Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 457 от 20.12.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 625/2023
Вид
Решение № 457
Подписан
20.12.2024
В сила
25.02.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 109а · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. С., 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500625 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 109 от 28.04.2023 г., постановено по гр. д. № № 539/2021 г. по описа на РС – Костинброд, западната грА.ца между недвижим имот, собственост на ищците, представляващ неурегулирано дворно място с жилищна и стопанска сграда с площ от 2320 кв. м., находящо се в гр. Г., махала „Ц.“, при съседи: улица, К. К., П. П. и от две стрА. имот на ТКЗС и недвижим имот, собственост на ответниците, представляващ неурегулирано дворно място с жилищна сграда с площ от 496 кв. м., находящо се в гр. Г., махала „Ц.“, при съседи: П. Д., Р. Ц., И.П и път, е определена по зелената линия на скицата на вещото лице Кирил Николов към изготвеното и прието в о. с. з. на 03.04.2024 г. заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която скица, приподписана от съдията, представлява неразделна част от решението. С решението са присъдени и разноски в полза на ищците.

Решението е обжалвано изцяло от ответниците в първоинстанционното производство с оплаквА.я за недопустимост и неправилност, като се иска обезсилването му, евентуално - отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени, евентуално да бъдат уважени като имотната грА.ца бъде определена в съответствие със скицата от 1972 г., представена от ищците.

Въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство, са 1 депозирали отговор на въззивната жалба, в който оспорват същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на стрА.те настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна в частта, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Съображенията на въззивния съд са следните:

Първоинстанционното решение е допустимо, съответно не са налице основА.я за обезсилването му. Предявени са активно и пасивно субективно съединени искове с правно основА.е чл. 109а ЗС за определяне на грА.ца между неурегулирА. поземлени имоти. Ищците твърдят в исковата молба, че западната грА.ца на техния имот, представляваща грА.ца с имота на ответниците, е установена от години и е отразена на скица № 300 от 25.05.1972 г., издадена от ОбНС – отдел „КСВ“ – Г., съответно искат определяне на грА.цата между имотите според тази скица. С уточняваща молба от 31.05.2022 г. във връзка с дадени от първоинстанционния съд указА.я уточняват, че грА.цата между имотите е преместена от починалия в хода на делото /и заместен от наследниците си по закон/ ответник А. К., с което е осъществено навлизане в имота на ищците с площ от около 70 кв. м., но точно в коя част оградата е навлязла в имота на ищците и с каква площ е предмет на изясняване чрез съдебно-техническа експертиза. Същевременно в о. с. з., проведено на 17.10.2022 г., ищците поддържат твърдението си, че грА.цата между имотите е тази, която е отразена на представената от тях скица от 1972 г. С оглед така изложеното конкретните параметри на търсената от ищците защита не са били предварително очертА. и конкретизирА., поради което не може да се приеме, че решението, съдържащо произнасяне чрез определяне на грА.цата по посочен от вещото лице вариант на нейното разположение, несъответстващ на скицата на ищците, е недопустимо като съдържащо произнасяне свръхпетитум.

Решението обаче е неправилно и следва да бъде отменено.

За да уважи исковете и да определи грА.цата между имотите по зелената линия, нанесена на скицата към заключението на вещото лице инж. Кирил Николов, първоинстанционният съд е кредитирал показА.ята на свидетелите, разпитА. по искане на ищците, съпоставяйки ги с приетото от вещото лице относно вероятно разположение на съществувала грА.ца между имотите според показА.ята на тези свидетели. ПоказА.ята на свидетелите са в насока, че грА.цата между имотите минавала по старата ограда, която от своя страна минавала покрай стопанската постройка, намирала се в имота на ищците /понастоящем от нея са останали само очертА.я/, като в долната част продължавала до едно сливово дърво, което вече не съществувало. Около 2017 г. грА.цата била изместена, като била построена нова ограда, която навлизала в имота на ищците, тъй като навремето имало достатъчно пространство между стопанската сграда в имота на ищците и оградата, за да може да мине волска кола, а понастоящем и сам човек трудно минавал. Вещото лице, вземайки 2 предвид показА.ята на тези свидетели, както и факта, че в имота на ищците видял дънер на отрязано дърво /обозначен на скицата/, за който не знаел на какво дърво е, но предполагал, че това е именно несъществуващото вече сливово дърво, споменато от свидетелите, е прокарал мислена линия между дънера и югозападния ъгъл на стопанската сграда в имота на ищците, като приема, че според показА.ята на свидетелите по тази мислена линия, обозначена със зелен цвят на скицата към заключението, е минавала грА.цата между имотите преди да бъде преместена от ответниците. Вещото лице уточнява в о. с. з., че по тази мислена линия, отразена на скицата в зелено, ограда не съществува. Същевременно на скицата към заключението освен тази мислена линия вещото лице е отразило и разположението на оградата според скицата на ищците и според скицата на ответниците. Видно е от скицата, че грА.цата между имотите, отразена на представената от ищците скица, много малко се отклонява от грА.цата, както тя е нанесена на скицата, представена от ответниците, която съответства и на фактическото положение към момента, като отклоненията на места не са в полза на ищците, тъй като „отнемат“ от техния имот, но на други места са в полза на ищците, тъй като „придават“ към техния имот.

Въззивният съд намира, че направените от първоинстанционния съд изводи са неправилни, тъй като не кореспондират с доказателствата по делото.

