Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 179 от 30.08.2024, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 170/2024
Вид
Решение № 179
Подписан
30.08.2024
В сила
28.02.2025
Състав
Радостина Панчугова

Цитирани разпоредби

  • чл. 5, ал. 1 · Закон за лова и опазване на дивеча
  • чл.37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Кърджали, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200170 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 3792 от 01.02.2024 г., издадено от Директор на РДГ-Кърджали, с което на Х. М. В., ЕГН **********, от с.Петелово, общ. Черноочене, обл. Кърджали, ул. ****, за извършено нарушение по чл. 85, предл.4 от ЗЛОД е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. на основание чл. 85 от ЗЛОД, на основание Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча е определено обезщетение за два броя дива свиня в размер на 1000 лв, съгласно цени, определени със Заповед № РД 48-74/21.12.2022 г. на Министъра на земеделието и Констативен протокол, серия КОО № 129832 от 05.12.2023г. е определено заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението в размер на 450 лв.

Жалбоподателят Х. М. В. счита наказателното постановление за необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесното административно нарушение по ЗЛОД. Освен това, в административното производство били допуснати нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми. Не било конкретизирано и индивидуализирано нарушението. Нарушени били разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4, чл. 57, ал. 1, т.5 и 6 от ЗАНН. Моли съда да отмени атакуваното постановление, както и да му присъди и направените деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител адв. В. Д. от САК, който поддържа жалбата.

1

Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган не се явява, представлява се от юрисконсулт Е. М.. Същата оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.10.2023 г. по сигнал за незаконно укриване и съхранение на два броя диви свине, била извършена проверка от служителите на РДГКърджали Д. П. и М. А. в селскостопанска сграда, находяща се в землището на с. Петелово, общ. Черноочене, обл. Кърджали.На место служителите на РДГКърджали установили заградени в сграда, регистрирана като животновъден обект, живи два броя диви свине от мъжки пол на видима възраст съответно две-три години и на пет-шест години. Поискали документи за произход на дивите свине или сертификат, като такива не били представени от лицето, стопанисващо сградата - Х. М. В., който им заявил, че не разполага с разрешително за отглеждане на диви свине. Същият не представил писмено разрешително за лов или документ, доказващ произхода им. Обектът, в който били открити дивите свине представлявал сграда, с тухлени стени, покрита с ламарина, която съгласно представените документи се водела краварник. В единия й край се намирали кравите, а в другия - кокошки и дивите свине, като последните били оградени в направена клетка с мрежа. Свинете били със сиво-черна на цвят на козина и бивни. При извършването на проверката присъствали и служители на ДЛС „Женда“ и на РУ – Кърджали. Във връзка с осъществената проверка били съставени Констативен протокол серия КОО, №129531/17.10.23г. и Констативен протокол серия КОО , №129832/05.12.23г.

По този повод на Х. М. В. бил съставен АУАН серия КОО , № 096281/24.10.23г. от Д. П.. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, предявен и връчен лично на 24.10.2023г., като същият е дал обяснение, че не е извършил нарушение. В предвидения от закона срок, не са постъпили писмени възражения пред АНО по така съставения АУАН.

Горната фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на разпитаните свидетели и приложените и приети по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. Р. и Х. В., тъй като същите са нелогични и противоречиви на останалите свидетелски показания и писмени доказателства, като същевременно са дадени и от заинтересовани лица, което внася значително съмнение в тяхната обективност.

2

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

С наказателното постановление отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 85 от ЗЛОД, предвиждащ да се наказва с глоба от 200 до 1 000 лв., който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на актовете, водещи до отмяна на НП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП (в редакциите им към датата на съставяне на АУАН и на издаване на НП).

Самото нарушение е описано ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени.

Съдът не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя за нарушение на чл. чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се посочи, че съдебната практика е непротиворечива относно характерът на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, а именно, че същият е инструктивен, а не давностен или преклузивен, за разлика от сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които в настоящия случай са спазени, поради което възражението в жалбата в този смисъл и окачествяването на допуснатото нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН като съществено, е неоснователно.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.

37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, вр.чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 47, ал. 1, б. "а", вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД. Нарушенията по този закон се установяват с Актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в 3 нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 24.10.2023 година актосъставителят Д. П. е заемал длъжността "Главен специалист "Горски инспектор" при РДГ - Кърджали", притежава лесовъдско образование и е служител на РДГ- Кърджали.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на, ал. 1 и, ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.

Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

Безспорно е установено и че жалбоподателят не е придобил право на ловуване съгласно чл.23 от ЗЛОД.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗЛОД, дивеч по смисъла на закона са всички бозайници и птици - обект на лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловностопанска цел.

Правилно е приложена санкционната норма на чл. 85 от ЗЛОД, като размерът на наказанието е съобразен с вида на извършеното нарушение и при съблюдаване изискванията на ЗАНН.

В случая липсват предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава. Нарушенията на ловното законодателство са с по-висока степен на обществена опасност, предвид че се касае за дейност, която сама по себе си е свързана с повишена степен на обществена опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на осъществяването й, която значимост несъмнено е отчетена от законодателя именно чрез значителните по размер и вид административни санкции. Ето защо процесното деяние не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер - за съставомерността му не е предвиден и не се 4 изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това липсват предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание ч л . 6 3 д , ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени три съдебни заседания / като в едно от тях не е даден ход на делото/, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, същевременно е изготвил и депозирал писмено становище, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на Наказателното постановление е Регионална дирекция по горите -Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат разноски. Така мотивиран, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в цялост Наказателно постановление № 3792 от 01.02.2024 г., издадено от Директор на РДГ-Кърджали, с което на Х. М. В., ЕГН **********, от с.Петелово, общ. Черноочене, обл. Кърджали, ул. ****, за извършено нарушение по чл. 85, предл.4 от ЗЛОД е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. на основание чл. 85 от ЗЛОД, на основание Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча е определено обезщетение за два броя дива свиня в размер на 1000 лв, съгласно цени, определени със Заповед № РД 48-74/21.12.2022 г. на Министъра на земеделието и Констативен протокол, серия КОО № 129832 от 05.12.2023г. е определено заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението в размер на 450 лв.