Решение № 339 от 28.05.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Силистра, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Н. П.а при участието на секретаря Т. В. Д. като разгледа докладваното от Мария Н. П.а Гражданско дело №

20243420100858 по описа за 2024 година

Ищецът „Т. Б. А. Б.“ ЕАД твърди, че посредством договор за потребителски кредит № 720031211902 от 25.02.2022 г. кредиторът предоставил на ответницата кредит в общ размер от 4600 лв., който последната се задължила да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 37 месечни вноски. Ответницата преустановила обслужването на задълженията си, считано от 05.12.2022 г., поради което кредиторът обявил предсрочната изискуемост на кредита на 09.05.2023 г. При тези обстоятелства ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи главница по договора за кредит в размер на 4025,69 лв., договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 09.05.2023 г. в размер на 786,35 лв., обезщетение за забава за периода от 05.12.2022 г. до 18.05.2022 г. в размер на 70,57 лв., както и законна лихва върху главницата от 01.06.2023 г. до окончателното плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 808 по описа на СРС за 2023 г. Претендира направените по делото разноски.

С определение № 1136 от 18.12.2024 г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на иска на „Т. Б. А. Б.“ ЕАД за установяване на вземането му спрямо ответницата по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 808 по описа на РС – С. за 2023 г., за главница по договор за потребителски кредит № 720031211902 от 25.02.2022 г. за сумата до 2826,46 лв. поради обстоятелството, че във възражението си срещу заповедта за изпълнение ответницата е признала вземането си до този размер. В резултат на прекратяването предмет на настоящото производство се явява единствено останалата част от главницата по издадената заповед за изпълнение в размер на 1199,23 лв., а също така договорната и законната лихви.

1

Ответницата Г. Й. М. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Изразява становище за недействителност на договора за кредит поради обстоятелството, че неговото съдържание не съответствало на изискуемото по чл. 11 ЗПК.

Ищцата счита, че в договора бил посочен размера на ГПР, но не и начина, по който той е формиран – кои компоненти са включени в него и какви са взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Счита също така, че от погасителния план не ставало ясно каква част от погасителната вноска представлява главница по кредита и каква част – лихва и договорът не съдържал информация за правото на потребителя да получи при поискване извлечение по сметка под формата на погасителен план – възражения с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК. Счита също така, че горните нарушения водели до нарушение на изискването за изготвяне на договора по ясен и разбираем за потребителя начин, което също обосновавало неговата недействителност – възражение с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поради изложените причини счита, че дължи на кредитора единствено чистата стойност на кредита, т. е. сумата от 2826,46 лв., формирана от главницата след приспадане на заплатените от нея суми в общ размер от 1773,54 лв.

Твърди също така, че при подписване на договора за кредит не получила преддоговорна информация, поради което не могла да прецени икономическите последици от неговото сключване. Счита, че на това основание клаузите за начисляване на възнаградителна лихва и на ГПР са неравноправни и нищожни, а оттам и целия договор, тъй като не можел да се прилага без тези клаузи с оглед на възмездния му характер – възражение с правно основание чл. 146 ЗЗП във вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Твърди също така, че клаузата за начисляване на договорна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва – възражение с право основание 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Прави възражение, че по делото липсвали доказателства за изпълнение на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита по разплащателната сметка на ответницата.

При отхвърляне на исковете, претендира направените по делото разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл.

92, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на постъпило на 01.06.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 502 от 19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 808 по описа за 2023 г., чрез която е разпоредил заплащането на главница по договора за кредит в размер на 4025,69 лв., договорна лихва за периода от 05.12.2022 г. до 09.05.2023 г. в размер на 786,35 лв., обезщетение за забава за периода от 05.12.2022 г. до 18.05.2022 г. в размер на 70,57 лв., законна лихва върху главницата от 01.06.2023 г. до окончателното плащане,

2 както и направените по делото разноски. Чрез възражение от 20.03.2024 г. ответницата е оспорила задължението си за главница за сумата над 2826,46 лв., както и за останалите задължения по заповедта за изпълнение, поради което по указание на съда и в срока по чл.

