Решение № 17587 от 01.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17587

///, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110124725 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 139711/26.04.2024 г., предявена от „///“ ЕООД, ЕИК: /// против ЗК „///“ АД, ЕИК ///, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6000,00 лева, частичен иск от общо претендирана сума в размер на 12 000,00 лева, представляваща вземане за застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// – собственост на ////, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № //, вследствие от ПТП, настъпило на 23.03.2024 г. в ///, на кръстовището на /// и /// между застрахования при ответника лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// и л. а. марка „/“ модел „Сивик“, с рег.

№ //, което вземане е прехвърлено в полза на ищцовото дружество по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 28.03.2024 г. между ////, в качеството на цедент и „///“ ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда /26.04.2024 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът „///“ ЕООД твърди, че //// е бил собственик на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № ///, като същият бил застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № //. Посочва, че на 23.03.2024 г. в ///, лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// се е движил по 1

///, обозначен като път с предимство, като на кръстовището с /// л. а. марка „/“ модел „Сивик“, с рег. № // му отнел предимството и между двата автомобила настъпило ПТП. Поддържа, че в резултата на произшествието на застрахования при ответника автомобил били причинени вреди по предна броня, решетка на радиатора, предна решетка на бронята, преден ляв калник, ляв фар, преден капак, ляв фар за мъгла, абсорбер в предната броня, преден ляв пластмасов подкалник, долна предна облицовка на отс, основа на предна броня, лява и дясна панта на преден капак, предна маска комплект, вътрешен ляв държач на броня и предни колани. Твърди, че за настъпилите увреждания ответникът образувал преписка по щета № 0000-1261-24-000728 и съставил опис-заключение. Изяснява, че с договор за цесия от 28.03.2024 г. //// му е прехвърлил вземането си за получаване на застрахователно обезщетение от описаното застрахователно събитие, за което ответникът бил уведомен на 03.04.2024 г., но и към настоящия момент не е извършил плащане. Според ищеца дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 12000 лв., като в настоящото производство е предявен иск само за част от тази сума, а именно - 6000,00 лева.

Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, който поддържа, че производството е недопустимо, тъй като договорът за цесия е нищожен, поради невъзможен предмет. В тази връзка посочва, че прехвърленото вземане не било определено по размер и не било посочено на каква цена е цедирано, а уведомлението за цесия нямало правно действие, тъй като не съдържало съществени обстоятелства за индивидуализация на вземането. Счита, че договорът за цесия е нищожен и поради противоречие със закона, тъй като само застрахователят бил компетентен да определя размера на застрахователното обезщетение. Позовава се на чл. 338, ал. 1 КЗ с доводи, че ищцовото дружество нямало качеството на ползвател на застрахователна услуга, поради което можело да получи плащане на застрахователно обезщетение само въз основа на писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите. По съществото на делото ответникът оспорва размера на иска с аргументи, че не съответства на действително причинените вреди. Счита, че обезщетението следвало да се определи по реда на Наредба № 24/2006 г. за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което не следвало да дължи разноски, респективно претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение следвало да се намали като прекомерно.

2

Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Със молба от 30.09.2024 г., подадена от името на ищеца, е направено искане с правно основание чл. 214 ГПК за изменение в размера на предявения иск, като се прави искане същия да се счита предявен за сумата от 8606,15 лева, която сума представлява пълния размер на претенцията на ищеца.

С определение от 30.09.2024 г., постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал исканото от ищеца изменение в цената на предявения за разглеждане в настоящото производство иск, като същият, след допуснатото изменение, се счита предявен за сумата от 8606,15 лева, която сума представлява пълния размер на претенцията на ищцата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка с предмет процесното МПС, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие, настъпилите вреди, размер на вредите, както и че вземането за получаване на застрахователно обезщетение е прехвърлено от //// на „///“ ЕООД с валиден договор за цесия от 28.03.2024 г., за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и правоизключващи претендираното от ищеца вземане факти.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № //, с предмет лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// – собственост на ////, както и че на 23.03.2024 г. в ///, лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// се е движил по ///, обозначен като път с предимство, като на кръстовището с /// л. а. марка „/“ модел „Сивик“, с рег. № // му отнел предимството и между двата автомобила било реализирано ПТП, при 3 което на застрахования при ответника, по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ - застрахователна полица № //, лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № ///, били причинени имуществени щети.

Предвид гореизложените съображения и от събраните по делото доказателства се установява, че страни по застрахователното правоотношение са подписали застрахователен договор, с който е покрит и рискът частична щета вследствие на ПТП. Настоящият състав намира, че за да се установи дали отказът на застрахователя е законосъобразен следва да се направи разграничение между отказът за заплащане на застрахователно обезщетение предвиден в чл. 408 от КЗ и отказът да се изплати застрахователно обезщетение, поради това, че настъпилото застрахователно събитие не попада в обхвата на покритите от застрахователя рискове. Правото на застрахователя по имуществена застраховка на основание чл.

408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по застрахователния договор, се отнася до случаите, в които настъпилото застрахователно събитие представлява покрит застрахователен риск. Ограниченият кръг основания за отказ по чл. 408 от КЗ не засяга възможността на застрахователят да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие не попада в кръга на покритите по сключения договор за имуществено застраховане рискове. В тази връзка както е отбелязано в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 224/2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о, с оглед свободата на договаряне – чл. 9 от ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Това разрешение въпреки че е дадено във връзка с приложението на разпоредбите на Кодекса на застраховането (отм.), намира приложение и при действието на Кодекса на застраховането, доколкото смисъла на разпоредбите досежно отказа за изплащане на обезщетение са почти идентични.

За да се прецени основателността на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, следва да се установи дали отказът на застрахователя да заплати обезщетение е законосъобразен.

Застрахователят не оспорва, че твърдените щети по процесното МПС, предмет на възникналото между страните в настоящото производство 4 застрахователно правоотношение, представлява покрит риск, а единствено, че ищецът в настоящото производство не е материално легитимиран да получи застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

От събраните в производството доказателства се установи по делото, че лицето //// е бил собственик на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № ///, което имущество от своя страна е било застраховано при ответника по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № //, която е била действаща и валидна към датата на реализиране на процесното застрахователно събитие.

По силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.03.2024 г. кредиторът //// е прехвърлил на „///“ ЕООД вземанията си срещу ЗК „///“ АД, ЕИК /// за застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-24-000728, заведена пред ответното дружество във връзка със застрахователно събитие, при което са причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № ///, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № //, вследствие от ПТП, настъпило на 23.03.2024 г. в ///, на кръстовището на /// и /// между застрахования при ответника лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № /// и л. а. марка „/“ модел „Сивик“, с рег. № //.

По делото е представено и уведомително писмо от цедента до ответното дружество, с което го уведомява за извършената цесия. Същото е получено от ответника на 03.04.2024 г. /виж отбелязванията върху съобщението по чл. 99 ЗЗД, находящо се на л. 16 от делото/. Уведомлението, което е достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД.

Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-24-000728, заведена пред ответното дружество във връзка със застрахователно събитие, при което са причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, рег. № ///, застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № //, вследствие от ПТП, настъпило на 23.03.2024 г. в ///, на кръстовището на /// и /// между застрахования при ответника лек автомобил марка 5

„Киа“, модел „К5“, рег. № /// и л. а. марка „/“ модел „Сивик“, с рег. № //.