Решение № 36 от 17.02.2025, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. гр.Велинград, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-П. при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П. Гражданско дело № 20235210100429 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от адв. Й. А., като пълномощник на Н. Г. Я. с ЕГН **********, с адрес: Велинград, ***; С. Ж. П. с

ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***; П. Ж. П. с ЕГН **********, гражданин на **********с адрес в Република България Велинград, ***; В. Х. К. с ЕГН **********, с адрес

Велинград, ***; К. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Велинград, ***; Х. А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Велинград, *** и П. А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, *** /Всички ищци са в качеството им на наследници на Е. И. П., родена на 29.05.1896 г., починала на 29.04.1966 г. /, срещу ответниците Е. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.

„Киселец“ № 4 /като наследник по заместване на Е. П. и продавач на част от наследствените имоти/; А. Б. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.

„Киселец“ № 4; И. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив /като купувач на част от наследствените имоти/ и Б. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Пловдив, ***, ет. 4, ап. 13 /като купувач на част от наследствените имоти/.

В исковата молба се твърди, че ищците, заедно с ответниците Е. Б. П. и А. Б. П. са наследници по закон на Е. И. П., починала на 29.04.1966 г. Като наследници на П. им е възстановено от Земеделска служба по земеделие и гори Велинград правото на собственост върху следните земеделски земи: 1.

ПИ със земеделско предназначение № 149036, находящ се в местността „Голямо блато“ Велинград, ЕКАТТЕ 10450, с площ от 2,269 дка, с начин на трайно ползване полска култура, категория на земята при неполивни условия:

1 девета; 2. ПИ със земеделско предназначение № 061002, находящ се в местността „Джестов въбел“ в землището на гр. Велинград, ЕКАТТЕ 10450, с площ от 1,616 дка, с начин на трайно ползване: ливада, категория : седма.

Посоченият първи имот по-късно е разделен на три имота , както следва: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с площ от 998 кв. м., представляващ 998/2269 ид. ч. от ЗИ № 149055; ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с площ от 998 кв. м., представляващ 998/2269 ид. ч. от ЗИ с № 149055 в землището на гр.

Велинград; ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Велинград, с площ от 273 кв. м., представляващ 273/2269 ид. ч. от земеделски имот № 149055 в землището на гр. Велинград.

Вторият имот по сега действащия план на гр. Велинград представлява ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с площ от 1617 кв. м.

Твърди, че съсобствеността произтича от наследяване по следния начин и квоти: Н. Г. Я. – ¼ ид. ч., като наследник на Кръстина А. Пандева по право на заместване; С. Ж. П. и П. Ж. П. – по 1/8 ид. ч. за всеки , като наследници на Райна А. П. по право на заместване; За В. Х. К. – 1/8 ид. ч.; К. П. П. – 1/24 ид. ч.; Х. А. П. с – 1/24 ид. ч.; П. А. П. - 1/24 ид. ч. , като последните трима наследяват по право на заместване А. Кузев, Х. П., последния пряк наследник на Е. П.; Е. Б. П. и А. Б. П. – по 1/8 ид. ч. за всеки от тях, като наследници на Б.

А. П., починал на 18.02.2022 г.

Общият наследодател на ответниците Е. П. и А. П. – Б. П., починал на 18.02.2022 г., се е снабдил с констативни нот. актове, по силата на които на него и съпругата му М. И. П. е признато правото на собственост на основание наследство и давностно владение на имот с площ 2269 кв. м., с номер 149055; а съгласно втори констативен нот. акт е признато правото на изключителна собственост на Б. П. на имот с № 061002, находящ се местността „Джестов въбел“.

На 05.08.2019 г. Б. А. П. и синът му А. П. даряват на ответника Е. Б. П. общо 5/6 ид-. ч. от НИ с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград. Останалата 1/6 ид. ч. последната придобива по наследство от майка си, като с Констативен НА №11/14.01.2022 г., том 1, дело 11/2022 г. по описа на нот. Симеон Даскалов е призната за едноличен собственик на целия имот.

