Решение № 180 от 08.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20245001000109 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 153/ 15.12.2023 г. по т. д. № 97/ 2022 г. ОС – П. е осъдил „З. а. д. А.“ АД на основание чл.432 от ГПК да заплати по 77 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилата при ПТП на 01.02.2022 г. смърт на И. А. Р. на всеки от ищците: К.М. Д., М. И. Р., А. И. Р., К. И. Ш. и М. Д. Б., както и 5000 лв. на ищцата М. Д. Б. - обезщетение за неимуществени вреди във връзка с увреждането на здравето й, заедно със законната лихва върху всяко от обезщетенията, считано от 18.06.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилата при ПТП на 01.02.2022 г. смърт на И. А. Р. за разликата от 77 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от ищците.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителната част е останал „З. а.д. А.“ АД с оплакване за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, като счита, че присъдените обезщетения за прекомерно завишени, както и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като приетият от окръжния съд процент на 1 съпричиняване от страна на пострадалия от 30 % е занижен. Предвид изложеното иска обжалваното решение да се отмени изцяло, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове или при условията на евентуалност да се намалят присъдените обезщетения.

Недоволни от посоченото решение в отхвърлителната част са останали и ищците К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р., К. И. Ш. и М. Д. Б., които считат присъдените от окръжния съд обезщетения за неимуществени вреди за прекомерно занижени, несъответстващи на близката връзка и силните чувства на привързаност, които са имали с пострадалия, като наред с това оспорват и приетата от съда степен на съпричиняване от пострадалия поради неползване на обезопасителен колан, като поддържат, че с оглед становището на вещото лице той не би го предпазил от фаталния резултат. Искат да се отмени решението в тази част и се постанови ново, с което предявените искове се уважат за разликата до пълния размер от 200 000 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.

К. М. Д., М. И. Р., А. И. Р., К. И. Ш. и М. Д. Б. са предявили против „З. а. д. А.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 200 000 лв., представляваща част от общия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на И.А. Р. от 300 000 лв., настъпила на 01.02.2022 г.

Отделно М. Д. Б. е предявила иск за сумата от 5000 лв., представляваща част от общия размер на обезщетението за неимуществерни вреди от претърпени телесни увреждания от настъпилото на 01.02.2022 г. ПТП.

Предявените искове се основават на настъпилото на 01.02.2022 г. ПТП между л. а. „О. К.", с per. № *********, управляван от А. И. Р., застрахован п о застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД А.“ АД, и л. а. „М.“ с per. № *******, управляван от З. Г. Г., вследствие на което починал пътуващия в л. а. „О. К.“ И.А. Р., а пътуващата на задната седалка М.

Д. Б. получила травматични увреждания.

2

С влязла в сила на 17.01.2023 г. Присъда № 4/ 01.02.2023 г. по НОХД № 48/ 2023 г. на ОС – П. А. И. Р. е признат за виновен в това, че на 01.02.2022 г. в гр. В., на ул. „Е. Г. при управление на МПС – л. а. „О. К.“ с per. *********, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 25, ал.

2 ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на И.А.

Р..

Не е спорно, че за управлявания от виновния водач А. И. Р. л. а. „О. К.“ с per. ******* е сключена със „З. а. д. А.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие от 21.05.2021 г. до 20.05.2022 г.

От изложеното следва, че в случая са налице предпоставките на предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя „З. а. д. А. АД за причинените от процесното ПТП вреди.

Становището на застрахователя, че посочената присъда, с която е установена вината на А. И. Р. за настъпване на пътния инцидент, не следва да се зачете на основание чл. 434, ал. 1 КЗ, е неоснователно. С разпоредбата на чл. 300 ГПК е придадена задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, на влязлата в сила присъда относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Цитираното правило се отнася за всички съдебни актове, постановени по реда на НПК, с които наказателният съд се произнася по посочените въпроси: постановената по чл. 300 НПК присъда, одобреното по чл. 382 НПК споразумение, имащо характер на присъда съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, но така и постановеното по чл. 78а НК решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание съгласно т. 15 от ТР № 6/2012 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл. 434, ал. 1 ГПК, според която спогодбата между увреденото лице и застрахования, както и признаването на задължението от застрахования имат действие за застрахователя, ако той ги одобри, цели да предотврати възможността за ангажиране отговорността на застрахователя чрез доброволно уреждане на правните последици от застрахователното събитие без участието на застрахователя и за това тя има предвид само постигнатата между застрахования и увреденото лице съдебна или извънсъдебна спогодба. С влязлата в сила присъда независимо от реда, по който е постановена, се установяват само предпоставките за отговорността на 3 застрахования водач, а размера на самото обезщетение ще бъде определено чрез споразумение между увреденото лице и застрахователя или от съда при невъзможност за постигане на такова.

