Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 28.07.2020, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
141/2020
Подписан
28.07.2020
В сила
14.10.2020

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 30, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 30, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • Чл. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 6, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 6, ал. 1, т. 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 126 28.07.2020г. гр. П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ при участието на секретаря: Д. Б., като разгледа докладваното от съдията НАХД №

141/2020г. по описа на РС-П., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано по жалба на Р.М.Р. ***, чрез процесуалния му представител адв. М.И. – САК със съдебен адрес *** против Заповед за задържане на лице № 47/18.06.2020г. издадена от мл. инсп. Х.П. ***.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед, които се поддържат и в съдебно заседание. Прави се искане за отмяната й.

Ответникът по оспорването, Полицейският орган, издал обжалваната заповед – мл. инспектор Х.П., чрез представляващия го главен юрисконсулт Ж. оспорва жалбата.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, но разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за задържане на лице №

47/18.06.2020г. издадена от мл. инсп. Х.П. ***, Р.Р. е задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а именно за това, че противозаконно е попречил на орган на властта да изпълни задълженията си.

Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е връчена на оспорващия на 18.06.2020 г.

За удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с правата му по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, на оспорващия е предоставена декларация, която той следва да попълни собственоръчно и която той е попълнил и подписал. По делото е приет като доказателство и протокол за личен обиск на лице, който жалбоподателят също е подписал саморъчно.

Като част от административната преписка по делото е представена справка по извършена проверка по преписка ЗМ 224/19.06.2020 по описа на РУ – П.. От нея се установява, че на 19.06.2020г. в РУ - П. е регистриран ЗМ 224/2020г., затова, че Р.М.Р., ЕГН: ********** ***, противозаконно пречи на органите на МВР да изпълнят служебните си задължения.

При извършената проверка се установила следната фактическа обстановка:

На 18.06.2020г., около 20.30 ч. в ОДЧ на

РУ-П. е получен сигнал, че неправоспособният Р.М. ***, управлява „опасно“ л.а.

„Фолксваген Голф“ с рег. № ** по улиците в селото.

Сигналът бил посетен от АП OOP в състав пол. Х.П. и пол. С.А.. В изготвените докладни записки служителите са заявили следното:

При пристигане в селото пол. П. е получил информация по личният си телефон, че въпросният лек автомобил се е отправил по път III-204 в посока гр. А. Служителите са се установили на посоченият път на изхода на селото, с цел да изчакат завръщането на колата. След около 15 мин. пол. П. отново е получил обаждане по телефона, че автомобилът се движи из селото. Полицаите със служебния автомобил започнали да обхождат с. С., като след това спрели на ул. „**“.

Докато били там, по съседната улица преминал въпросният автомобил. Последвали са го с включен светлинен и звуков сигнал, с цел спирането му за проверка.

Тогава автомобилът ускорил и в края на улицата навлязъл по черен път.

Когато служителите на РУ-П. приближили, видели спрян автомобила, а предните вратите били отворени. Забелязали, че лице от мъжки пол от страната на водача се отдалечава бягайки, а от дясната страна, до колата стояло лице от женски пол. Пол. А. разпоредил по високоговорителят на служебният автомобил на бягащият мъж да спре и остане на място. Тогава лицето продължило да бяга и да се отдалечава, а полицаите тръгнали да го преследват пеша. Многократно му разпореждали да спре с думите: „Стой Полиция!“, но мъжът продължил да бяга. Тогава пол. П. ясно и на висок тон го е предупредил: „Стой, ще стрелям!“. Лицето отново не се е подчинило и П. е произвел предупредителен изстрел във въздуха. Мъжът за пореден път не се е подчинил. Пол. А. продължил да бяга след него, а пол. П. се е върнал при автомобила на Р.. До него се намирало лицето Н. И. М., от с.Д., ул. „**“ № ***. Двамата са се качили в патрулният автомобил и настигнали пол. А.. Тримата отишли до дома на Р. М. М. - дядо на Р.. Повикали го за да попитат дали внука му не е при него. Р. го е нямало. Полицаите, заедно с М. продължили обхода на селото за да търсят Р.. При повторно преминаване покрай дома на дядото, на улицата, вече е бил Р. и разговарял с дядо си. Спрели се при двамата и на въпроса им към Р. защо не е спрял на подаденият светлинен и звуков сигнал и защо е избягал после - той е отговорил, че се е изплашил.

Полицаите, заедно с М. и Р. ***, където на лицата били снети писмени сведения, съставен бил АУАН по ЗДвП срещу Р. и същият бил задържан на основание чл.72 от ЗМВР.

В сведението е посочено, че Р. е заявил, че е бил в колата заедно с приятелката си М. Като са видели патрулният автомобил са се изплашили и са тръгнали в посока към мястото където полицаите установили спреният „голф“. Р. заявил, че именно той го е управлявал и е избягал защото се е изплашил.

М. заявила, че Р. е управлявал колата. Тя не е знаела, че той е неправоспособен. Когато след тях тръгнал полицейският автомобил, тя му е казала да спре, но той не я е послушал. Когато са спрели на черният път и са излезли от колата, тя отново му е казала да не бяга, но той и тогава не я е послушал.

