Решение № 370 от 01.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. ХАСКОВО, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500652 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Т. Х. В., чрез пълномощника му адв. П..

С Решение № 395/16.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1956/2024 г. по описа на РС – Хасково, съдът е отхвърлил предявения иск от Т. Х. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, бул. „П. Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено между Т. Х. В. и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, че същият не дължи изпълнение на сумата от 672,46 лв. по изпълнителен лист от 30.12.11 г. по ч.гр.дело № 3174/2011 г. на РС - Хасково, както и на сумата 2 125,15 лв. по изпълнителен лист от 18.01.12 г. по ч.гр. дело № 3586/2012 г. на РС - Хасково. Съдът е осъдил Т. Х. В. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата в размер на 360 лв. - разноски по делото.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Т. Х. В..

1

Счита същото за неправилно и необосновано. Изтъква, че въззиваемото дружество – цесионер на вземанията, не е било страна по първоначално образуваните две изпълнителни дела и не може да се позовава на давност, като последната е изтекла по отношение на двата изпълнителни титула преди образуването на настоящото изпълнително дело. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено, при условията на евентуалност отменено. С допълнителна молба по делото навежда довод за изтекла абсолютна давност по чл. 112 от ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Счита въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. П.. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска.

Въззиваемото дружество не се явява и не се представлява. В писмена молба изразява становище за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението.

ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предмет на разглеждане е установителен иск с правно основание чл.

439 от ГПК. Иска се признаване за установено на това, че въззивникът не 2 дължи изпълнение на сумата от 672,46 лв. по изпълнителен лист от 30.12.11 г. по ч.гр.дело № 3174/2011 г. на РС - Хасково, както и на сумата 2125,15 лв. по изпълнителен лист от 18.01.12 г. по ч.гр. дело № 3586/2012 г. на РС - Хасково.

На 15.07.2024 г. въззивникът получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело (ИД) № 20208750400907 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, от която е видно, че същият е конституиран като длъжник по това дело в качеството му на наследник по закон от първи ред на Х. Т. В.. В полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс:“ ЕАД срещу Х. Т. В. са издадени изпълнителен лист от 30.12.2011 г. по ч.гр.дело № 3174/2011 г. по описа на РС - Хасково и изпълнителен лист от 18.01.2012 г. по ч.гр.дело № 3586/2012 г. по описа на РС - Хасково. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД цедирало тези вземания на въззиваемото дружество с Договор за цесия от 15.05.2015 г., като упълномощило „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в случая процесните вземания се погасяват с изтичане на петгодишна давност. Съдът подробно е обосновал, че не се установява период, по-дълъг от пет години, в който да не са реализирани действия по събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист от 30.12.2011 г. по ч.гр.дело № 3174/2011 г. по описа на РС - Хасково и издадения изпълнителен лист от 18.01.2012 г. по ч.гр.дело № 3586/2012 г. по описа на РС - Хасково, поради което предявеният иск е неоснователен.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявеният иск е неоснователен, поради което го е отхвърлил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях.

В настоящата инстанция се представи едно ново доказателство – удостоверение от ЧСИ Захари Запрянов (л. 42), като същото не навежда изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи 3 следното:

С оглед очертания спор между страните – отричане на съществуване на материалното право на вземане, на основание твърденият новонастъпил факт – изтичане на предвидената от закона погасителна давност, не може да се сподели доводът във въззивната жалба, че давността за посочените две вземания е изтекла, тъй като въззиваемото дружество не е било страна по ИД 20138750400433, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3174/2011 г. на РС – Хасково и ИД 20128750400194, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.дело № 3586/2012 г. на РС - Хасково.

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал – аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът по вземането не е страна по договора, но тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като няма правна пречка същият да упълномощи цесионера да извърши това действие, какъвто е конкретният случай. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица, сред които е и цедираният длъжник. Неговото съгласие или уведомяване обаче не се изисква, за да породи договорът за цесия действие между цедента и цесионера.