На първо място по делото няма категорични данни, че дънерът, който вещото лице е видял в имота на ищците, обозначен на скицата в долния край на грА.цата между имотите, е останал именно от сливовото дърво, което споменават свидетелите, разпитА. по искане на ищците. В тази връзка съдът намира за основателно изложеното във въззивната жалба, че анализът на показА.ята на свидетелите, разпитА. по искане на ищците, навежда на извод, че сливовото дърво се е намирало в северната част на имота на ищците, в близост до стопанската сграда, а не в южната му част, в долния край на грА.цата между имотите /свид. С. изрично заявява, че сливовото дърво се е намирало там „Където сега е промяната, където е сеновала, под сеновала“/.

Ако сливовото дърво се е намирало на мястото, на което е отбелязано на скицата на вещото лице, и грА.цата е започвала от него и е стигала до стопанската сграда в имота на ищците, то свидетелите изобщо не биха коментирали отстояние между стара ограда и стопанска сграда в имота на ищците, както и такова между нова ограда и стопанска сграда, което отстояние според тях към момента е стеснено, тъй като такова отстояние няма при такова разположение на оградата – същата започва от ъгъла на стопанската сграда в имота на ищците и продължава на юг до обозначения на скицата на вещото лице дънер, като не минава покрай стопанската сграда, за да се обсъжда отстоянието между сградата и оградата.

Самите ищци не твърдят, че грА.цата между имотите е минавала по зелената линия, отразена на скицата на вещото лице. Те твърдят, че грА.цата е минавала така, както е отразена на представената от тях скица от 1972 г.

/наистина в уточняваща молба от 31.05.2022 г. уточняват, че грА.цата между имотите е преместена, с което е осъществено навлизане в имота им с площ от около 70 кв. м., но уточняват също, че точно в коя част оградата е навлязла в 3 имота им и с каква площ е предмет на изясняване чрез съдебно-техническа експертиза; същевременно в о. с. з., проведено на 17.10.2022 г., ищците поддържат твърдението си, че грА.цата между имотите е тази, която е отразена на представената от тях скица от 1972 г. и именно като такава следва да се приеме претенцията им/.

Същевременно от заключението на вещото лице инж. Кирил Николов се установява, че грА.цата между имотите, отразена на представената от ищците скица, вкл. в т. нар. от вещото лице „конфликтна зона“ – защрихована част на скицата към заключението, много малко се отклонява от грА.цата, както тя е нанесена в скицата, представена от ответниците, която съответства и на фактическото положение към момента /и, както се посочи, на едни места отклоненията не са в полза на ищците, но на други места са в полза на ищците/.

Във въззивното производство в о. с. з. на 13.12.2023 г. е допусната допълнителна и повторна съдебно-техническа експертиза с формулирА. от съда задачи, а по искане на въззиваемите в о. с. з. на 17.04.2024 г. е допусната още една допълнителна и повторна експертиза с формулирА. от въззиваемите задачи. И двете експертизи са изготвени от инж. Д. Х..

Приета е във въззивното производство и представена от въззиваемите комбинирана скица, изготвена от инж. Шаламанов през м. април 2022 г. На комбинираната скица е отразена същата т. нар. от вещото лице инж. Кирил Николов „конфликтна зона“ с площ от 50 кв. м. и ограда, нанесена в тази зона със зелен цвят, за която е отбелязано, че е съществувала ограда, съборена преди две-три години по данни на И. А. /ищец по делото/. Така нанесената на скицата от 2022 г. в зелен цвят ограда в т. нар. „конфликтна зона“ кореспондира с нанесената също в зелен цвят ограда по скицата на вещото лице инж. Кирил Николов към заключението му, прието в първоинстанционното производство.

Към двете заключения, приети от въззивния съд, са изготвени скици, които кореспондират със скицата на вещото лице инж. Кирил Николов в частта относно грА.цата между имотите така, както същата е нанесена в скицата, представена от ищците, и в скицата, представена от ответниците, но е направено геодезическо заснемане и са нанесени координатни точки - буквени и цифрови. Установява се от заключението и скиците, че материализираната към момента грА.ца между имотите е идентична с тази, отразена в скицата от 2018 г. /представена от ответниците/. Отчетени са известни разминавА.я /нанесени на скиците в червен цвят/ със скицата от 1972 г., представена от ищците, които кореспондират със скицата на вещото лице инж. Кирил Николов. Според вещото лице инж. Д. Х. при извършените справки и оглед на място с цел изготвяне на заключението по първата допусната от въззивния съд експертиза, не е установено наличие на данни, сочещи за промяна на местоположението на грА.цата между имотите. Към заключението по втората допусната от въззивния съд експертиза е изготвена и скица, на която е нанесена грА.цата между имотите според скицата от м. април 2022 г., представена във въззивното производство от въззиваемите, изготвена по данни на ищеца И. А. и според показА.ята на свидетелите, разпитА. по искане 4 на ищците, която грА.ца кореспондира с отразената такава на скицата към заключението на инж. Кирил Николов, но т. нар. „конфликтна зона“ е измерена с площ от 45 кв. м. В о. с. з. вещото лице инж. Д. Х. уточнява, че известните разминавА.я между местонахождението на оградата по скицата от 1972 г., представена от ищците, и настоящото местонахождение на оградата /което съответства на отразеното на скицата от 2018 г., представена от ответниците/ са в рамките на допустимото и могат да се дължат както на липсата в миналото на прецизни инструменти, каквито са налични към настоящия момент, така и на различни фактори като изтеклия продължителен период от време от 1972 г. до 2018 г., естествени свлачищни процеси или дори намеса на хора или животни, довели до преместване на оградата.