Определение № 698 от 25.11.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. Варна, 14.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно частно търговско дело № 20243001000539 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 3457/04.07.2024 г. подадена от „Велпа“ ЕООД, чрез адв. С. Н. срещу определение № 74/18.06.2024 г., постановено по търг. дело № 8/2023 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на „Велпа“ ЕООД за допълване на решение № 21/10.04.2024 г. постановено по търг. дело № 8/2023 г. на Шуменския окръжен съд, в частта му относно произнасянето по разноските.

В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорва се основателността на извършеното от съда служебно прихващане на дължимите по делото разноски. Иска отмяна на обжалваното определение и осъждане ответната страна да заплати в полза на „Велпа“ ЕООД разноски в размер на 10936,52 лв, съразмерно с уважената част от исковата претенция.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Е. И. А., чрез адв. П. А., в който се излагат съображения за недопустимост (поради липса на правен интерес от обжалване) и неоснователност на жалбата. Смята се, че частната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а в условията на евентуалност излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения за това срока, при наличие на интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

Производството пред Шуменския окръжен съд е образувано по искова молба от „Велпа“ ЕООД срещу Е. И. А., с която се отправя искане за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 132 891,92 лв., заплатена без правно основание, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Сезираният съд се е произнесъл с решение № 21/10.04.2024 г., с което частично е уважил исковата претенция и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 79 530,38 лв., платена от ищеца и получена без основание от ответника, ведно със законната лихва върху този размер, като са останалата част над присъдената сума до горницата от 132 891,92 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен. С диспозитива на решенеито са присъдени сторените в производството разноски, като първата инстанция е извършила прихващане между тези насрещни задължения на ищеца и ответника.

Последвала е молба с вх. № 2249/25.04.2024 г. от дружеството, с която се иска допълване на решението в частта по повод разноските и присъждане в негова полза на сумата от 10755,79 лв., представляваща сторените по делото разноски. По това искане първата инстанция се е произнесла с обжалваното определение, с което е оставила същото без уважение.

На първо място настоящият съд намира за необходимо да уточни, че не споделя наведените възражения в частната жалба, че общият размер на сторените от жалбоподателя разноски в първоинстанционното производство е в размер на 18 274,47 лв., разпределени, както следва: държавна така в размер на 5315,67 лв.; адвокатско възнаграждение 11958,80 лв. с ДДС; депозит вещо лице за допуснатата съдебнаекспертиза в размер на 1000 лв. С определението, с което е допусната съдебната експертиза е определен начален депозит за вещото лице от 200 лв., изплатени от страната (л. 192 от делото), в последствие с протоколно определение (л. 292 от делото) е определен допълнителен депозит за вещото лице в размер на 498 лв., или общо сумата в размер на 698 лв., в който размер са и сторените от страната разноски за депозит за експертизата. За сумата в този общ размер са представени и два броя платежни документи по делото, доколкото понесените от страната разноски следва да са реално извършени и доказани (така мотивите на т. 1 на ТР № 6/2012 г., на ОСГТК, на ВКС). Така общият размер на извършените от ищеца разноски възлиза на сумата от 17972,47 лв.

По основателността на жалбата:

С обжалваното решение исковата претенция е частично уважена, съответно за сумата от 79 530,38 лв. и отхвърлена за горницата до целия търсен размер от 132 891,92 лв. И двете страни в производството са претендирали направени от тях разноски. Разноските са присъдени по компенсация, след като е определен полагащият 2 се на всяка от страните размер на разноските, съразмерно на уважената и на отхвърлената част от иска. Видно от мотивите към решението, при произнасяне по отговорността за разноски съдът е съобразил всички извършени от ищеца разноски, като ясно е посочил, че извършва служебно прихващане на дължимите между страните разноски в производството, след което определя съответния размер, който следва да заплати ответната страна (изречение последно от мотивите към решението).

Първата инстанция е извършила правилни математически изчисления на понесените от страните разноски. В този смисъл правилно първостепенният съд е извършил прихващане на направените от страните разноски, с оглед изхода от материалноправния спор. Присъждането на разноски след извършване на компенсация е с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за страните.

За пълнота следва да се посочи, че сочената в частната жалба съдебна практика не е относима към предмета на спора и от нея не може да се направи извод, че прихващане на сторени от страните съдебни разноски е недопустимо.

Така в соченото определение № 410 от 19.09.2022 г. по ч.т.д. № 1726/2022 г., тк, на ВКС е отказано извършването на прихващане на разноски, доколкото на страна в производството е предоставена правна защита по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, и в този смисъл адресат на търсените разноски е процесуалния представител на страната, а не самата страна. За това е прието, че не е налице насрещност на задълженията, която изисква разпоредбата на чл. 103 ЗЗД.

Жалбподателят се е позовал и на определение № 247 от 15.05.2019 г. по гр. дело № 3027/2018 г., гк, на ВКС. На първо място следва да се отчете, че посоченото определение е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не представлява задължителна практика съдилищата (така ТР № 1/2009 г., на ОСГТК, на ВКС), а и не е в противоречие с практиката на касационната инстанция. В мотивите на решението допуснато до касационно обжалване става ясно, че са разглеждани обективно и субектнивно съединени искове, едните предявени от първончалните ищци срещу ответницата, както и последващо съединен насрещен иск насочен от ответницата по първоначалния иск, към ищците. В този смисъл макар и с едни и същи страни са налице възникнали различни процесуални правоотношения, поради което не са уважени и оплаквания въведени чрез частна жалба срещу решението в частта му относно разноските за необходимост от извършване на служебно прихващане.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 74 от 18.06.2024 г. постановено по търг. дело № 8/2023 г., по описа на Шуменския окръжен съд.

Определението може да бъде обжалвано, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4