Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 332 от 27.05.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 134/2025
Вид
Определение № 332
Подписан
27.05.2025
В сила
27.05.2025
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 332 гр. Перник, 27.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500134 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 24492/01.11.2024 г., подадена от П. П. Д. с ЕГН:********** чрез адвокат В. Д. от САК срещу определение № 3756/30.10.2024 г., постановено по гр. дело № 1994/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото определение № 2030/11.06.2024 г. в частта по направените от В. Д. С. с ЕГН:********** разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателката счита обжалваното определение за недопустимо, неправилно и необосновано, поради което моли окръжния съд да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отхвърли недопустимото и неоснователно искане за присъждане на разноски от В. Д. С., алтернативно – да върне делото за продължаване на съдопроизводствсните действия от етапа на първо открито съдебно заседание по делото.

Излага съображения, че първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като се произнесъл в закрито заседание след постановяване на определението за прекратяване на делото; че недоумение будело обстоятелството, че съдът първо постановил определение № 1648/20.05.2024 г., с което прекратил производството по делото, а след това провел открито съдебно заседание, на което отново с протоколно определение прекратил същото производство; че с протоколното си определение съдът приел, че били налице предпоставките за прекратяване на делото поради липсата на правен интерес; че в никакъв случай, обаче, основанието за прекратяване не можело да се вмени в отговорност на молителката, за да понесе тя разноските на (ненадлежна) страна; че може би 1 най-драстичното нарушение на съда се изразявало в това, че в проведеното открито съдебно заседание, въпреки констатираната от самия съд процесуална пречка за даване ход на делото (нередовна процедура по уведомяване) съдът прекратил производството с оглед процесуална икономия и че не се развило същинско двустранно производство, вместо да отложи делото и да призове надлежно всички страни, за да даде възможност на молителката да продължи производството и да защити правата си във връзка с претенцията за разноски; че съвсем отделен въпрос било на какво основание на процесуалния представител на една от страните била дадена възможност да прави процесуални искания в производство, на което не бил даден ход и което вече било прекратено; че съвсем отделен въпрос било това, че непризована страна изпращала процесуален представител за първо заседание по дело, за което тя никога не била уведомявана; че на последно място, но не по важност, било това, че в протоколното си определение за прекратяване на делото съдът (правилно) констатирал, че не било необходимо съгласието на ответниците за прекратяване на делото, тъй като не се развило двустранно производство, не била налице размяна па книжа, тоест налице бил формален процес, при който ответниците само формално били такива и на тях не се следвали правата и задълженията на страни по процеса, вкл. на право на разноски; че по никакъв начин в настоящия случай не можело да се приеме, че ответниците не били дали повод за образуване на производството, доколкото въводът във владение в собствения на жалбоподателката имот бил иницииран именно от тях, а същевременно, дори да се приемело, че молителката била оттеглила искането си, то това не било станало по неизяснени / самоволни причини, а тъкмо напротив - поради настъпилата недопустимост на производството, при което когато ищецът / молителят постигнал търсената защита извън конкретния процес, не само че не дължал разноски, но и такива му се дължали; че първоинстанционният съд не бил обсъдил нито един от така изложените и пред него доводи.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК В. Д. С. чрез адвокат Г. С. е подала отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да остави в сила обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по молба вх. № 8792/22.04.2024 на жалбоподателката П. П. Д. срещу С. М. М., Г. З. М., Д. З. М., В. Д. С. и Д. Г. Б. с правно основание чл. 524 ГПК с искане за спиране на въвод във владение по изпълнително дело № 20237530403866 по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № *** и район на действие ОС-Перник. По указания на съда искането е уточнено и допълнено с молби от 24.04.2024 г. и 26.04.2024 г. като с определение на съда от 26.04.2024 г. делото е насрочено за разглеждането му в 2 открито съдебно заседание на 20.05.2024 г. с призоваване на страните.

С молба на П. П. Д. от 17.05.2024 г. същата е поискала да бъде прекратено производството по делото като недопустимо поради постигане на търсената защита – наложена по друго дело обезпечителна мярка спиране на изпълнението по горепосоченото изпълнително дело, а с молба от 20.05.2024 г. П. П. Д. уточнява, че оттегля искането си по чл. 524 ГПК.

В съдебното заседание на 20.05.2025 г. молителката П. П. Д. редовно призована не се е явила и не е изпратила представител. Ответницата по молбата В. Д. С. се е явила лично и с адвокат Г. С. с представено и приложеното по делото пълномощно, както и съгласно договор за правна защита и съдействие, по който е уговорено и заплатено в брой адвокатското възнаграждение в размер на 700 лв. Останалите страни нередовно призовани не са се явили и не са изпратили представител.

Поради нередовно призоваване на част от страните, съдът не е дал ход на делото, а въз основа така подадените от П. П. Д. молби за оттегляне на искането по чл. 524 ГПК, съдът с определение от съдебното заседание е прекратил производството по делото на основание чл.

