Определение № 3221 от 14.09.2015, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

№ /14.09.2015 год., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на 14.09.2015 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС

СЛАВОВ като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1344/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.

Постъпила е искова молба ЦЕНТРАЛЕН

КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ, гр. София, ул. 'Т.С.Раковски" № 99, ЕИК *********, представляван от председателя Петър И. Стефанов ПРОТИВ И.И.Ш., ЕГН **********, Н.Т.Т., ЕГН:**********, Ж.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.К., ЕГН **********, Е. Н.

К., ЕГН ********** с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В хода на производството е установено, че ответницата Е. Н.

К. е починала на 27.09.2005 год. за което е съставен акт за смърт № І-1238/28.09.2005 год.

Поради липсата на парвосубектност производството против това лице следва да се прекрати.

В исковата молба ищеца твърди, че по силата на успешно проведена кооперативна реституция и на основание § 1 от ДР на Закона за кооперациите (1991 г., отм.) ищеца е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район Приморски, к. к. „Чайка" (местността „Армутлията"), представляващ по Нотариален акт № 97, том XXIV, дело № 11304/1994 г. - хотелски комплекс „Странджа", състоящ се от Блок 1 -680 (шестстотин и осемдесет) кв.м., Блок - 2- 750 (седемстотин и петдесет) кв.м., ниско тяло (топла връзка) 200 (двеста) кв.м., ресторант 550 (петстотин и петдесет) кв.м., сграда (складове, гаражи, трафопост) - 200 (двеста) кв.м., стопанска сграда - 80 (осемдесет) кв.м., навес склад - 70 (седемдесет) кв.м. и прилежащия му терен в кв. 25 по плана на к. к. „Чайка", гр. Варна с площ от 26 120 (двадесет и шест хиляди сто и двадесет) кв. м. съгласно одобрените със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Варна имотът представлява поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 21 541 кв. м. с административен адрес: гр. Варна, район Приморски, к. к. „Чайка", местност 1, както и имот с идентификатор № *** с площ от 2 500 кв. м. по КККР на гр. Варна.

След извършена справка в Агенция по геодезия, картография и кадастър, Служба по ГКК - гр. Варна ищеца е установил, че находящия се в границите на притежавания от ЦКС недвижим имот хотелски комплекс „Странджа" имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е нанесен като самостоятелен имот, собственост на: ответниците И.И.Ш., въз основа на Нотариален акт № 91, том XXIX, рег. № 9193, дело № 8662 от 27.11.1992 г., издаден от Служба по вписванията - гр. Варна и Е. Н. К., С.Т.К., Н.Т.Т., Ж.Т.Т., всички въз основа на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 4, том III, рег. № 6810, дело № 404 от 2004 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Варна с вх. № 17004/10.08.04 г., акт № 130, том 1ЛТ, рег.

№ 17004, дело № 12821 от 10.08.2004 г.

Ответниците основавали правото си на собственост на Решение № 573 от 22.09.1992 г. на кмета на община Варна, което решение е отменено с влязло в сила Решение РД-1100/7/27.03.1995 г. на Областния управител на гр. Варна.

Реституция в полза на ответниците не е осъществена, тъй като по силата на § 1 от ДР към Закона за кооперациите (1991 г., отм.) считано от 07.08.1991 г. процесния имот е собственост на Централен кооперативен съюз. Също така, считано от 15.06.1993 г. до настоящият момент осъществява фактическа власт върху имота, която определя като владение върху имота в неговата цялост - с площ от 26 120 кв.м. по нотариален акт.

В исковата молба се твърди, че съставените през 1992 г. и 2004 г. за имот с идентификатор № ***, идентичен с имот пл. № 330 и пл. № 3628 по КП на гр. Варна, местност „Армутлията" (план на КК Чайка), Констативен нотариален акт № 91, том XXIX, дело № 8662/27.11.1992 г. на Ал. Ганчев - нотариус при Районен съд - гр.

Варна и Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 4, том III, рег. № 6810, дело № 404 от 2004 г., вписан в Служба по вписванията - гр.

Варна с вх. № 17004/10.08.04 г., акт № 130, том LVI, рег. № 17004, дело № 12821 от 10.08.2004 г. на Борис Василев - нотариус при Районен съд - гр. Варна не могат да удостоверят възникването по надлежен законов ред на правото на собственост на ответниците върху имот с идентификатор № ***.

Наличието на така съставените нотариални актове обосновават наличието на правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск.

С исковата молба е заведен петитум, с който ищците молят съда да постановите решение, с което да приемете за установено, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД

-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и административен адрес: гр. Варна, район Приморски, к. к. „Чайка", местност „1", целият с площ от 2500 кв.м.

Претендират направените по делото разноски.

С исковата молба представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците по делото И.И.Ш., ЕГН **********, Н.Т.Т., ЕГН **********, Ж.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.К., ЕГН ********** чрез адв. Радостина Емилова Дерова-Куртева, от АК -Варна, в качеството й на процесуален представител на ответниците по реда на чл.32 от ГПК и съдебен адрес ***«Петко Каравелов» № 38 са депозирали писмен отговор, с който оспорва искът.

В отговора си твърди, е неоснователен.

