Решение № 880 от 17.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. София, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603598 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда №212 от 09.04.2025г. по НОХД№ 20241110209307 на СРС, НО, 110-ти състав подсъдимата Ю. В. В. е била призната за виновна за това, че на 04.08.2023г., като непълнолетна, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държала високорискови наркотични вещества - амфетамин, с общо тегло 6,13 грама, на обща стойност 183,90 лева, както следва:

1.В гр.София, на ул.„Никола Габровски“ пред №1, в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. №****, в дамската си чанта, без надлежно разрешително държала: високорисково наркотично вещество -амфетамин, общо 5,90 грама, на обща стойност 177 лева, условно обозначени като:

-Обект №1 - амфетамин с тегло 0,70 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин - 6 %, на стойност 21 лева;

-Обект №2 - амфетамин с тегло 0,79 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин - 6 %, на стойност 23,70 лева;

-Обект №3 - амфетамин с тегло 0,85 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин - 6 %, на стойност 25,50 лева;

1

-Обект №4 - амфетамин с тегло 0,89 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин - 6 %, на стойност 26,70 лева;

-Обект №5 - амфетамин с тегло 0,91 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин - 6 %, на стойност 27,30 лева;

-Обект №6 - амфетамин с тегло 0,89 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин - 6 %, на стойност 26,70 лева;

-Обект №7 - амфетамин с тегло 0,87 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин - 6 %, на стойност 26,10 лева;

2. В гр.София, в жилище, което обитава, находящо се в ж.к.****, без надлежно разрешително, държала високорисково наркотично вещество - обект №1 - амфетамин, с тегло 0,23 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент амфетамин 3 %, на стойност 6,90 лева, като амфетаминът е високорисково наркотично вещество, поставено под контрол, съгласно чл.3, ал.2 от ЗКНВП, Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което съдът на основание чл.354а, ал.3, т.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК и е наложил наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б“ б“ от НК „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки:

-задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от седем месеца, при периодичност – два пъти седмично;

-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца и -включване в програми за обществено въздействие за срок от седем месеца.

На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК, при изтърпяване на наложеното наказание „пробация“ е било приспаднато времето, през което Ю. В. В., е била задържана за срок до 24 часа по реда на ЗМВР на 04.08.2023г.

В полза на държавата на основание чл.53, ал.2, б.“а“, във вр. с чл.354а, ал.6 от НК, е отнет предмета на престъплението – остатъчното количество наркотично вещество, приобщени като веществени доказателства с протокол за доброволно предаване от 04.08.2023 г. и протокол за претърсване и изземване от 04.08.2023 г., обект на изследване по ФХЕ по Протокол №737-Х/2023 г., предадено на съхранение в Агенция „Митници“ – ЦМУ с приемо-предавателен протокол №97939/07.12.2023 г., което след влизане на присъдата в законна сила следва да се предаде за унищожаване на компетентния орган Агенция „Митници” – ЦМУ,Отдел „Борба с наркотрафика”-гр.София като е постановено приобщените веществени доказателства: първоначални и транспортни опаковки, приложени на л.14 и 26 от досъдебното производство – да останат по делото до изтичане на срока за неговото съхранение.

2

На основание чл.189, ал.3 от НПК е било присъдено от Ю. В. В. да заплати сторените разноски в досъдебната фаза на процеса в размер на 670,15 лева по сметка на СДВР, както и направените в хода на съдебното производство в размер на 140 лева по сметка на СРС.

Срещу постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила жалба от адв.Х.

Х. защитник на подсъдимата с вх.№ 139991 от 22.04.2025 г. В жалбата се аргументира нарушение на материалния закон, като се твърди, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна така вмененото и престъпление. Изтъква се, че направените от съда констатации са неправилни поради превратно оценяване на събрания доказателствен материал, както и че същата не е действала виновно. Твърди се и наличие на съществени процесуални нарушения. Аргументира се, че първоинстанционния съд е възпроизвел обстоятелствата по делото от обстоятелствената част на обвинителния акт като не е преценил поотделно и в съвкупност доказателствения материал и не е проверил възраженията на защитата. Съдът не е изключил от доказателствената съвкупност част от способите на доказване, които според адвокат Х. не са изготвени съобразно НПК, като изграждането на изводите на съда върху тях е неправилно. Наложеното наказание според защитника е явно несправедливо и противоречи на целите на закона. Отправя се искане до въззивния съд да отмени на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК присъдата и да оправдае подсъдимата.

Постъпило е и допълнително изложение от защитника на подсъдимата с вх.

№180333/23.05.2025 г., в което се твърди липса на мотиви в така постановената присъда.

