Определение № 679 от 28.07.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Шумен, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500370 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9932/11.05.2026 г. депозирана от Н. Д. А. чрез адв. Ц. З. от гр. София срещу разпореждане № 3213/31.03.2026г. по гр. д. № 20263630100611 по описа на Районен съд - Шумен, с което на жалбподателя – длъжник в заповедното производство му е върнато възражението по чл. 414 от ГПК, като просрочено и е разпоредено издаване на изпълнителен лист.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като длъжника е спазил срока за подаване на възражение. Твърди се, че копие от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 25.02.2026г. и в срок на 25.03.2026г. е депозирано възражението срещу заповедта. Сочи, че съда е разпоредил да се издаде изпълнителен лист, без да направи усилие да установи датата на връчване, като моли съда да вземе предвид и начина на оформянето на получаването. Сочи, че обжалва и издаването на изпълнителния лист.

Отговор по жалбата е депозиран от заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, в който се сочи за неоснователност на частната жалба.

ШУМЕНСКИЯТ ОКЪРЖЕН СЪД намира, че частната жалба е подадена в срока за обжалване от активно легитимирана страна в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се 1 явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК, приложим съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, като предвид възраженията в частната жалба следва да добави следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане с правно основание чл. 410 от ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Красно село кв. ...., ул. ..... 23Б, представлявано от изп. директор П. Р. П. и М. С. Ц. срещу Н. Д. А. с ЕГН ********** от гр. София. Заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 440 от 13.02.2026 г.

От материалите по делото е видно, че Заповедта е връчена на длъжника на 23.02.2026 г., чрез Нели Николова – пълнолетен от домашните, със задължение за предаване, за което същата надлежна се е подписала.

Срещу заповедта от длъжника е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, с вх. рег. № 7084 от 31.03.2026 г. изпратено по пощата на 25.03.2026г..

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане, заповедния съд е приел, че възражението не е подадено в законовия срок. Посочил е, че срокът за подаване на възражение е изтекъл на 23.03.2026 г. – като това бил последният ден, в който възражение е могло да бъде подадено. От пощенското клеймо, било видно, че възражението е подадено по пощата на 25.03.2026 г. – два дни след изтичане на крайния срок за това. Приел е, че заповедта е влязла в сила на 24.03.2026г. и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.

Като съобрази изложените по-горе факти, настоящата инстанция приема, че атакуваното в настоящото производство разпореждане на РС – Шумен, е правилно и законосъобразно.

В чл. 46 от ГПК се регламентира надлежното връчване на съдебни книжа на "друго лице". Това друго лице според чл. 46 ал. 2 от ГПК може да бъде всеки пълнолетен от домашните или което живее на адреса, или работник, служител или работодател на адресата, изразил съгласие да ги приеме и предаде, удостоверено чрез подписа му на призовката. С получаване 2 на съдебните книжа от това "друго лице", връчването е осъществено.

Полагането на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на книжата, но и , че е запознато и със задължението си да предаде същите на адресата. Това е така, тъй като образците на съобщенията/призовките, изработени по указания на МП са еднакви за всички съдилища и съдържат изричното текст, касаещ това задължение на получателя по чл. 46 от ГПК. Доколкото по обективни причини получателя „другото лице“ не е могъл да изпълни поетото задължение за предаване на съдебните книжа по обективни причини, то адресатът разполага с възможността предвидена в чл. 46, ал. 4 о т ГПК, а именно - да иска възстановяване на срок, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.

В случая, не се установяват допуснати нарушения на връчването.

Връчването на заповедта на жалбоподателя – длъжник е извършено на 23.02.2026г., чрез лицето Нели Николова – пълнолетен от домашните, със задължение за предаване, за което същата надлежна се е подписала.

Съобщението за връчване на заповедта е надлежно оформено според изискванията на закона, поради което настоящия въззивен състав приема, че е налице точно изпълнение на процедурата по връчването на заповедта на длъжника, чрез друго лице. От тук е правилен и извода на заповедния съд, че възражението е просрочено, тъй като едномесечния срок е изтекъл на 23.03.2025г., а възражението е подадено на 25.03.2026г.

Предвид изложеното настоящия въззивен състав също приема, че възражението е просрочено и правилно и законосъобразно районния съд е върнал същото и е разпоредил издаването на изпълнителен лист, поради което атакуваното в настоящото производство разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3213/31.03.2026г. по гр. д. № 20263630100611 по описа за 2026г. на Районен съд - Шумен.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4