Решение № 69 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. П. , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20215200500409 по описа за 2021 година

С Решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ №2388 по описа за 2020 година по иска на „Х.“ ЕООД, ЕИК 203634410, със седалище и адрес на управление: гр.П. 4023, район Т., жж.“Т.“, ул.“Ш.“ №7, вх.В, ет.8, ап.38, представлявано от управителя Ж.Г.Н., с ЕГН ***, против „Е.-Х. - 90“ ООД, ЕИК 112580619, със седалище и адрес на управление: гр.П. 4400, ул.“А.З.“ №12, представлявано от управителя Г.С.Д., с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗДе прието за установено по отношение на ответника „Е.-Х.-90" ООД, ЕИК 112580619, че дължи на ’’Х." ЕООД, ЕИК 203634410, по заповедното производство - ч.гр.дело №5067/2019г. по описа на Районен съд - П., както следва: сумата от 15642,60 лева - неплатена главница по фактура №9100003645/17.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 19.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 4762,31 лева - законна лихва за забава по фактура №9100003645/17.12.2015г. за периода от 18.12.2016г. до 18.12.2019г., за които е издадена Заповед №2835 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.12.2019 год. по ч.гр.дело №5067/2019 год.

1 по описа на Пазарджишкия районен съд.

Присъдени са разноски.

Производството по делото е проведено с участието на трето лице помагач - „Р.Б.“ ЕООД, ЕИК 203917725, със седалище и адрес на управление: гр.П., район Северен, ул.“Ибър“№27, ет.1, представлявано от управителя Е.А.Д..

В срок така постановеното решение е обжалвано от“Еко Хидро-90“ ЕООД. Излагат се оплаквания , че решението е неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния закон и съществено нарушение на материалния закон.

За да уважи заявената искова претенция, съдът приел, че между третото неучастващо по делото лице - търговско дружество „А. - И.Т“ ЕООД, от една страна като продавач и ответника „Е.-Х.-90“ ООД, от друга страна, като купувач на дата 14.12.2015 г. е сключен договор за търговска продажба, във връзка с който са издадени процесиите фактури. Този извод на съда бил неправилен, тъй като по делото не е представен договор между дружествата.

Съдът приел в мотивите си, че издадените документи - акцизен данъчен документ; документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точният адрес на мястото на доставката, товарителница и Приемнопредавателна разписка и данъчна фактура са подписани от страните. Този извод на съда бил неправилен, доколкото процесната данъчна фактура не носи подписа на представител на „Е.-Х.-90“ ООД, същата не е изпращана и получаване от дружеството.

От счетоводната експертиза се установило, че процесната фактура не е осчетоводена в при ответника, което означавало, че дружеството не се е съгласило с фактурирането на доставените стоки и не дължи плащане по нея.

Съдът не съобразил при постановяване на решението , възраженията за липса на представителна власт за приемане на стоки и представените по делото писмени доказателства Допълнение към Трудов договор и длъжностна характеристика, според които на лицето И. не са му предоставяни такива правомощия.

2

Молят решението да бъде отменено.

Писмени отговори постъпили. от другите страни в производството не са

Съдът, като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

Производството е по чл.415 ал.1 от ГПК, правната квалификация на предявените искове е чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ и чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗД.

В исковата си молба „Х.13“ ЕООД, ЕИК 203634410, със седалище и адрес на управление: гр.П. 4023, район Т., ж.к.“Т.“, ул.“Ш.“ №7, вх.В, ет.8, ап.38, представлявано от управителя Ж.Г.Н., с ЕГН ***, твърди, че по заявка на „Е.-Х. -90" ООД, "А. - И. Т.” ЕООД е продало и доставило газьол за отопление /маркиран дизел/ - 17 980 литра. Твърди, че за извършената доставка надлежно е съставен

Акцизен данъчен документ

№5000004784/14.12.2015г., Документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, Товарителница №0006087/14.12.2015г. и

Приемо-предавателна разписка

№0000004390/14.12.2015г., надлежно разписани без забележки и възражения от представител на купувача. Издадена била и данъчна фактура №9100003 645/17.12.2015г. на обща стойност 15642,60 лева (петнадесет хиляди шестстотин четиридесет и два лева и шестдесет стотинки) с ДДС. Продавача заплатил и дължимия акциз.

Съгласно електронна система „контрол на горивата", горивото - 17 980 литра е доставено на 14.12.2015г. в гр. П., *** /Асфалтова база/ и получено от лицето И.П.П., с ЕГН ***.

Тъй като нямало друга уговорка , то ответникът следвало да плати в деня на доставката или издаване на фактурата.Плащане обаче не било извършено.

Поради забавеното плащане и на основание разпоредбата на чл.294 ал.1 ТЗ, във връзка с чл.86 ЗЗД, ответникът „Е.-Х.-90" ООД дължал и мораторна лихва за забава върху неплатената главница за периода от 18.12.2016г. до 3

18.12.2019г. в размер на 4762,31 лева.

С Договор за прехвърляне на вземане от 02.02.2016г. "А. - И. Т." ЕООД прехвърлило на "Х." ЕООД, ЕИК 203634410 своите вземания срещу длъжника „Еко – Хидро -90" ООД, ЕИК 112580619 за продажба и доставка на гориво към 31.12.2015г. на стойност 16 960,61 лева с ДДС. Било извършено частично плащане ,като неплатеният остатък бил само по процесната доставка на газьол от 14.12.2015г. и издадена фактура №9100003645/17.12.2015г. 15642,60 лева с ДДС.

Твърди, че с Уведомление по чл.99 ал.З ЗЗД, получено редовно от длъжника „Е.-Х.-90" ООД, последният е бил уведомен за извършената цесия.