Описаната в справката фактическа обстановка, съдът прие за доказана по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от показанията разпитания в хода на процеса свидетел С.А..

Съдът не кредитира, показанията, дадени от А.

Х. – леля на жалбоподателя, Р. М. - дядо на жалбоподателя и Н. М. – приятелка на Р.Р., тъй като същите тенденциозно са насочени в подкрепа тезата на жалбоподателя и имат за цел единствено да осигурят благоприятен за него изход на делото. Посочените свидетелски показания са крайно объркани, противоречиви и нелогични и представят по неверен начин фактите, които в крайна сметка са станали причина за издаване на обжалваната заповед за задържане.

Според настоящия състав, обжалваният административен акт, представляващ заповед за задържане по ЗМВР, е издадена от полицейски орган, при спазване на всички процесуални правила за това. Понятието полицейски орган е определено легално в нормата на чл. 57, ал1 от ЗМВР, в който се посочва, че полицейски са органите на областните дирекции, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал 1, т. 1 -3, 7 и 8.

В конкретната хипотеза ответникът по оспорването е служител в група „Охранителна полиция“ към РУ – П. и осъществява охранителна дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Освен това, негово основно задължение е да работи по опазване на обществения ред, което означава осъществяване на превантивна дейност по чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, както и контролна дейност по чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗЗМВР, поради което същият има качеството полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР и като такъв по силата на закона е оправомощен да задържа лица на основание чл. 72 от ЗМВР. В този смисъл е налице материална компетентност на органа издал процесната заповед.

Съдът намира, че не са налице нарушения на административно- процесуалните норми, обезпечаващи законосъобразността на производството по издаване на обжалвания акт.

Жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство по чл. 26 от АПК, предоставена му е възможност да сочи доказателства. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, като на същия са разяснени всички негови права, съгласно представената декларация по делото, саморъчно подписана. След като задържаното лице е уведомено за основанията, правни и фактически, за задържането му и са разяснени правата му, то е гарантиран принципа за защита от произвол, визиран в нормата на чл. 5 § 2 от ЕКПЧ. Административният орган е издал административния акт, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. При събирането на доказателствата, също не са допуснати съществени процесуални нарушения-приложени са обяснения във вид на докладни записки от полицейският орган и неговия колега, участвал при задържането на лицето. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона форма съгласно чл. 59 от АПК и съдържа всички необходими реквизити. Тук според съда е достатъчно да бъдат конкретизирани действията – в случая опит да се попречи на полицейски органи да извършат проверка на лицето, с което да се осуети изпълнението на служебните им задължения. В този смисъл е и константната практика на ВАС напр.

Решение № 3845 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. №

10398/2016 г., Решение № 3779 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2016 и други. В самата заповед са изложени фактите, въз основа на които административният орган е приел, че е осъществен фактическия състав на посочената от него материална норма за прилагане на административна принуда, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. От своя страна заповедта за задържане съответства на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н.

В тази връзка, не може да се сподели оплакването в жалбата за липса на мотиви в заповедта, доколкото фактическите обстоятелства дали основание за задържането са описани в заповедта и в докладните записки към нея, които докладни записки са част от преписката по издаване на оспорения акт, поради което и съдът намира, че административният акт е съобразен с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС посочващи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв.

При налагането на процесната

ПАМ настоящият състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност, визиран в нормата на чл. 6 от АПК. Факт е , че след задържането на Р. му е съставен АУАН. Несъмнено опитът на Р. да избегне проверката и с това да осуети изпълнението на служебните задължения на полицаите, правилно са преценени от административният орган от една страна за достатъчни за прилагане на ПАМ. Отвеждането на Р. в РУ е имало за цел да се обективират извършените действия, и да се извършат съответните проверки за употреба на алкохол, на самоличността и правоспособността на задържаното лице. След отпадане на необходимостта от задържането му е прекратено действието на ПАМ, по- малко от законово възможното 24 часово. В този смисъл извършените преценки са в съответствие с изискванията на ЕКПЧ.

По прилагането на материалния закон съдът намира следното: Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 72 от ЗМВР, по силата на която именно полицейски орган в това си качество е издал акта.

Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира мерки за административна, в случая полицейска принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК. Това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява обществения ред, нито наказание за осуетяване на полицейска проверка, а е инструмент за преустановяване на недопустимо поведение и създава условия за безпрепятствено установяване самоличността на дееца.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. Както се посочва и в трайната съдебна практика на ВАС напр. Решение № 10415 от 8.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1ЗЗ48/2014г., Смисълът на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, оправомощаваща полицейските органи да задържат физически лица за срок, не по-дълъг от 24 часа, е да се предостави възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането на тези лица, които и след предупреждение, не преустановяват възпрепятстващото изпълнението на полицейските функции поведението, има за цел да отстрани пречките пред полицейския орган и да му даде възможност да изпълни възложените му задачи. В случая безспорно са налице горепосочените предпоставки, доколкото полицейският орган е изпълнявал свое задължение по служба, вменено му с разпоредбите на ЗМВР. Чл. 6 от ЗМВР регламентира основните дейности на органите на МВР, които са оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации, осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112), информационна, контролна, превантивна, административнонаказателна и предоставяне на административни услуги.