Решение № 3179 от 20.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3179 гр. София, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря С. Д. К. като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20211110133845 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на З. Г. Г. против Г. СТ. ГР..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие № (номер)/21.12.2017г., както и сумата от 198 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2018г. до 15.03.2021г. Претендира направените в настоящето производство разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който оспорва изцяло предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за правна защита и съдействие № (номер) от 21.12.2017г. за сумата от 600 лв. с предмет: „процесуално представителство по съдействие по въззивна жалба на адвокат Ж. срещу решение на СРС, 33 с-в по гр. д. № 12519/2015г.“ Представено е изявление от ответника от 21.12.2017г., с което същият е удостоверил, че сумата от 600 лв. не е заплатена и ще се заплати като приключи производството по делото с влязло в сила решение, с което се отхвърля въззивната жалба.

Посочено е, че при загуба на делото не се дължи нищо.

Като доказателство по делото е прието решение от 27.07.2018г. по гр. д. № 266/2018г. на СГС, което е образувано по подадената въззивна жалба срещу постановеното по гр. д. № 12519/2015г. на СРС, 33 с-в решение. Видно от представените доказателства решението по гр. д. № 12519/2015г. на СРС, 33 с-в е било изцяло потвърдено.

Представена е разписка от 28.11.2018г., с която ищецът е декларирал, че е получил от ответника сумата от 200 лв. по гр. д. № 17935/2019г. на СРС, 36 с-в. Посочено е, че по дело № 12519/2015г. ответникът няма задължения към него. С разписка от 08.10.2019г. ищецът е декларирал, че е получил сумата от още 200 лв. по делото на 36 с-в.

1

Като доказателство по делото е прието и решение по ,гр. д. № 15419/2019г. на СГС образувано по въззивна жалба срещу постановеното по гр. д. № 17935/2017г. решение на СРС, 36 с-в.

Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в процесуалния закон срок, не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже договор с твърдяното в исковата молба съдържание; че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение; че е изпълнил задълженията си по договора, както и че вземането за процесните суми е изискуемо.

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за правна защита и съдействие № (номер) от 21.12.2017г. за сумата от 600 лв. с предмет: „процесуално представителство по съдействие по въззивна жалба на адвокат Ж. срещу решение на СРС, 33 с-в по гр. д. № 12519/2015г.“. Същите са сключили договор с посоченото по – горе съдържание. Ответникът не е оспорил положените в договора подписи.

Неоснователни са твърденията на ответника, изложени в първото по делото заседание, че ищецът изменя основанието на исковата молба. С подаденото заявление по чл.

410 ГПК ищецът е претендирал сумата от 600 лв., представляваща незаплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие № (номер) от 21.12.2017г. с предмет:

„процесуално представителство по съдействие по въззивна жалба на адвокат Ж. срещу решение на СРС, 33 с-в по гр. д. № 12519/2015г.“. Издадената от съда заповед за изпълнение е именно за договора от 21.12.2017г. за сумата от 600 лв. С исковата молба се търси плащане по този договор за правна защита и съдействие. Ето защо, предметът на настоящето дело е договор за правна защита и съдействие № (номер) от 21.12.2017г. и е идентичен със заповедното производство.

Видно от представеното от ответника изявление от 21.12.2017г., същият е удостоверил, че сумата от 600 лв. не е заплатена и ще се заплати като приключи производството по делото с влязло в сила решение, с което се отхвърля въззивната жалба.

Установява се от приетото като доказателство по делото решение от 27.07.2018г. по гр. д. № 266/2018г. на СГС, което е образувано по подадената въззивна жалба срещу постановеното по гр. д. № 12519/2015г. на СРС, 33 с-в решение, че решението по гр. д. № 12519/2015г. на СРС, 33 с-в е било изцяло потвърдено.

Решението е влязло в сила на 27.07.2018г. От този момент ответникът е дължал заплащане на уговорената сума от 600 лв., като същата е станала изискуема на посочената дата.

Представените от ответника разписки за по 200 лв. не удостоверяват заплащане на исковата претенция. С представените разписки от 28.11.2018г. и 08.10.2019г. за сумите от по 200 лв. са погасени задължения по гр. д. № 17935/2019г. на СРС, 36 с-в. Видно от представеното решение по гр. д. № 15419/2019г. на СГС, същото е образувано по въззивна жалба срещу постановеното по гр. д. № 17935/2017г. решение на СРС, 36 с-в и няма отношение към предмета на доказване по настоящето дело.

Действително в разписката от 28.11.2018г. е посочено е, че по дело № 12519/2015г. ответникът няма задължения към ищеца. Договор № (номер)/21.12.2017г., предмет на настоящата искова молба обаче, се отнася не до това дело, а до процесуално представителство пред въззивната инстанция по подадена въззивна жалба срещу вече постановеното решение по гр. д. № 12519/2015г.

Ето защо, съдът намира, че ответникът не ангажира доказателства за заплащане на 2 сумата от 600 лв., поради което искът следва да бъде изцяло уважен като основателен и доказан.

По иска за мораторна лихва:

Както беше посочено по – горе, съобразно уговореното между страните, възнаграждението е станало изискуемо с влизане в сила решението по делото или на 27.07.2018г., видно от направеното отбелязване върху решението. Тоест ответникът е изпаднал в забава от 28.07.2018г. За периода от 28.07.2018г. до 15.03.2021г. мораторната лихва възлиза на 160.34 лв., изчислена с интернет калкулатор. Исък за мораторна лихва за периода 15.03.2018г. до 27.07.2018г. следва да бъде отхвърлен, тъй като преди посочената дата сумата не е била изискуема. Предвид уговореното между страните, същата е станала изискуема от датата на влизане в сила на решението на 27.07.2018г.

С оглед на изложеното искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за периода от 28.07.2018г. до 15.03.2021г. за сумата от 160.34 лв. и отхвърлен за разликата, като неоснователен и недоказан.

По разноските:

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящето дело в размер на 23.82 лв., както и сумата от 23.82 лв. по ч. гр. д. № 14795/2021г. на СРС, 35 с-в, съразмерно на уважената част на исковете.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 9.44 лв., съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. СТ. ГР., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица), че дължи на З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица) по предявените иск с правно основание чл. 422 ГПК сума в размер на 600 лв., представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № (номер)/21.12.2017г., както и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сума в размер на 160.34 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.07.2018г. до 15.03.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по тр. д. № 14795/2021г. на СРС, 35 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважената част от 160.34 лв. до пълния предявен размер от 198 лв. и за периода от 15.03.2018г. до 27.07.2018г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Г. СТ. ГР., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица), да заплати на З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 23.82 лв., представляваща направените в настоящето дело разноски, както и сумата от 23.82 лв., представляваща направените по ч. гр. д. № 14795/2021г. на СРС, 35 с-в разноски, съразмерно на уважената част на исковете.

ОСЪЖДА З. Г. Г., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица) да заплати на Г. СТ. ГР., ЕГН **********, с адрес (населено място), (улица), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 9.44 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

3

Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4