415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

По делото е представен договор за потребителски кредит № 720031211902 от 25.02.2022 г., по силата на който банката предоставила на клиента си потребителски кредит в размер на 4600 лв., а последният се задължил да му възстанови тази сума заедно с уговорената възнаградителна лихва от 41,10 % на 37 месечни погасителни вноски в срок до 05.04.2025 г. Определеният в договора ГПР възлиза на 49,118 %, без да е налице посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В чл. 9.4 от договора е уговорено санкционно задължение при допускане на просрочие от потребителя, изразяващо се в заплащане на законна лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, а според чл. 16.2 от договора при пълно или частично просрочие на три поредни погасителни вноски, цялото непогасено задължение ставало предсрочно изискуемо, считано от падежа на последната просрочена вноска. Тъй като последната част от тази клауза влиза в противоречие с чл. 60, ал. 2 ЗКИ, следва да се приеме, че тя, като нищожна, не следва да се прилага, а изискуемостта настъпва, считано от обявяването от кредитора, т.е. от деня, в който до длъжника достигне волеизявлението на кредитора в посочения смисъл (т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4 по описа на ВКС за 2013 г.). В конкретния случай от заключението на вещото лице по назначената експертиза става ясно, че ответницата преустановила обслужването на задълженията си, считано от 05.12.2022 г. – датата на първата неплатена вноска, поради което след 05.02.2023 г. (падежната дата на третата поредна незаплатена вноска) в полза на банката възникнало основание да прекрати правото на потребителя да изпълнява задължението си разсрочено съобразно погасителния план. Тя упражнила възникналото преобразуващо право чрез уведомление от 19.04.2023 г., връчено на кредитополучателя на 09.05.2023 г., от който момент уговорените в негова полза срокове за издължаване на кредита загубили своето действие.

Чл. 22 ЗПК квалифицира като недействителни договорите за кредит, сключени в нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9 от същия закон. Освен уточняването на приложимия ГПР по договора за кредит, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, което изискване кредитополучателят не е изпълнил, тъй като договорът не съдържа информация по този въпрос. Същевременно в договора е посочен размерът на ГПР, а също така и общата сума на плащанията по кредита, а съгласно отбелязването в чл. 10 от него следва да се приеме, че допусканията при изчисляването на процента на разходите са общите по Приложение № 1 към ЗПК, в който смисъл са и изчисленията, сторени чрез онлайн калкулатор, сочещи размер на ГПР, близък до посочения в договора при включване на единствения разход за потребителя, предвиден в него, а именно договорна лихва в размер на 41,10 %. Поради тази 3 причина съдът е на мнение, че допуснатият пропуск относно изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК не представлява съществено нарушение на изискванията за форма на договора за кредит и не обосновава неговата недействителност, тъй като по никакъв начин не засяга правото на потребителя да се информира относно параметрите на своите задължения и да разбере последиците от възникналото правоотношение при уговорените с банката условия.

В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР не представлява договорна клауза, обективираща насрещната престация на длъжника по договора за кредит, а единствено предварително изчисление на общите разходи по кредита на база на конкретните договорни клаузи, които предвиждат такива. Съдът не споделя и аргументите на ответницата, че освен цифровото изражение на ГПР, договорът следвало да съдържа описание на всички разходи, които го формират, тъй като чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не съдържа изискване за изброяване на отделните разходи, включени в ГПР, като условие за валидността на договора за кредит, поради което липсват основания за допълнителното разширяване на кръга от нарушения, обосноваващи недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.

Според чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Цитираната разпоредба не поставя изискване погасителният план в договора да съдържа разпределение на вноските за погасяване на различните по вид вземания, когато не е предвидено прилагането на различни лихвени проценти, но въпреки това процесният договор включва тази информация, поради което съдът приема, че изискванията на законовата разпоредба са спазени. Чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК изисква договорът да съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; този реквизит е включен в чл. 12 от договора за кредит, поради което оплакванията на ответницата за липса на информация в тази насока се явяват неоснователни. Като такива съдът определя и възраженията за непредставяне на преддоговорна информация, тъй като по делото е представен Стандартен европейски формуляр, включваш необходимата преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК, чието получаване е потвърдено от ответницата на 25.02.2022 г. чрез ползвано от нея устройство.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С оглед съдържанието на тази разпоредба съдът не споделя довода на ищцата за нищожност на договора за кредит поради уговарянето на възнаградителна лихва в размер, надвишаващ трикратния размер на законната такава. В конкретния случай размерът на договорната лихва (41,10 % на годишна база) е съобразен със законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата за 4 нейното начисляване не би могла да противоречи на общоприети етични и морални норми, тъй като същите са съобразени от законодателя при създаването на правната норма и не могат да служат като основание за неприлагането на последната. Конкретната стойност на възнаградителната лихва е въпрос на индивидуално договаряне между страните в рамките на предписания от закона предел на морална допустимост, който не би могъл да се стеснява допълнително от съда по нравствени критерии, които законодателят при приемането на закона вече е съобразил. Поради изложените причини съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата за нищожност на клаузата за определяне на възнаградителната лихва поради противоречието с добрите нрави, произтичащо от обстоятелството, че размерът превишава трикратния размер на законната такава.