Решение № 1540 от 30.10.2025, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 6626/2024
- Вид
- Решение № 1540
- Подписан
- 30.10.2025
- Състав
- Милен Иванов Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл. 87 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 1540 гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520106626 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Постъпила е искова молба от Ц. Я. М. срещу В. В. Г. и Н. Е. Т., в която се твърди, че ищцата е закупила самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес гр. Русе, ********, на първия етаж, със застроена площ 73 кв.м., с прилежащи части: източната половина на тавана, външно антре и стълбище, маза под стаите съгласно скица от АГКК. Със свое заявление от 14.07.2021г., ищцата е поискала от „В и К“ ООД Русе имотът да бъде присъединен към уличната канализационна мрежа, но от дружеството отговорили, че за изграждането и експлоатацията на водопроводни и канализационни инсталации за всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение, а за конкретния имот имало вече изградено такова и според действащи нормативи собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения. Било установено, че граничната ревизионна шахта на сградното канализационно отклонение е разположена в сутерена на съсобственика В. Г.. Идентично било положението и на сградното канализационно отклонение, което се намирало в собствеността на Ц. Я., от което се водоснабдяват останалите съсобственици.
Многократни били опитите на ищцата да разговаря с ответниците да й бъде осигурен достъп за присъединяването в съществуващото сградно канализационно отклонение за сградата, но те отказвали достъпа. Дори след 1 проведените разговори драстично се влошили отношенията им.
С оглед на изложеното, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се осъдят ответниците В. В. Г. и Н. Е. Т. да осигурят достъп за включването на Ц. Я. М. в СКО за имот с идентификатор ******, намиращо се в мазето, собственост на В. В. Г., както и до канализационните тръби, намиращи се в мазето на Н. Е. Т., а именно: да допуснат проектант, заедно с представител на Ц. М. за оглед и замерване на СКО и оЦ. състоянието на канализационните тръби, да допусне работници, които да извършат свързване на каналната мрежа от обекта на г-жа М. до СКО, а при необходимост и подмяна на част или цялата канализационна мрежа, в случай, че това е необходимо.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. Е. Т. изразява становище за допустимост, но за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че правото на собственост на ищцата не е нарушено от действията на ответниците. Видно било от публични обяви, че ищцата дава имота си за нощувки, което било доказателство за използване на имота в пълен обем. Твърди се, че сградното водопроводно отклонение е изградено още при изграждане на сградата през 30-те години и е изградено за цялата сграда. По него време не е съществувала градска канализационна мрежа и имотите били на септични ями. В началото на ХХІ век съсобствениците в сградата решили да изградят вътрешна канализационна система и да се присъединят към външната градска канализационна система. Към него момент собственик на имота на ищцата била нейната праводателка Я.Ц., която не живеела в имота, не го ползвала и по никакъв начин не участвала в изграждането на канализационната инсталация.
Предвид това изградената вътрешна канализационна инсталация се явявала частна собственост, а не обща част както твърдяла ищцата. С това състояние на имота ищцата била запозната още когато го е закупувала. Също така се твърди, че има възможност за самостоятелно присъединяване на ищцата към градската канализационна система. В допълнение се сочи, че и без строителни книжа присъединяването на ищцата към канализационната система е равносилно на незаконно строителство и не може да се вмени във вина на ответниците.
В срока по чл.131 ГПК ответницата В. В. Г. също оспорва изцяло основателността на предявения иск, като се излагат сходни възражения както направените от другия ответник. Не се оспорва, че страните са съсобственици в посочения от ищцата имот. Твърди се, че директна покана и най-вече план как ще се осъществи това включване не бил представен на ответниците.
Въпреки проведените между тях множество разговори не ставало ясно как точно ще бъде осъществено отводняването и как точно ще се осъществи достъпа през „шахтата“ на ответницата. Също така се излагат обстоятелства, че от много време ищецът по делото извършва строително ремонтни дейности 2 в имота, като е построил три бани при все, че в нотариалният му акт нямало вписана нито една. Правели се незаконни пристройки, несъгласувано с останалите съсобственици допълнително водно и електрическо захранване, без съгласието на останалите съсобственици, каквото следвало да бъде дадено по реда на ЗУЕС. Също така имотът се отдавал под наем за нощувки и възниквали основателни притеснения у ответниците относно количеството вода, която ще се отводнява през канализационната система. Моли се предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че страните по делото са собственици на самостоятелни имоти – на три жилища, намиращи се в обща сграда, разположена в общ поземлен имот с идентификатор ****** с адрес гр. Русе, ****. Самостоятелните обекти на страните са разположени на един етаж, като към всеки един от тях има избено помещение и част от таванското. Ищцата е придобила собствеността върху имота си на 19.10.2020г., като към него момент същият е бил водоснабден, но не е бил свързан към уличната канализационна мрежа на гр.