232 ГПК.

В съдебното заседание процесуалният представител на ответницата В. Д. С. е направил искане за присъждане на разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, което впоследствие е било уважено от съда с определение в закрито съдебно заседание от 11.06.2024 г. като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК П. П. Д. е осъдена да заплати на В. Д. С. сумата от 700 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК за правилно и законосъобразно.

Приключването на съдебното производство с акт по съществото на спора е типичното развитие на процеса, предвид което разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК уреждат правилото, обуславящо института на отговорността за разноски. Същевременно, правната норма на чл. 78, ал. 2 ГПК лишава ищеца от възможността да получи направените разноски при реализирано в процеса поведение на ответника, от което еднозначно се установява, че съдебният спор е предизвикан ненужно. Затова и определящо при разрешаване на въпроса за отговорността за разноски се явява поведението на страните. Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК регламентира изключение от типичното развитие на исковия процес – когато производството по делото е прекратено. И в този случай, макар буквално да следва, че законът не свързва това право с причината за прекратяване на производството, то настоящият състав намира, че тази обвързаност произтича от смисъла на закона и дори в хипотеза на чл. 78, ал. 4 ГПК е необходимо да се изследва поведението на страните по делото.

В настоящия случай основанието за прекратяване на производството е направеното оттегляне от страна на молителката на искането, с което е сезирала съда, поради настъпила липса на правен интерес с оглед постановено в друго производство (обезпечително) спиране на изпълнението, каквато е била и целената правна защита с оттеглената молба по чл. 524 3

ГПК. Следователно, причината за прекратяване на делото е в поведението на молителката и в нейна тежест следва да бъдат възложени сторените от насрещната страна разноски, в случай на тяхното доказване, доколкото не е налице поведение на ответниците, което да е причина за настъпилата недопустимост на производството поради липса на правен интерес.

По отношение на въпроса как се прилага чл. 78, ал. 4 ГПК в случаите на прекратяване на делото поради отпаднал правен интерес от поддържането на иска при положение, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, но този повод отпадне в хода на висящия процес е налице практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, изразена в определение № 206/20.01.2025 г. по ч. гр. дело № 4041/2024 г. на ІІ-ро г.о. и цитираните в него други съдебни актове на ВКС, съгласно която при прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството се възлагат на ищеца. В случаите на отказ от иска поради настъпили след предявяването му, независещи от ищеца, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право или водещи до отпадане на правния интерес от неговата защита, отговорен за разноските е ответникът по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че извънпроцесуалното поведение на ответника е повод както за завеждане на делото, така и за неговото прекратяване. А в случая е видно, че не е налице такова извънпроцесуално поведение на ответниците, което да е довело до отпадане на правния интерес от молбата по чл. 524 ГПК – с инициирано от молителката обезпечително производство в нейна полза е допуснато обезпечение чрез спиране на процесното изпълнително дело, т.е. не поради извършвани някакви действия от страна на ответниците.

Горното не е в противоречие с приетото в цитираните в п. VІІ на частната жалба съдебни актова на ВКС, а напротив – в негово съответствие е, доколкото във всички тях се разглежда и установява конкретно поведение на ответниците, осъществено след предявяване на иска – погасяване на задължението чрез плащане (най-често срещана хипотеза), отказ от наследство, каквото именно поведение е довело до отпадане на правния интерес за ищеца за продължаване на вече образуваното дело, каквито хипотези обаче, не са налице в настоящия случай.

По отношение на възраженията по частната жалба за допуснати от страна на съда съществени процесуални нарушения следва да се отбележи, че те са неотносими, доколкото в случая производството по делото е приключило с влязъл в сила съдебен акт – прекратителното определение от 20.05.2025 г., който е стабилизиран и законосъобразността му не може да бъде преценявана в настоящото производство, съответно дали при постановяването му са допуснати твърдените от жалбоподателката нарушения. Отделно от това, за пълнота на изложението следва и да се отбележи, че такива нарушения не са допуснати от съда. Видно е че последният се е произнесъл по прекратяване на делото само с едно определение, а именно това, постановено в съдебното заседание на 20.05.2025 г., което е въведено в ЕИСС със съответен регистрационен номер - 1648/20.05.2024 г., т.е. твърденията по частната жалба, че съдът първо постановил определение, с което прекратил 4 производството по делото, а след това провел открито съдебно заседание, на което отново с протоколно определение прекратил същото производство, се явяват необосновани. Няма и никаква процесуална пречка, макар и да не е дал ход на делото, съдът в съдебно заседание да се произнесе със съответен акт, включително и с такъв, с който се приключва производството по делото – в случая определение за прекратяването му. А и жалбоподателката, след като счита, че този акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения е имала възможност да го обжалва по съответния ред пред по-горна инстанция, което обаче не е сторила и определението, както бе отбелязано е влязло в сила.