След това имотът променя предназначението си от земеделски в имот в урбанизирана територия и е разделен на три самостоятелни имота, с №№ ***; *** и ***.

На 23.12.2022 г. ответника Е. Б. П. продава на И. Владев М. ПИ с идентификатор *** с площ от 998 кв. м. заедно с ½ ид. ч. от имот с идентификатор *** /последният представлява път, обслужващ другите два имота/. На същата дата П. продава на Б. В. М. ПИ с 2 идентификатор ***, ведно с ½ ид. ч. от имот с № ***

/път/.

На 06.03.2019 г. Б. А. П. дарява на А. Б. П. ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

Намира, че наследодателя на ответниците А. П. и съпругата му М. П. не са имали основание да бъдат признати за собственици на целите имоти, а само на съответстващата им идеална част от наследствените им права в размер на ¼ ид. ч., като останалите ¾ ид. части никога не са ставали тяхна собственост. С оглед на това, същите не могат да се разпореждат с права, които самите не притежават, поради което и сключените договори за продажба и дарение не са произвели прехвърлително действие.

Ищците отричат правото на собственост на ответниците за горницата над ¼ ид. ч. от процесните имоти. Обосновават правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск от обстоятелството, че при положителен резултат ще е налице съсобственост и ще могат да реализират правото си на делба. Твърди, че за делбеното производство за ищците е необходимо с преюдициално значение, със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че ответниците не са собственици на ¾ ид. ч. от процесните недвижими имоти.

Оспорват констативните нотариални актове и правят възражение, че наследодателя на ответниците не е придобил по давност недвижимите имоти.

На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК искат отмяна на констативните нотариални актове.

Считат също, че съгласно чл. 76 от ЗН актът на разпореждане на сънаследник с отделна наследствена вещ, или с части от нея, преди да е извършена делба между наследниците, е относително недействителна спрямо неразпоредилите се съсобственици, като искът за прогласяване на тази недействителност следва да се предяви в първата фаза на делбения процес.

Твърди, че правата на приобретателите по двата акта за продажба на имотите, не могат да се противопоставят на правата на действителните съсобственици – сънаследниците, които не са се разпоредили. На осн. чл. 76 от ЗН, иска да се признае за установено спрямо ищците, че договорите за продажба на ПИ са относително недействителни по отношение на тях.

Искат от съда да се допусне делба на описаните недвижими имоти.

Искат да се приеме за установено спрямо ищците, че ответниците А. Б. П. и Е.

Б. П. не са, респективно наследодателите им не са били собственици, на основание наследство и давностно владение, общо на ¾ ид. ч. от имотите, както и да се отменят на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК оспорените констативни нот. актове, а конститутивните нот. актове не са произвели правно действие спрямо ищците.

Искат също на основание чл. 76 от ЗН спрямо ищците да се признаят за относително недействителни на договорите за продажба на ПИ в полза на И.

М. и Б. М., с които Е. П. е продала на И. М. и Б. М. следните сънаследствени 3 имоти: ПИ с идентификатор ***, *** и ***.

С допълнителна молба с вх. № 3072/13.06.2023 г. пълномощника на ищците привлича като ответник – задължителен другар Р. С. М. с ЕГН **********, в качеството й на съпруга на приобретателя Б. М.. Със същата молба се предявява иск срещу М. А. Т. с ЕГН ********** и съпругът й Т. С. Т. с ЕГН ********** на основание чл. 76 от ЗН, с който иска да се обяви относителната недействителност на договор за продажба на ПИ с идентификатор *** по отношение на ищците.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника А. Б. П., чрез адв. Т. Б.. Намира иска за делба за недопустим, поради липса на съсобственост и неоснователен, както и исковете по чл. 124 във вр. с чл. 76 от ЗН са също - недопустими и неоснователни. Оспорват се обстоятелствата, описани в исковата молба. Оспорва се и твърдението, че ответниците не са собственици на 3/4 ид. ч. от имотите. Признава се настъпилото универсално правоприемство чрез наследяване от общия наследодател Е. И. П., на чиито наследници са възстановени имотите.