Русе, а отходните води са се събирали в септична яма, изградена в поземления имот. Останалите два имота, тези на ответниците към него момент са свързани към уличната канализационна система, посредством изградена от собствениците им система от тръби, които са заустени в уличен канал по ул.
****.
По направено запитване от ищцата през 2021г. до дружеството стопанисващо ВиК мрежата в гр. Русе - „Водоснабдяване и канализация“ ООД, е получила отговор, че „за всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение. Вашият обект може да бъде заустен към уличната канализация в последната съществуваща ревизионна шахта намираща се в имота преди свързването на отклонението с уличния канал и след съгласието на останалите съсобственици“.
През 2024г. по повторно запитване от ищцата, от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Русе е получила отново същото становище, че според действащите нормативи, чл. 84, ал.4 ЗУТ, собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения, поради което нейният обект следва да бъде заустен към уличната канализация чрез съществуващото за имота сградно канализационно отклонение. От направеното проучване е установено, че граничната ревизионна шахта на СКО е разположена в сутерена на съсобственик, като идентично е положението на сградното водопроводно отклонение, което е разположено в собствеността на 3 ищцата и водоснабдява останалите обекти в имота.
Както от твърденията на страните, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява по категоричен и безспорен начин, че ответниците не са съгласни и са се противопоставили на това имотът на ищцата да бъде присъединен към вече изградената канализационна мрежа в имота и разположена в техните две сутеренни помещения. Също така безспорно се установява и наличието на конфликтни отношения между страните, част от причините за които са начинът по който ищцата използва собствения си имот (като го отдава за нощувки на наематели) и изградените от нея пристройки и преустройства, включително и на няколко допълнителни санитарни помещения.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно чл. 116, ал.1 от Наредба №4 за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, за всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение. Съгласно действащата нормативна уредба, чл.
84, ал.4 ЗУТ, собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените водопроводни и канализационни мрежи и съоръжения. Не е допустимо ищцата да продължи отвеждането на отпадните води от самостоятелния си обект, използвайки попивна яма, която ползва в момента, предвид факта, че за имота съществува СКО. Вещото лице е посочило, че самостоятелния обект на ищцата следва да се заусти към уличната канализация, чрез съществуващото за имота СКО. Това трябва да стане чрез писмено съгласие на останалите съсобственици в имота, като се изготви инвестиционнен технически проект, в който да се провери дали съществуващото СКО ще може да отведе отпадните води от всички самостоятелни обекти в имота. Ако е необходимо съществуващото СКО за имота следва да се подмени с по - голям диаметър.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Негаторният иск е вещен иск, предоставен на собственика или носителя на ограниченото вещно право, за защита на притежаваните от него вещни права от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава вещно-правна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. За основателността на иска по чл. 109 ЗС, ищецът следва да докаже, че е собственик на имота и, че ответникът е извършил посочените неоснователни действия върху имота му, с които се пречи на ищеца да владее и ползва имота си по предназначение.
4
В случая няма спор относно първата предпоставка за основателността на иска, а именно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда. Спорно е дали отказът на ответниците като собственици на други самостоятелни обекти в сградата, в които е разположено СКО за същата, да дадат разрешение на ищцата за присъединяване на обекта ѝ към него е неоснователно действие, което пречи на ищцата да използва пълноценно собствеността си.
Както е посочено в становището на ВиК оператора и в заключението на вещото лице, съгласно чл. 84, ал.4 ЗУТ, собствениците на застроени недвижими имоти са длъжни да се присъединят към изградените водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения. Присъединяването се извършва по реда на наредбата по ал. 3 и договора по ал. 2. Въз основа на законовата делегация по ал.3 ЗУТ е приета Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно чл. 6 от нея, услугите В и К се осъществяват чрез водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа на потребителите; 2. канализационната система до границата със сградната канализационна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) канализационна мрежа на потребителите.
В чл. 87 ЗУТ е предвидена възможност за отвеждане на отпадъчни води в изгребни ями и съоръженията за пречистване само за населени места и селищни образувания или в части от тях без канализация.
Съгласно чл. 116 от Наредба № 4 от 17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, за всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно канализационно отклонение (СКО).
При анализа на горепосочената нормативна уредба се налагат два извода: първият е, че ищцата няма право да отвежда отпадъчните води от имота си в септична яма, а е задължена по силата на горепосочените нормативни разпоредби да направи това в уличната канализационна система на гр. Русе. Вторият извод е, че за поземления имот на страните няма възможност да бъде изградено второ СКО, след като има вече изградено това.