Решение № 5707 от 04.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5707 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100506361 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 64633/22.04.2026 г., по описа на ЧСИ С.А., рег. № 919 в КЧСИ, подадена от длъжника Д. Д. Д. срещу разпореждане от 07.04.2026 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20259190405493 (20219240403425 по описа на ЧСИ Г.К., 20128610401909 по описа на ЧСИ Д.В.) на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателката твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани валидни изпълнителни действия за период, надвишаващ две години, като липсват реални изпълнителни действия спрямо имущество, плащане от длъжника и признаване на задължение. Ето защо счита, че в този случай производството се прекратява по право, без да е необходимо изрично постановление, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателката счита, че извършените от ЧСИ формални действия (справки, кореспонденция и др.) не представляват изпълнителни действия по смисъла на закона и не прекъсват течението на срока за перемпция, съгласно установената съдебна практика. Сочи, че отказът за прекратяване на изпълнителното производство представлява противоречиво и неравно третиране, нарушаващо принципите на законосъобразност и предвидимост, предвид че по друго изпълнително дело със същия длъжник, сходна фактическа обстановка и идентични обстоятелства, е постановено прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ЧСИ. Твърди се нарушение на принципа за правна сигурност, поради поддържането на формално „висящо“ изпълнително производство и незаконосъобразни обезпечителни мерки при настъпила перемпция.

Моли обжалвания акт да бъде отменен и постановено прекратяване на 1 изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК.

Взискателят „АПС Бета България“ ЕООД поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че същински изпълнителни действия в период от 2 години по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са предприемани по инициатива на взискателя, а именно насочване на изпълнение чрез налагане на запор, възбрана и т.н, поради което не е настъпила перемпция. Счита, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

ЧСИ Г.К. изразява подробни мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които посочва депозирани молби от взискателя с искане за прилагане на изпълнителни способи и извършени изпълнителни действия, прекъсващи перемпцията в период, по-кратък от две години, поради което счита жалбата за неоснователна.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от страните и данните по делото, приема жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните:

По молба на първоначалния взискател „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.06.2011 г. по гр. дело № 13511/2011 г. на СРС, 77 състав, е образувано и.д. № 20128610401909 г. по описа на ЧСИ Д.В., срещу длъжника Д. Д. Д., за сумите: 2082,87 лева - главница, 300,64 лв. - законна лихва за периода 29.03.2011 г. 20.08.2012 г.; 335,79 лева - лихва от 01.05.2010 г. до 17.03.2011 г.; 361,51 лева - съдебни разноски; 150 лева - разноски по изпълнителното производство в полза на взискателя (юрисконсултско възнаграждение); 790,16 лв. такси и разноски в изпълнителното производство.

В хода на изпълнителното дело, служебният архив на ЧСИ Д.В. е прехвърлен на основание заповед № СД-04-54/12.10.2021 г. на ЧСИ Г.К., като делото е преобразувано под № 20219240403425. Със Заповед № СД-04-6/07.08.2025 г. служебният архив на ЧСИ Г.К. е прехвърлен на ЧСИ С.А., като делото е преобразувано под № 20259190405493. Със заповед № СД-05-01/17.04.2026 делото отново е върнато на ЧСИ Г.К., преобразувано под нов № 20269240404874.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателя е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ да проучи имуществото на длъжника и да определи начина на изпълнението.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка (какъвто не е настоящият случай)

В решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС, чийто мотиви настоящият съдебен споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е 2 поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Разяснено е, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

В мотивната част на т. 10 ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Посочено е, че прекъсва давността предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,ал. 1 ЗЧСИ) и в контекста на този въпрос са посочени тези изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В ТР №2 от 04.07.2024 г., по тълк. дело №2/2023 г., на ОСГТК на ВКС, е прието, че води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.

Горецитираната съдебна практика обуславя извод, че прекратяването на изпълнителното дело по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва след изтичане на две години от момента, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни 3 действия, предприети по искане на взискателя, или по инициатива на ЧСИ, когато е бил овластен по чл. 18 ЗЧСИ.

Видно от материалите по делото, на 04.02.2014 г. в полза на взискателя „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е постъпило плащане в размер на 39,30 лв., представляващо частично погасяване на дълга, което прекъсва перемпцията.

С молба вх.№ 39243/17.09.2014 г. взискателят „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД е поискал да извършването на справка в НАП за наличие на трудови договори, МПС, банкови сметки и недвижимо имущество на длъжника и да се наложи запор върху тях. На същата дата, ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника за 30.10.2014 г.

С договор за цесия от 23.02.2015 г. вземането на взискателя „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (с наименование към онзи момент „Транзакт Юръп“ ЕАД) към длъжника е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, като последният е конституиран като взискател по изп.дело въз основа на депозирана до ЧСИ молба от 29.04.2015 г.

С молба вх.№ 32972/13.09.2016 г. взискателят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е поискал да извършването на справка в НАП за наличие на трудови договори, МПС, банкови сметки и недвижимо имущество на длъжника и да се наложи запор върху тях. На същата дата, ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника за 25.09.2016 г.

С молба вх.№ 23015/08.08.2018 г. взискателят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е поискал да извършването на справка в НАП за наличие на трудови договори, МПС, банкови сметки и недвижимо имущество на длъжника и да се наложи запор върху тях.

С молба вх.№ 15221/05.08.2020 г. взискателят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е поискал налагането на запор на банкова сметка на длъжника в банка „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“ АД, извършването на справки в НАП за декларирани от длъжника недвижими имоти, МПС, трудови договори и банкови сметки и налагане на запор в случай, че бъдат открити такива. Взискателят е поискал и изискване на информация от БНБ за наличие на банкови сметки и сейфове и налагане на запор върху последните две открити банкови сметки.

На 06.10.2020 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „Обединена българска банка“ АД.

С молба вх.№ 18362/01.10.2021 г. взискателят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е поискал налагането на запор на банкова сметка на длъжника в банка „ТЕКСИМ БАНК“ АД, извършването на справки в НАП за декларирани от длъжника недвижими имоти, МПС, трудови договори и банкови сметки и налагане на запор в случай, че бъдат открити такива.

Взискателят е поискал и изискване на информация от БНБ за наличие на банкови сметки и сейфове и налагане на запор върху последните две открити банкови сметки.

С молба вх.№ 34451/29.07.2022 г. взискателят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е поискал извършване на справка в КАТ за наличие на МПС собственост на длъжника и налагане на запор, в случай че бъдат открити такива.

С молба вх.№ 53943/10.10.2022 г. взискателят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е поискал извършване на справка за регистрирани трудови договори на длъжника и налагане на запор на наличните такива.

4

Със съобщение изх. №52784/01.10.2023 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ София-град върху пенсията на длъжника. С писмо от 13.10.2023 г. НОИ София-град, Дирекция „Пенсии“ е уведомило ЧСИ К., че запор не може да бъде наложен, тъй като размерът на пенсията е под размера на минималната работна заплата, установена в страната.

С молба вх.№ 23893/14.02.2024 г. взискателят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е поискал извършване на справка в „Регистър на банкови сметки и сейфове“ на БНБ за регистрирани банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки, в случай че такива бъдат открити.

С молба вх.№ 96929/28.04.2025 г. взискателят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е поискал извършване на справка за регистрирани трудови договори и налагане на запор върху наличните такива, както и извършване на справка в „Регистър на банкови сметки и сейфове“ на БНБ за регистрирани банкови сметки на името на длъжника и налагане на запор върху последните две активни такива.