Претендира се, че е налице необсъждане на съществени противоречия относими към предмета на доказване, липса на убедително изложение въз основа на кои материали се правят изводите по фактите от първата инстанция и защо част от тях се възприемат. Сочи се липса на правен анализ в първоинстанционния акт за наличието или липсата на субективните и обективни елементи на състава. Акцентира върху факта, че разпита на св.И. в досъдебното производство е „copy-paste“ на показанията на св.Й. и съдът неправилно не го е игнорирал от доказателствената съвкупност въпреки факта, че е констатирал подобно обстоятелство, а свидетелите би следвало да възпроизвеждат фактите съобразно психофизическите си особености и техния словесен изказ не може да е идентичен. Изводът на съдебния състав, че заявените от полицейските служители обстоятелства имат логическо обяснение в ползваната от тях докладна записка е незаконосъобразен посочва адвокатът, доколкото тя не се явява писмено доказателствено средство. Процесуалният представител изтъква конкретни противоречия в показанията на свидетелите разпитани пред съда-Т., Й. и И. помежду им и съпоставени с показанията им от предходната фаза на процеса като изтъква, че районният съд неправилно е интерпретирал тяхното съдържание относно значими факти като мястото на установяване на конкретното местоположение на държаните от подсъдимата седем броя самозалепващи се пликчета. Изводът на съда, че свидетеля Т. не е имал преки впечатления по този съществен факт не съответства на събраните гласни доказателства в хода на съдебната фаза на процеса и изложените съображения от първоинстанционния съд са необосновани и противоречиви. Показанията на свидетелите 3 полицейски служители И. и Й. следва да бъдат игнорирани в частта им представляващи преразказ на казаното от подсъдимата след нейното задържане. На основание чл.6, ал.3 от ЕКЗПЧОС, чл.55 от НПК, Директива 2013/48/ЕС, Директива 2012/13/ЕС и Директива 2016/343/ЕС подсъдимата е имала право да бъде незабавно и в подробности информирана за характера и причините за обвинението срещу нея на разбираем език, да бъде запозната с правата си в процеса включително и с правото да запази мълчание и да има осигурен достъп до адвокат сочи адв.Х., доколкото с нея е бил осъществен „официален контакт“, на същата не са били разяснени съответните права като показанията на съответните свидетели представляват преразказ на „заподозряно“ лице и в този смисъл не са годен доказателствен източник.

Протоколът за доброволно предаване, както и протоколът за претърсване и изземване следва да се изключат от доказателствената маса се настоява в изложението на защитника.

Първият поради несъдържането на необходимите реквизити по чл.129 от НПК, а вторият, тъй като е изготвен в нарушение на чл.137, ал.4 и ал.5 и чл.163 ал.6 от НПК. Защитникът изтъква, че показанията на свидетелят Ж. обективират факти, че същият като поемно лице не е бил запознат с правата си като такъв, не е видял нито изземването, нито опаковането на вещественото доказателство като това компроментира самия протокол за претърсване и изземване и същият следва да бъде игнориран от доказателствената съвкупност.

Процесуалният представител твърди, че при определяне на наказанието проверявания съд не е съобразил два броя характеристики на подсъдимата, както и наличието на множество изброени от него смекчаващи вината обстоятелства касателно нея. Останало е необсъдено от първата инстанция и обстоятелството, че по своето съдържание престъплението представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК съгласно ППВС№61/1984г. и ТР №62/1978г. на ОСНК се настоява от адв.Х..

Отправя се искане до СГС присъдата по НОХД№ 20241110209307 по описа за 2024г., на СРС, НО, 110-ти състав да бъде отменена изцяло и да бъде постановена нова, изцяло оправдателна присъда, като алтернативно се поддържа искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липса на конкретни мотиви по изложените противоречия съгласно разпоредбата на чл.305 от НПК.

В разпоредително заседание проведено на 20.09.2025г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивния състав адв. Х. Х. навежда твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на събраните доказателства и доказателствени средства в мотивите на СРС. Поддържа изложените съображения в допълнението към въззивната жалба като настоява, че при съставянето на протокола за доброволно предаване и протокола за претърсване и изземване са допуснати процесуални нарушения, както и при провеждане на разпитите на свидетелите в ДП като настоява същите да не бъдат ценени. Моли да бъде отменена присъдата на СРС като 4 неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена нова – оправдателна такава.

Прокурорът излага възгледи за правилност и законосъобразност на постановената от СРС присъда. Коментира наведените от защитата доводи за неоснователни. Излага становище за доказателствена обезпеченост на обвинението и пледира първата присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В правото си на лична защита и на последна дума подсъдимата В. заявява еднотипно, че моли да бъде оправдана.

Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна проверка на доказателствата по делото счита, че могат да бъдат направени следните фактически изводи:

Подсъдимата Ю. В. В. е родена на 05.08.2006г. в гр.София, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с основно образование, с постоянен адрес гр.****, с настоящ адрес гр.София, ж.к.****, ученик в ПГД „Елисавета Вазова“, с ЕГН: **********.

Подсъдимата Ю. В. В. въпреки непълнолетната и възраст към датата 04.08.23г. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.