Решение № 3849 от 31.10.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1103/2024
- Вид
- Решение № 3849
- Подписан
- 31.10.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- Кристиана Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 402 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3849 гр. В., 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110101103 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Г.“ №4, вх.А срещу «Д. О. З. ЕАД ЕИК 1**** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. «В.» № 89Б иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 8500,66лева /след допуснато изменение в размера на иска чрез неговото увеличение в с.з. от 09.10.24г./, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «БМВ X5», с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 02.12.2023г. в гр. В. по вина на водача на л.а. «Порше Кайен» с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», вкл. следните увреждания – предна врата лява, лайсна предна врата лява, задна врата лява, лайсна задна врата лява, странично огледало ляво, ср.колона лява, лайсна праг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. л.а «БМВ X5», с рег. № ****. Сочи, че на 02.12.2023г. около 17.00ч. в гр.
В., се движил по ул. „Д. Б.“ гр. В.. Достигайки кръстовището с ул. „Г. С. Т.“, изненадващо водачът на л.а. «Порше Кайен» с рег. № **** предприел маневра на заден ход и го ударил в неговата лявата част на управлявания от него л.а. Страните съставили двустранен протокол за ПТП, в който водачът на «Порше Кайен» с рег. № **** бил посочен за виновен за настъпилото ПТП. Л.а. на виновния водач бил застрахован по ГО при ответното дружество.
Ищецът уведомил ДЗИ-Общо застрахован за настъпилото застрахователно събитие, като застрахователят извършил оглед и съставил опис на щетите по претенция 43080312301671/ 04.12.2023г. Констатирани и описани били следните увредени детайли: предна врата лява, лайсна предна врата лява, задна врата лява, лайсна задна врата лява, странично огледало ляво, ср.колона лява, лайсна праг. След извършена справка в сервизи на територията на гр.
В., установил, че разходите за възстановяване на л.а. възлизат на около 11хил. лева с ДДС.
На 15.12.2023г. получил от ответното дружество сумата от 1291,21лв. Ето защо, претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, който иск заявява в частичен размер, ведно със законната 1 лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО на л.а. «Порше Кайен» с рег. № ****. Не се оспорва механизма на настъпване на имуществените вреди на л.а «БМВ X5», с рег. № ****. Не оспорва, че ищецът е завел извънсъдебна претенция, регистрирана като щета 43080312301671/04.12.2023г. Твърди, че е изплатена сумата от 1291,21лв., като застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП. Сочи, че така определеното обезщетение съответства на характера на уврежданията на процесното МПС.
Оспорва размера на вредите. Неоснователността на главния иск обуславял и неоснователността на заявения акцесорен иск. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба се поддържа от пр. представители на ищеца.
Ответникът редовно призован не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния размер.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между собственика на л.а. «Порше Кайен» с рег. № **** и ответникът е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност»; че в срока на действие на застраховката е настъпило на 02.12.2023г. ПТП с участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, в резултат на което л.а «БМВ X5», с рег. № **** е увреден по посочения в исковата молба механизъм и е претърпял описаните вреди, за което ответникът е уведомен, изготвил е опис по щета № 43080312301671/04.12.2023г. и е изплатил застр. обезщетение в размер на 1291,21лв.
Страните не спорят относно фактите пораждащите претендираното право и следва да се приеме, че ищецът е лице, активно легитимирано по предявения иск, като собственик на увреденото МПС.
От своя страна ответникът, като застраховател по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
От приетите писмени доказателства се установява следното: На 02.12.2023г. около 17.00ч. в гр. В. е настъпило ПТП с участието на л.а «БМВ X5», с рег. № **** и л.а. «Порше Кайен» с рег. № ****, последният управляван от водача Н. Л.. Съставен е бил двустранен констативен протокол, в който било документирано, че виновен е водачът на л.а. «Порше Кайен» с рег. № ****. Описани са видими щети по двата автомобила. На 04.12.2023г.
2 ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП. Последният извършил оглед и заснемане на автомобила, след което съставил
Опис на щета с
№003-5000-2043080312301671/04.12.2023г., по която на ищецът било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 1291,21лв.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че виновният за процесното ПТП водач е именно лицето управлявало автомобила, застрахован при ответника. Съставеният от участниците в ПТП и приложен по делото констативен протокол за ПТП, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водачът на МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което следва да се приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на застрахователя. Двустранният констативен протокол за ПТП от 27.11.2020г. е годно доказателство за установяване по отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е вината за настъпването му, в случая на водача на л.а.
«Порше Кайен» с рег. № В 8458 Т. В протокола за ПТП, и в описа по щета от застрахователя са документирани установените увреждания по МПС. От заключението на в.л. по изготвената САТЕ се установи, че общата стойност за възстановяване на л.а. по средни пазарни цени за части и труд към деня на събитието, е в размер на 9791,87лв.
Съдът кредитира заключението в неговата цялост, като компетентно дадено, неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства и при съобразяване действащите цени по повод определяне на нужните разходи по отстраняване на причинените увреждания.
С оглед на всичко изложено, съдът констатира, че поведението на водача на застрахования при ответника т.а е било противоправно, тъй като така както е отбелязано и в изготвения протокол за ПТП, същият е виновния водач. Резултат от него е и причиняването на вреди на собственото на ищеца МПС. Събраните по делото доказателства налагат извод, че исковата претенция се явява доказана в своето основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д.
№ 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Според заключението на в.л. по САТЕ сумата нужна 3 за ремонт на увредената вещ по средни пазарни цени за части и труд към деня на събитието е в размер на 9791,87лв. От тази сума следва да бъде приспадната общо платената до момента от застарахователя в размер на 1291,21лв.Така исковата претенция се явява доказана до заявения размер от 8500,66лева. Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024г. до окончателното изплащане на определеното обезщетение, така както е било поискано.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендира разноски от които 340лева - платена ДТ, 400лева - депозит на вещо лице и адв. възнаграждение, определено от съда на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. С оглед цената на иска при съблюдаване на Наредба № 1 от 9.07.2004г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на процесуалния представител на ищеца, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1150лева. Предвид изхода на спора, разноските следва да се поемат изцяло от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Д. О. З. ЕАД ЕИК 1**** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
«В.» № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. Т., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“Г.“ №4, вх.А сумата от 8500,66лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «БМВ X5», с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 02.12.2023г. в гр. В. по вина на водача на л.а. «Порше Кайен» с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.