Решение № 333 от 09.08.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е №333

09.08.2021 г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №78 по описа на съда за 2021 г.

Производството е по реда на глава

Деветнадесета от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Г.“ ООД, със седалище град Стара Загора, ХХХХ, представлявано от Управителя З. Н., чрез адв.

К. против ревизионен акт /РА/ № Р-16002420002582-091-001 от 06.11.2020г., издаден от З. Д. В., Началник на сектор и възложил ревизията, и Ф. К. на длъжност гл. инсп. по приходите- ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 31/12.01.2021г. на Директор ДОДОП Пловдив.

Жалбоподателят счита оспорвания от него РА за незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че се установявало съществено несъответствие във фактическите констатации при съпоставяне на решението на директора на ОДОП, РА и ревизионния доклад /РД/.

Навсякъде в РД било записано, че жалбоподателят реализирал приходи от продажба на услугата „пренос на данни достъп до интернет“, което очевидно сочело, че приходните органи приемали, че лицето предоставя такава услуга „пренос на данни достъп до интернет“ и респективно дължи данъчни задължения от недекларираните приходи от тази дейност. Въпреки, че възприемал фактическите констатации от РД, в мотивите на РА се появявало становището, че ревизираното дружество реализирало приходи от продажба на ваучери за интернет. Налице била огромна разлика между тези две неща, предоставяне на услуга и обикновена продажба на ваучери, защото въпросната услуга изисквала техническа обезпеченост за своята реализация, издаване на разрешителни и пр., докато продажбата можела да се реализира от всяко лице. Това несъответствие продължило да е налице и в решението, където отново се говорело за реализиране на приходи от продажба на ваучери. Това внасяло неяснота у ревизираното лице относно въпроса за коя доставка му се определяли данъчни задължения- за извършване на услуга или за продажба на стоки. Това рефлектирало и върху данъчната основа, респ. върху определянето на данъчните задължения. Това обуславяло необосноваността на РА, нарушение на чл.160, ал.2 от ДОПК, която била предхождана от съществени процесуални нарушения на основни принципи, залегнали в ДОПК.

На следващо място се коментира облагането на доставката на услугата „ пренос на данни достъп до интернет“. Сочи се, че в хода на ревизията изрично било декларирано, че проверяваното лице нямало в предмета си такава дейност, свързана с интернет и комуникационни услуги, не разполагало с технически възможности за това, както и изрично декларирало, че такава услуга се извършвала от трето лице, представлявано от Б.Н., който предоставял ваучерите за продажба. Това било удостоверено и от самата КРС, като нейните констатации били възприети от ревизиращите.

Следвало да се извършат насрещни проверки на свързаните с Н. търговски дружества, а проверка била направена само на „Соул“ ООД, която била само формална, тъй като данните от ТР сочели, че това дружество не извършвало дейност пред ревизирания период. Сочи се, че други търговски дружества, в които участвал Н. не били проверявани, а те били с такъв предмет, които не били проверени от органите по приходите и това сочело, че ревизията била поведена едностранно и необективно и в нарушение на основния принцип в чл.3 и чл.5 от ДОПК. Тези нарушения водели и до неправилно приложение на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Извън това се мотивира и довод за неясна мотивировка на определяне на данъчната основа, като възприетият механизъм бил основан на предположения. Приетата средна стойност от 17.33 лв. не била обоснована от данни, защото нямало такива, които да удостоверяват от кои ваучери се продавало, дали от по-евтините или от по-скъпите. На второ място предположението се основана и на броя туристи, като се приемало, че всеки един от тях, който посетил къмпинга, задължително си е купил и ваучер. Това било видно от изчислението на стр. 11-12 от РД. Това предположение обаче било нелогично, като се сочат и доводите за това.

Третото предположение на органите по приходите било, че резивираното лице генерирало доходи повече от продажбата на ваучерите, отколкото от основаната си дейност – отдаване под наем на бунгала и паркинг. Това било отразено на стр. 14 от РД. Това обаче не било вярно.

Претендира се, че в ревизионното производството е можела да се назначи техническа експертиза, която да установи какъв бил капацитетът на мрежата в къмпинга и дали можел той да понесе огромния трафик на данни. Това сочело, че ревизионното производство протекло без събиране на относими доказателства, само на база на предположения, а такива не били допустими, когато производството се провеждало по реда на чл.122 от ДОПК, а гаранция за законосъобразно провеждане на ревизията били изискванията на чл.122, ал. 2 от ДОПК. Макар относимите обстоятелства формално да били изброени в РД, не ставало ясно по какъв начин те се свързвали и се съотнасяли с установените факти в хода на ревизията.

Единствено безспорен бил установения факт, че общите приходи от продажбите на ваучери за 2018 и 2019г. не можели да надхвърлят сумата от 2600 лв. /стр. 10, колона 4 от таблицата от РД/.

Относно облагането на доставката

„продажба на ваучери“, жалбоподателят сочи, че тя следвала да се разграничава категорично от доставката на услугата „пренос на данни достъп до интернет“.

