзорния съвет на НЗОК продължават да действат нормите на НРД за МД 2015 год., както и тези на подписаният от страните индивидуален договор. Чл. 41, ал. 1 от договор № 200459/13.02.2015 год. задължава изпълнителя да възстанови на Възложителя заплатените средства за МДД и СМД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Не се налага преуреждане на отношения, възникнали на 01.01.2015 год. на основание подписан между страните договор. В обобщение се иска да бъде потвърдено решението и се претендират разноски.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез 5 постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.