Твърди, че от момента на възстановяването им през 1997 г. Б. П. е установил владение върху процесния имот и ги е обработвал и стопанисвал. Това е ставало явно, необезпокоявано със знанието на другите наследници. Имало е и устна уговорка между всички тях. Твърди, че владението е започнала още през 1997 г. Прави правопрекратяващо възражение за придобИ.е собствеността върху имот с идентификатор *** изцяло от ответниците въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност и наследство. Като се позовава на Решение № 599 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. Д. № 766/2009 г. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Е. Б. П., И. В. М., Б. В. М. и Р.

Стефжанова М., чрез пълномощника им адв. Магладела И. представя отговор на исковата молба. Намира исковете с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 76 от ЗН за недопустими.

Намира всички искове за неоснователни, тъй като Е. П. не е съсобственик по наследство, поради което чл. 76 ЗН не следва да се прилага.

Намира, че няма предявени отрицателни установителни искове, поради което не може да се прилага самостоятелно чл. 537, ал. 2 ГПК. Искът за делба срещу Е. П. е неоснователен, поради това, че липсва съсобственост.

Претендира разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника М. Т. с вх. № 7093/19.12.2023 г., който е изпратен по електронната поща на 18.12.2023 г., подписан с квалифициран ел. подпис. Съобщението до ответницата Т. е връчено на съпругът й на 15.11.2023 г., т. е. срокът за отговор е изтекъл на 15.12.2023 г. – петък, който е присъствен ден. С оглед на горното отговорът 4 следва да се приеме за подаден извън срока.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника Т. С. Т., чрез пълномощника адв. Т. Б.. Намира искът за делба за недопустим, поради липса на съсобственост върху имотите. Исковете с правно основание чл. 76 ЗН са недопустими и неоснователни. Съгласно ТР 1/2004 г. на ВКС ОСГК, този иск има ограничен обхват, само по отношение на сделките на разпореждане със сънаследствено имущество, а в случая прехвърлителят Е. П. не е била наследник, същата е придобила качеството на собственик чрез прехвърлителна сделка – дарение.

Твърди, че след възстановяване на имотите през 1997 г., същите се владеят от Б. П. и съпругата му, а след това от неговите наследници. Прави възражение за придобИ.е на имот с идентификатор *** по давност в полза на Т. Т. и съпругата му М. Т., като следва да се отчете и изтеклия срок, в който техния праводател А. П. е владял същия.

С допълнителна молба ищците предявяват иск с правно основание чл. 76 от ЗН и срещу задължителния другар - прехвърлителя по сделката - А. Б. П., по силата на която М. Т. и Т. Т., като купувачи на имот с идентификатор *** придобиват собствеността върху него, с НА № 153/19.10.2022 г., том 2, рег. № 4245, дело 328/19.10.2022 г. на нотариус Емил Чолев.

Новоконституирания ответник по този иск А. Б. П. в дадения едномесечен срок, депозира Отговор на исковата молба с вх. № 2553/08.04.2024 г., чрез адв. Т. Б.. Намира искът за недопустим, а по същество за неоснователен, тъй като А. П. е получил собствеността върху имота, с който се е разпоредил, чрез дарение, а не по наследство, поради което не следва да намери приложение чл. 76 от ЗН. Посочения разпоредителен акт е законосъобразен. Твърди, че от момента на възстановяването на имота през 1997 г. Б. П. е установил владение върху него и е започнал да го обработва и стопанисва. Това е ставало явно и необезпокоявано, със знанието и съгласието на ицщите. Твърди наличие на устно споразумение, че тези имоти остават собственост на ответника Б. П., поради което е придобил собствеността върху имота на оригинерно основание – чл. 79, ал. 1 от ЗС.