Като се имало предвид данните, изнесени по-горе, следвало да се приеме, че жалбоподателят извършва продажба на ваучери от чуждо име през резивизирания период. Сочи се, че между „Г.“ ООД и Б.Н., представител на фирмата, която осъществявала услугата „пренос на данни достъп до интернет“ не е имало договор, в хода на ревизията нямало представен такъв и не се твърдяло да бил подписван. „Г.“ ООД не било закупувало от Н. ваучери, а получавало същите от последния по електронна поща и след продажбата им давало отчети, като за извършените продажби на ваучери жалбоподателят получавал комисионна в размер на 30 % от тяхната стойност. Т.е. тези взаимоотношения можели да се определят като такива по договор за консигнация, разновидност на комисионния договор, уреден в чл.348 от ТЗ. Имало разменена кореспонденция между тези страни, която била приложена на ревизиращия екип, според която общата сума от стойността на всички предоставени ваучери за 2018-2019г. била 2600 лева. Ставало въпрос за предоставени, а не за продадени ваучери, тъй като част от получените били върнати, но именно тази сума била възприета и от самите равизиращи. Отново чрез разменената кореспонденция между дружеството и г-н Н. ставала ясна и договорката за 30% комисионна за „Г.“ ООД от продадените ваучери и 70% за Н., като представител на търговеца, реализиращ услугата „пренос на данни достъп до интернет“. Следователно изчисленията на данъчните задължения следвало да бъдат на база реалните приходи от продажбите за процесния период, а не на база предположения. Така сумата от приходите следвало да бъде общо 780 лв., или 30% от 2600 лв. и тя да се явявала данъчната основа, на която да се правели изчисленията за дължимите задължения по ЗДДС, ЗКПО и лихви. Ето защо се заключава, че и определените с РА задължения били неправилно и необосновано определени по размер. Иска се отмяна изцяло на жаления РА.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з. се представлява от адв. К., който поддържа жалбата на доверителя си. Претендират се и разноски.

Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от процесуален представите. Прилага се и писмено становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на РА, като се иска от съда да бъде потвърден. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като съобрази събрания по делото доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №

Р-16002420002582-020-001/07.05.2020г., издадена чрез ИС “Контрол“ като електронен документ и подписана с електронен подпис от Началник на сектор З. В. била възложена ревизия на „Г.“ ООД, ХХХХ, която да се извърши от екип Гл. инспектор по приходите и Ръководител на ревизията Ф. К. и Селви Сираков, гл. инспектор по приходите. Със заповедта бил определен и обхват на задълженията – корпоративен данък за периода 01.01.2018г. – 31.12.2019г. /л.243/. Видно от удостоверението на л. 245, ЗВР била връчена по електронен път на 11.05.2020г.

На 08.07.2020г. от Ф. К. било направено

Предложение за промяна на обхвата на извършваната ревизия /л.82/, като се добавят и задължения за ДДС за периода 05.06-30.09.2019г. На

17.07.2020г. била издадена ЗИЗВР № Р-16002420002582-020-002, с която се добавило и установяване на задължения за ДДС за периода 05.06. - 30.09.2019г. и срокът на приключване на ревизията бил определен до 11.08.2020г. /л.240/. Тази заповед също била връчена на ревизираното лице по електронен път на 20.07.2020г. /л.232 и 242/. До началник сектор З. В. било направено искане за продължаване срока на ревизията /л.77/. Със ЗИЗВР №

Р-16002420002582-020-003/05.08.2020г. срокът на провеждане на ревизията бил удължен до 09.10.2020г. Заповедта била връчена по електронен път на 06.08.2020г. /л.237 и л.239/.

До представляващ „Г.“ ООД било изпратено ИПДПОРЛ /л.225/ № Р-16002420002582-040-001 от 11.05.2020г., връчено по електронен път на 11.05.2020г. /л.228/. С ИПДПОРЛ от 17.07.2020г. и на осн. чл.27, ал.2 и ал.3 от ДОПК от ревизираното лице било поискано да приложи попълнена декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2018 и 2019г. /л.222/, което искане било съобщено по електронен път на 20.07.2020г. /л.224/. До представител на ревизираното лице било изпратено уведомление от 17.07.2020г. /л.234/ на осн. чл.124, ал.1 от ДОПК за установени данни за укрити приход и/или доходи, представляващи обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и че определянето на основата за облагане с корпоративен данък, ДДС и осигурителният доход за установяване на задължения за ЗОВ, щяло да се извърши по реда на чл.122-124 от ДОПК. Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК било съобщено на ревизираното лице по електронен начин на 20.07.2020г., ведно с искане за представяне на документи и уведомлението по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК /л.229-230/. От резивираното лице били представени Декларации по члр.124, ал.3 от ДОПК за 2018 и 2019г., в които били декларирани конкретни обстоятелства /л.164-172/. От „Г.“ ООД били представени и обяснения във връзка с ИПДПОРЗ от 11.05.2020г. /л.179-181/.

На 14.10.2020г. чрез ИС “Контрол“ и подписан с електронни подписи бил съставен РД от определения със ЗВР ревизиращ екип № Р- 16002420002582-092-001 /л. 97-108/. Уведомлението за съставения РД, ведно с РД, били изпратени по електронен път и получени от ревизираното лице на 22.10.2020г. /л.95/.

В РД било посочено, че ревизираното лице е регистрирано по ДДС на 05.06.2019г., били посочени в табличен вид данни за общо приходи и разходи за 2018-2019г. /стр.2/24/, за декларирана основна дейност в декларацията по чл.92 от ЗКПО. Били описани всички извършени процесуални действия в насока установява на факти и обстоятелства от значение за определяне на задължения за корпоративен данък и ДДДС. На стр.6/24 от РД било посочено, че от ревизираното лице били представени данни, че същото предало на лицето Н. сума за предоставени от последния ваучери за интернет в размер на 525 лв., съотв. през 2018 г. и 465 лв., съотв. за 2019 г.

В РД се сочи още, че от присъдените от предходна проверка на това лице доказателства, се установява, че при извършена проверка на къмпинг „Смокиня-юг“ е установено, че се предоставяли ваучери за интернет от „Г.“ООД, като управителя на дружеството заявила, че те били предоставяни от Б.Н. по електронна поща, който представлявал фирмата, изгладила техническите съоръжения за интернета. Посочени били бройките на предоставените ваучери, както и били дадени обяснения, че 30% от цената на продадените ваучери оставали за „Г.“ ООД, а останалите 70% се предавали на Н..