По отношение размера на обезщетенията:

С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на смърт, следва да се съобразят редица критерии като възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Фактор с определящо значение за интензитета и продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт е степента на близост, привързаност и обич между увредения и починалия.

Относно К. И. Ш., М. И. Р. и А. И. Р.:

Ищците са деца на починалия при транспортното произшествие И.А. Р..

От показанията на разпитаните по делото свидетели (Е. И., Т. С., А. Г.а, Т. Г., Г. С., И. К.и Ф. К.) се установява, че били задружно и сплотено семейство, събирали се заедно, починалият помагал на децата си и всички много тежко преживели смъртта на баща си.

При тези данни по делото настоящата инстанция намира въззивната жалба на ищците в частта относно размера на обезщетението за неимуществени вреди за основателна. Определеното от окръжния съд обезщетение не съответства на присъжданите от съдилищата обезщетения за неимуществени от смъртта на родител. По делото се установи, че между ищците и починалият им баща съществувала силна емоционална и духовна връзка, топли и сърдечни отношения. Независимо че се отделили и създали собствени семейства, продължавал да им помага. Той бил важен фактор в 4 техния живот и изключително тежко понесли неочакваната му смърт. Следва да се отбележи, че степента на родствената връзка е важен фактор при преценка интензитета на претърпените неимуществени вреди, но също така следва да се държи сметка и за възрастта на увредения и семейния му статус.

В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че ищците са пълнолетни, съответно на 38, 41 и 42 години към датата на злополуката, създали са собствени семейства, което им позволява по - добре да отреагират на внезапната смърт на баща им и да преживеят мъката от неговата загуба. По тези съображения настоящият състав намира, че определеното обезщетение от 110 000 лв. е занижено, не съответства на интензитета и продължителността на претърпените от ищците негативни емоции и преживявания от смъртта на техния баща, с когото въпреки отделянето им са продължили да поддържат много близки отношения, поради което и с оглед размера на присъжданите от съдилищата обезщетения за подобни случаи следва да се увеличи на 140 000 лв. По делото не се установиха обстоятелства, разкриващи наличието на по – дълбока и силна връзка от обичайната между ищците и техния баща, което да обоснове присъждането на обезщетение над посочения размер.

Относно К. М. Д.:

По делото липсват данни посоченият ищец да се намира в родствена връзка с починалия И.А. Р., установена с презумпцията по чл. 61, ал. 1 СК или чрез припознаване по чл. 64 СК. Съгласно чл. 493а, ал. 3 КЗ материално легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт са съпруга или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ. В тази връзка от показанията на св. Е. И., Т. С. и А. Г.а се установи, че ищецът К. Д. е син на ищцата М. Б., когото починалият считал за свое дете и когото отглеждал заедно с останалите си деца. Между тях съществували силни чувства на привързаност, взаимна обич и подкрепа, каквито били отношенията на пострадалия с останалите му деца. Ищецът считал пострадалия за свой баща, като го наричал „тате“, който от своя страна го приел за свой син и по никакъв начин не е демонстрирал различно отношение към него. Дори и след отделянето на ищеца и заживяването му в гр. Б. те продължили да поддържат стабилна и постоянна връзка, редовно се чували по телефона, често ги 5 посещавал във В.. Свидетелите сочат, че той много тежко преживял смъртта на пострадалия и бил засегнат не по – малко от неговите законни деца.

Предвид съществуващите между ищеца и починалия отношения, които не се отличават по съдържание от отношенията на пострадалия с останалите му деца, следва да му се признае право на обезщетение също в размер на 140 000 лв.

Относно М. Д. Б.:

По категоричен начин се установи, че ищцата и починалият И.А. Р. не се намират в граждански брак. Двамата са заживели на съпружески начала преди 40 – 50 години, от чиято връзка имат 3 деца – ищците К. И. Ш., М. И. Р. и А. И. Р.. От свидетелските показания се установи, че са живели сплотено, заедно са отгледали децата си, поддържали са се взаимно и са разчитали един на друг. Никога не са прекъсвали връзката си, като ищцата преживяла изключително тежко загубата на партньора си, от която още не можела да се възстанови. При тези данни обезщетението на ищцата следва да се определи на 180 000 лв., като в тази връзка настоящият състав съобрази наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между тях, обстоятелството, че неочакваната загуба на И.А. Р. й причинило трудно преодолима емоционална и душевна травма, поставила я в трудна житейска ситуация да живее сама без любимия си човек, без неговата морална и финансова подкрепа, както и обичайно присъжданите от съдебната практика обезщетения за смърт на съпруг за посочения период.