Решение № 3605 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3605 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100502298 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 18733 от 17.10.2025г., постановено по гр.д. № 57323/2024г. по описа на СРС, 38-ми състав, е отхвърлен предявеният от С. Д. Д. срещу „Креди Йес“ ООД главен установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № 253856 от 25.08.2022г. С решението е прието за установено по предявения от С. Д. Д. срещу „Креди Йес“ ООД евентуален иск, че клаузата на чл. 8 от сключения между страните договор за паричен заем № 253856 от 25.08.2022г. е нищожна като прикриваща доход в размер по-висок от допустимия. С решението „Креди Йес“ ООД е осъден да заплати на С. Д. Д. сумата от 88,68 лева от разноските за държавна такса, като е указано, че разноските за представителство остават върху страните, както са направени.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца С. Д. Д., в която са развити съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че договорът бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото след като неустойката представлявала скрит доход за кредитора, той следвало да бъде включен в годишния процент на разходите по кредита. Тъй като това не било сторено, договорът бил нищожен, в каквато насока било решение на СЕС от 21.03.2025г. по дело С714/22, както и съдебната практика на окръжните съдилища. Моли съда да отмени решението по отношение на главния иск и да прогласи нищожността на договора за заем.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „Креди Йес“ ООД е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Сочи, че годишният процент на разходите бил ясно посочен в договора и стандартния европейски формуляр, които били написани на ясен и разбираем език. Счита, че неустойката не 1 представлявала разход по кредита, поради което не следвало да бъде включвана при формиране на ГПР, а последният не надвишавал законоустановения лимит. Нищожността на една от договорните клаузи не могла да доведе до нищожност на целия договор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Постъпила е в срок и частна жалба от адв. М. В. М., пълномощник на ищеца С. Д.

Д., срещу определение № 2940 от 22.01.2026г. постановено по гр.д. № 57323/2024г. по описа на СРС, 38-ми състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят сочи, че не се касаело за сторени разноски, а за възнаграждение за безплатна защита, в която връзка бил представен договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските, като при положителен изход от делото, следвало да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Моли съда да отмени обжалваното определение и да му присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Креди Йес“ ООД е подал отговор на частната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Сочи, че претендираните разноски не били съобразени с липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и че производствата не следвало да се превръщат в източник на неоснователно обогатяване. Счита, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, както и че не следвало да се прилагат определените в наредбата минимуми. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правно валидно валидно.

Относно неговата допустимост и правилност съобразно изложените в жалбата съображения съдът намира следното.

По предявения установителен иск за нищожност на договора за кредит, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. В тежест на ответника е да докаже неговата правна валидност.

От приетия договор за паричен заем № 253856 от 25.08.2022г. се установява, че е сключен договор за паричен заем за главница от 1700 лева със срок от 17 месеца, с краен срок на погасяване 25.01.2024г., с месечен лихвен процент от 3,330 % и ГПР от 48,048 %.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения 2 от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Процесната неустойка е уредена в чл. 6, вр. с чл. 8 от договора. Съгласно чл. 6 от него, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя, като изборът на второ обезпечение е между ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че с подписването на настоящия договор заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 2217,21 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.

В погасителния план към договора е посочено, че уредената в чл. 8 от него неустойка при липса на обезпечение е разсрочена на вноски от по 263 лева, дължими заедно с погасителните вноски по главницата и лихвата по заема.

Съгласно дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай е несъмнено, че предоставянето на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно останалите предвидени обезпечения като ипотека, особен залог, банкова гаранция или издаване на ценна книга.

Същевременно в договора и общите условия липсва клауза, която да предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия. Нещо повече, задължението за плащане на неустойката е включено в погасителния план още при сключването на договора, преди тридневният срок изобщо да е започнал да тече.

Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение. То не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят.

Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля 130 % 3 от заетата сума. Касае се за вземане, което, ако беше включено в размера на годишния процент на разходите, той би надхвърлил законоустановения пределен размер от 50 %.

От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва изводът, че с предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка. Следователно процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите.

Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 48,048 % годишно, а не над 100 %. Както е изяснено със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело С-714/2022г. по преюдициално запитване, член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/279237a9-066c-4c50-81fe-cb72f92b6ca3