За прекъсване на погасителната давност е ирелевантен фактът дали длъжникът е бил надлежно уведомен от цедента за извършеното прехвърляне на изпълняемото право. Дори цесията да е била негодна да прехвърли изпълняемо право, респ. не би била съобщена на длъжника, неговите права не биха били накърнени, тъй като би платил на овластен кредитор и това изпълнение би имало погасителен ефект съгласно чл. 75, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

От образуване на ИД 194/12 г. и ИД №433/13 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност за вземанията не е текла, като е действало Постановление на ППВС № 3 от 1980 г. Въз основа на тълкуванията, дадени в постановлението, както и в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 4

2/2013 г., ОСГТК, ВКС, прието на 26.06.2015 г., по време на изпълнителния процес погасителна давност за задълженията не тече. Нова давност е започнала да тече на 26.06.2015 г., от която дата ППВС е обявено за загубило силата си и приложение намират дадените тълкувания в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Тези изводи за действието във времето на двата споменати тълкувателни акта се основават на приетото в Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК, ВКС.

Процесните две вземания са прехвърлени с Договор за цесия от 15.05.2015 г. С Постановление от 25.08.2015 г. (л 64 от ИД №433/13 г.) от ответното дружество е конституирано като взискател по ИД 20138750400433, образувано въз основа на ИЛ по ч.гр.дело № 3174/2011 г. На 14.12.2015 г. е депозирана молба от взискателя за присъединяване по делото на основание чл.

456 ГПК с искане да бъде приведен в изпълнение изпълнителен лист от 18.01.2012 г. по ЧГД 3586/2011 г. по описа на РС- Хасково. (л. 81 от ИД № 433/13 г.) С посочената молба се прекъсва давността, тъй като в молбата има възлагане за извършване на изпълнителни действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

След 26.06.2015 г. давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение, част от съответен изпълнителен способ, като в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС са посочени изрични примери за действия, прекъсващи давността и такива, които не я прекъсват, като е прието също и новото разрешение, обратно на приеманото до този момент от цитираното постановление на ВС, че по време на изпълнителното дело погасителната давност не спира.

След този период по ИД № 433/13 г. са извършвани редица действия, прекъсващи давността. На 12.02.2016 г. длъжникът в изпълнението Х. В. е бил уведомен чрез сина си Т. Х. за насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника на 15.04.2016 г. в 12:00 ч. На 19.06.2018 г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал от ЧСИ да насрочи дата за опис на движими вещи в дома на длъжника, като същият е бил насрочен за 31.08.2018 г. в 10:15 ч. На 20.03.2019 г. е депозирана молба от взискателя за справка БНБ и налагане на запори с включено алтернативно искане за насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 10.07.2019 г. с 5

Постановление за прекратяване изпълнителното изпълнително дело 433/2013 г. е прекратено. производство по

На 02.11.2020 г. е депозирана молба за образуване на изпълнително дело № 907/2020 г. при ЧСИ Захари Запрянов, , като са приложени изпълнителен лист от 30.12.2011 г. по ч.гр.д. 3147/2011 г. в оригинал и изпълнителен лист по ч.гр.д. 3586/2011 в оригинал. По това изпълнително дело също се установяват множество действия, прекъсващи давността.

С молбата си за образуване въззиваемото дружество е поискало насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, като са възложени и правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. На 09.11.2020 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 03.11.2020 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковата сметка на длъжника в „Търговска банка Д“ АД. На 03.11.2020 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома му. На 16.02.2022 г. е депозирана молба от взискателя за справка в БНБ и налагане на запори с включено алтернативно искане за насрочване на дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 18.05.2022 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника за насрочен на 04.07.2022 г. опис на движими вещи, находящи се в дома му.

На 06.06.2022 г. е постановено Разпореждане за спиране на изпълнителното производство по изпълнителното дело, тьй като след справка НБД „Население“, е установено че длъжникът е починал. На 22.06.2022 г. е депозирана молба от взискателя за искане за издаване на удостоверение за наследници от общината и конституирането им по изпълнителното дело. На 11.07.2022 г. е депозирана молба от взискателя за конституиране на наследници по изпълнителното дело с включено искане за насрочване на опис на движими вещи, находящи се в домовете им.