С писмо изх.№133/17.02.2016г., длъжникът ,след като узнал за извършената цесия , отказал плащане с твърдение, че след счетоводна справка няма задължения към цедента.

Ищецът твърди, че фактът, че счетоводно от ответника не е отразено задължение ,не означава че доставката на гориво не е реализирана и не следва да бъде заплатена.

На 19.12.2019г. било подадено в Районен съд - П. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ТПК срещу „Е.-Х.-90" ООД относно парично вземане в общ размер на 20 404,91 лева, от които 15642,60 лева неплатена главница по фактура №9100003645/17.12.2015г., 4762,31 лева мораторна лихва за забава върху неплатената главница за периода от 18.12.2016г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 19.12.2019г. до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в общ размер на 2009 лева, от които 409 лева държавна такса и 1600 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на същото било образувано ч.гр.дело №5067/2019г., 16 гр. състав по описа на Районен съд П.. По същото ч.гр.дело съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК срещу длъжника.

Въпреки това, в законоустановения срок „Е.-Х.-90" ООД депозирало възражение по чл.414 от ГПК по образувано ч.гр.дело №5067/2019г., 16 състав, по описа на Районен съд - П., в резултат, на което съдът ги задължил да предявят установителен иск относно вземането си, в противен случай 4 издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Оспорва доводите в представеното възражение по чл.414 от ГПК. Сочи, че видно от приложените към исковата молба доказателства било установано съществуването на неформален договор между ответника и продавача на гориво.

Моли да се приеме за установено по отношение на ответника „Е.-Х.-90" ООД, ЕИК 112580619, че дължи на "Х." ЕООД, ЕИК 203634410 по заповедното производство - ч.гр.дело №5067/2019г., 16 гр. състав по описа на Районен съд - П., както следва: сумата 15642,60 лева - неплатена главница по фактура №9100003645/17.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 19.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 4762,31 лева - законна лихва за забава по фактура №9100003645/17.12.2015г. за периода от 18.12.2016г. до 18.12.2019г., както и да осъди ответника „Е.-Х.-90" ООД, ЕИК 112580619 да заплати на "Х." ЕООД, ЕИК 203634410 сумата от 2009 лева разноски в заповедното производство, от които 409 лева държавна такса и 1600 лева адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва иска ,като оспорва изобщо, че по заявка на „Е.-Х.90" ООД, гр.П. е доставен газьол за отопление - 17 980.00 литра и са съставени и подписани без забележки документи за извършената доставка Акцизен данъчен документ №5000004784/14.12.2015г.; Документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точният адрес на мястото на доставката, Товарителница №0006087/14.12.2015г. и Приемнопредавателна разписка №0000004390/14.12.2015г. Оспорва истинността на представените документи. Твърди, че е налице разминаване между описанието в Товарителницата - маркиран дизел и посоченото във фактура №91000003645/17.12.2015г. - газьол за отопление. Сочи, че действително, съгласно чл.327 ал.1 от Търговския закон плащането на продажната цена следва да бъде изпълнено в деня на предаването на стоката, освен ако между страните не е уговорено друго. Твърди, че посочената фактура №91000003645/17.12.2015г. обаче не носи подписа на представител на „Е.-Х.90" ООД, гр.П., същата не е изпращана и получавана от дружеството и не е 5 осчетоводявана в счетоводната програма на дружеството. Следователно издадената фактура не подлежи на заплащане от страна на „Еко- Хидро-90" ООД.

Оспорва твърдението, че с „А. - И.Т" ЕООД са налице трайни търговски и договорни отношения.

Липсвало съгласие за обвързване между „Е.-Х.-90" ООД и „А. - И.Т" ЕООД по отношение на фактура №91000003645/17.12.2015г.; Товарителница №0006087/14.12.2015г. и

Приемно-предавателна разписка

№0000004390/14.12.2015г. Твърди, че лицето И.П.П., посочено за получател от името на ответното дружество, не е имало правомощия да разписва документи - Товарителница и Приемно-предавателна разписка за получените стоки, т.е. същите са подписани от лице без представителна власт, за което прилага като писмени доказателства Допълнение към Трудов договор и длъжностна характеристика. „Е.-Х.-90" ООД се противопоставя изцяло на действията на служителя И.П.П. по смисъла на чл.301 от Търговския закон.

Отбелязва факта, че дружество „Х.-13" ЕООД предявило против „Е.-Х.90" ООД иск по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело №1344/2019г. по описа на Районен съд - П. и с предявяване на исковата молба по гр. дело №3259/2019г. по описа на Районен съд П., ответното дружество за първи път научило за наличието на тези документи - фактура №91000003645/17.12.2015г.;

Товарителница №0006087/14.12.2015г. и Приемно-предавателна разписка №0000004390/14.12.2015г. Сочи, че към исковата молба бил приложен Договор за продажба на вземане от 02.02.2016г. на стойност 15642.60 лева, който не е връчван на дружеството, както и уведомление за него и след подаване на отговора на исковата молба и представяне на Договор за продажба на вземане от 02.02.2016г. на стойност 16960.61 лева, който им бил връчен и направените доказателствени искания, ответникът сам преценил и оттеглил исковата си претенция и с Определение №3037/17.10.2019г. районният съд прекратил производството по гр. дело №3259/2019г. по описа на Районен съд - П., а ответникът предявил отново същия иск със Заявление по чл.410 от ГПК.

Сочи, че договорът за продажба на вземане от 02.02.2016г. на стойност 6

16960.61 лева и Уведомление към него, които се представили от „Е.-Х.- 90" ООД с отговора на исковата молба по гр. дело №3259/2019г. по описа на Районен съд - П. са представени като писмени доказателства по настоящото гражданско дело.