В депозирания отговор твърдят, че заявяват че оспорват предявения иск и заявяват, собствено право на основание валидна реституция, както следва: за ответника И.И.Ш.,

ЕГН **********, като наследник на починалата си майка Е. Н. К., ЕГН **********, Н.Т.Т., ЕГН **********, Ж.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.К., ЕГН ********** и по силата на правна сделка по отношение на И.И.Ш., ЕГН **********, а именно: договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 91, том XXIX, дело 8662/27.11.1992 год. на Нотариус Александър Ганчев.

С решение, обективирано в Протокол №

11/29.03.1957 год. Комисията по чл.67 от Правилника за изграждане на населените места, ЦКС се задължава да заплати на Калчо Т. К. собственик на имот пл. № 330 за: лозе 30 год. II категория от 700 кв.м.; овощна градина III категория от 1 000 кв.м. и празно място -нива от I категория от 1050 кв.м., останал от баща му - Т. К. Я., съгласно нотариален акт 260/06.09.1920 год.

Сестрата на К. К., Величка Т. *** през 1958 год., декларира, че от наследствените лозя си е получила полагаемия дял, видно от Декларация от 10.01.1958 год. А съгласно Удостоверение на Районен съд от 06.11.1992 год., се удостоверява, че съгласно резолюция на съда № 90/17.11.1958 год. е вписано отричане на Величка Т. К. по отношение наследство останало след смъртта на Т. К. Я., починал 05.12.1956 год.

Видно от Служебна бележка от Сектор

„Общинска собственост" при Община Варна, е че Калчо Т. К. притежава в м. „Ламбур Пунар" имот 2.5 дка, както и съгласно Разписния лист имота е с пл. № 330.

Така съгласно Удостоверение №

776/08.01.1958 год., издадено от Варненски градски народен съвет, отделение „Кадастрално-устройствено" имота на Калчо Т. К., находящ се в м.

„Армутлията", „Зл. пясъци", гр. Варна, е отчужден за ЦКС за почивна станция.

Изграден е комплекс „Странджа" и пуснат в експлоатация през 1961 год.

През 1964 год. по силата на

Разпореждане № 314 на МС от 08.10.1964 год. е отнет от ЦКС и предаден на Главно управление по туризма при МС, заедно с прилежащия терен, обслужващ комплекса съобразно предназначението му, като е съставен и АДС № 6931/17.11.1965 год.

На основание Молба, с вх. №

ТСУ-Р-103/10.04.1992 год. подадена от Калчо Т. ***, с която иска на основание ЗВСОНИ да се възстанови собствеността върху имота му, представляващ пл. № 330, м. „Армутлията", к.к. „Чайка", Комисията по реституция при Община Варна с Предложение от 05.09.1992 год. уважава молбата за възстановяване на имота само за площ от 1060 кв.м.

С протокол № 17/21.09.1992 год. е определен имота, графично, като е отбелязано, че ограничението е извършено въз основа на графични данни.

С Решение № 573/22.09.1992 год. на

Кмета на Община Варна, е възстановена собствеността върху 1060 кв.м. на недвижим имот м. „Армутлията", к.к. „Чайка" отчужден за почивна станция на ЦКС и е върнато е полученото от държавата обезщетение, видно от Разписка от 29.09.1992 год.

С писмо, с № ДИ-6200(3)/ 29.03.1994 год. на Кмета на Община Варна, до ищеца се уведомяват, че във връзка с действащият закон за реституция със свои решения, между които и решение № 573/22.09.1992 год. е възстановена собствеността върху бивши собственици и техни наследници на част от земята, попадаща в района, отчужден за почивна станция на ЦКС, к.к. „Чайка", като възстановената част следва да се предаде във владение на собствениците и съответно не им се пречи да упражняват правата си като такива.

Налице са всички реституционни предпоставки за извършване на законосъобразно възстановяване на собствеността върху имота.

В отговора не оспорват факта, че ищеца упражнява фактическата власт върху имота, но тяхното владение е било смущавано във времето видно от приложените жалби, нотариални покани, водене на дела.

По отношение на издадената от областния управител Заповед № РД1100(7)/27.03.1995 год. на Областният управител гр. Варна, с която е отменена Заповед № 573/22.09.1992 год. на Кмета на Община Варна за реституираните 1060 кв.м. от процесния имот в отговора се твърди, че е незаконосъобразна в противоречие със закона и нормата на чл.232 от ГПК.

Областния управител не е притежавал правото да се произнесе, като отмени решението на Кмета. Отделно от това с тази заповед и отменяването на административния акт по реда на този член не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица по отношение на ответника И.Ш., тъй като правото на собственост е придобито по възмезден начин чрез договорно правоприемство.

В отговора се твърди, че не са били налице основанията за възстановяване на имота на ищеца поради това, че по отношение на същия не са били налице предпоставките, изискуеми от закона.

В отговора се твърди, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Претендира направените поделото разноски.

С отговора са депозирани писмени доказателства.

Направено е искане за допускане на гласни доказателства за установяване на факта, че правото на ползване на е погасено с изтичане на петгодишна давност.

Както и искане за издаване на удостоверения.

След като съобрази становищата на страните съдът следва да се произнесе по предварителните въпроси: