Решение № 42 от 26.03.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Бяла, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Й. като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20244510100612 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. В. Й.,ЕГН **********, от гр. Бяла, Област Русе, ул. „Климент Охридски“ № 14,чрез пълномощник адвокат Д.Б., АК - Пловдив против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7

Моли съда да постанови решение по силата на което да осъди „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на Г. В. Й., ЕГН **********, сумата от 4409.00 лева недължимо платена по договор за паричен заем № 715986/01.08.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Б..

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество-„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869,с който се заема становище за неоснователност на исковата претенция. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое 1 убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен e осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД За основателността на осъдителния иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил някакво имуществено благо; липса изобщо правно основание за това имуществено разместване, т.е. начална липса на основание; липса на връщане на полученото от страна на ответника до предявяване на иска.

Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва освен посочените предпоставки да установи и стойността на полученото от ответника.

В случая твърдението на ищеца е за заплащане без основание на сума по сключен между страните договор за потребителски кредит, който е недействителен,съгл. чл.22 от ЗПК, явяваща се разликата между заплатената от него сума и дължимата такава чиста стойност на получения кредит.

Между страните не се спори,напротив установява се от приобщените по делото доказателства, че са сключили договор за паричен заем Кредирект № 715986/01.08.2022г.-л.75 от делото. Отпуснатият кредит е в размер на 1300 лв. и следва да бъде върнат на 18 месечни вноски в периода 01.09.2022г. – 01.02.2024г. Лихвата по кредита е в размер на 40,05%, а ГПР е изчислен и посочен в договора в размер от 48.15%. Общата сума за плащане е в размер на 1822.06лв. В чл. 6.2 от Договора е предвидена неустойка за предоставяне на обезпечение в размер на 2641.94лв.

На 28.06.2024г.между ищцата в качеството й на заемодател и ипотекарен длъжник,М.К.Я.,в качеството й на ипотекарен длъжник и „Финстарт“ЕООД ,в качеството му на заемодател е сключен договор за паричен заем за сумата от 15 000.00лв.В чл.6.1. от договора заемателят възлага на заемодателя,а последния се задължава да преведе по банкова сметка на ответното дружество сумата в размер на 5704.93 лв.,представляваща парично задължение на заемателя към „Сити Кеш“ООД.

По делото е допусната и назначена СИЕ със заключението на която се дава отговор на следните въпроси:

2

1.Има преведена сума в размер на 5704,93 /Пет хиляди седемстотин и четири лева и 93 ст./от„Финстарт"ЕООД в полза на „Сити кеш"ООД, за погасяване на задължения по договор за паричен заем №715986/01.08.2022г.

2. С постъпилата сума по договор за паричен заем

№715986/01.08.2022г.,в „Сити кеш"ООД, са погасени следните задължения:

Главница по кредит-1300,00 лв.,Лихва по кредит522,06лв., Неустойка2641,94лв., Такси просрочие на кредитни вноски-135,00 лв., Неустойка за забава 10% потребителски-446,40лв.,законна лихва за забава -609,53 лв.,Съдебни разноски-50,00лв.

3.Годишният процент на разходите с включена неустойка е в размер на 606,5851%.

4.Неустойката по договор за паричен заем N9715986/01.08.2022г.,се кумулира в погасителните вноски и оскъпява кредита със сумата на неустойката в размер на 2641,94 лв.

5.Размерът на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 48,15%, нараства допълнително при включване на неустойката и достига стойността посочена в отговора по т.З от задачите.

Според експерта процентно съотношение главница 1300 лв. към сума за връщане 4464,00 лв./с включена неустойка/ е 343,38%.

Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената експертиза , тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Ищцата се явява потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Предвид това следва да се обсъдят твърденията на процесуалния представител на ищцата за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК.

Нещо повече, съдът е длъжен да извърши такава проверка, дори да не е налице възражение в тази насока. Такова е и даденото разрешение във формираната задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни 3 сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и страните по него.

Както беше посочено, за процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание или да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Съдът, като съобрази текста на сключения договор намира, че така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не обезпечава изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на обезпечение. Само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, в която хипотеза не би имал право да се ползва от обезпечението. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Тоест, кредиторът получава реално парична сума, заедно с вноските по кредита и на техния падеж, преди да са настъпили каквито и да е вреди. По този начин се достига до значително оскъпяване на ползвания заем, като размерът на неустойката е необосновано завишен, спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично неравноправно договаряне по смисъла на чл. 143, ал. 2 т. 3 ЗЗП. С включване на това вземане за неустойка в погасителните вноски по съществото си се добавя сума, която се явява печалба за дружеството.

4

Следователно начинът, по който е уговорено погасяването на задължението за неустойка, позволява то да се определи като разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съобразно дефиницията на чл.

19 ЗПК. Следва да се посочи още, че правилата на чл. 16 и чл. 10а ЗПК вменяват задължение на кредитора, преди сключване на договора за кредит сам да оцени кредитоспособността на потребителя и то без да начислява допълнителни суми за това. Ето защо не следва върху кредитополучателя да се прехвърля финансовата тежест за оценката на платежоспособността на длъжника и евентуалните вреди, които кредиторът би могъл да претърпи, ако се окаже неплатежоспособен.

Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, доколкото той не разполага с действителна информация колко точно е оскъпяването по кредита. Това се явява в директно противоречие с чл.

3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да вземе информирано и икономически обосновано решение дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Неустойката за непредставяне на обезпечение не е отразена като разход при формиране на ГПР, въпреки включването й в общия дълг, което е в противоречие с изискванията на чл. 19 ал.1 ЗПК. При това положение не става ясно по какъв начин и от какви компоненти се състои ГПР в процесния договор за кредит, като се създава основателно съмнение относно посочване в договора за кредит на ГПР по-нисък от действителния такъв. Очевидно е, че при изчисляването на ГПР по кредита, посочен в размер на 48,15 % , не е включена неустойката в размер на 2641.94 лв. Така посочената неустойка е значително по-голяма от заемната сума, което неминуемо води до увеличаване на ГПР многократно, в конкретния случай съобразно представеното заключение ГПР възлиза на 606.585% . Затова и доколкото неустойката представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР, то при липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. Така Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК.

От това следва, че кредитополучателят дължи връщане единствено чистата стойност на кредита.

От друга страна, в чл. 29, ал. 1 от ЗПК е предвидено правото на 5 потребителя да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение или неустойки и без да посочва причина за това, при спазване на срока, реда и условията за упражняване на това право, посочени в чл. 29 ЗПК. С посочената разпоредба се транспонират императивните норми на чл. 14 от Директива (ЕС) 2008/48, чиято цел е да позволи на потребителя да избере отговарящ най-добре на потребностите му договор и следователно да се откаже в „срока за размисъл“ от договор (след като го е сключил), за който установи, че не съответства на потребностите му. В този смисъл решение от 09.09.2021г. на СЕС по съединени дела С-33/20,С-155/20 и С-187/20 (т.123).