Решение № 457 от 20.12.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 625/2023
- Вид
- Решение № 457
- Подписан
- 20.12.2024
- В сила
- 25.02.2025
- Състав
- Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 109а · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 457 гр. С., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И. Р. Славчева
Членове:
Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500625 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 109 от 28.04.2023 г., постановено по гр. д. № № 539/2021 г. по описа на РС – Костинброд, западната грА.ца между недвижим имот, собственост на ищците, представляващ неурегулирано дворно място с жилищна и стопанска сграда с площ от 2320 кв. м., находящо се в гр. Г., махала „Ц.“, при съседи: улица, К. К., П. П. и от две стрА. имот на ТКЗС и недвижим имот, собственост на ответниците, представляващ неурегулирано дворно място с жилищна сграда с площ от 496 кв. м., находящо се в гр. Г., махала „Ц.“, при съседи: П. Д., Р. Ц., И.П и път, е определена по зелената линия на скицата на вещото лице Кирил Николов към изготвеното и прието в о. с. з. на 03.04.2024 г. заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която скица, приподписана от съдията, представлява неразделна част от решението. С решението са присъдени и разноски в полза на ищците.
Решението е обжалвано изцяло от ответниците в първоинстанционното производство с оплаквА.я за недопустимост и неправилност, като се иска обезсилването му, евентуално - отмяната му и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени, евентуално да бъдат уважени като имотната грА.ца бъде определена в съответствие със скицата от 1972 г., представена от ищците.
Въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство, са 1 депозирали отговор на въззивната жалба, в който оспорват същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на стрА.те настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна в частта, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Съображенията на въззивния съд са следните:
Първоинстанционното решение е допустимо, съответно не са налице основА.я за обезсилването му. Предявени са активно и пасивно субективно съединени искове с правно основА.е чл. 109а ЗС за определяне на грА.ца между неурегулирА. поземлени имоти. Ищците твърдят в исковата молба, че западната грА.ца на техния имот, представляваща грА.ца с имота на ответниците, е установена от години и е отразена на скица № 300 от 25.05.1972 г., издадена от ОбНС – отдел „КСВ“ – Г., съответно искат определяне на грА.цата между имотите според тази скица. С уточняваща молба от 31.05.2022 г. във връзка с дадени от първоинстанционния съд указА.я уточняват, че грА.цата между имотите е преместена от починалия в хода на делото /и заместен от наследниците си по закон/ ответник А. К., с което е осъществено навлизане в имота на ищците с площ от около 70 кв. м., но точно в коя част оградата е навлязла в имота на ищците и с каква площ е предмет на изясняване чрез съдебно-техническа експертиза. Същевременно в о. с. з., проведено на 17.10.2022 г., ищците поддържат твърдението си, че грА.цата между имотите е тази, която е отразена на представената от тях скица от 1972 г. С оглед така изложеното конкретните параметри на търсената от ищците защита не са били предварително очертА. и конкретизирА., поради което не може да се приеме, че решението, съдържащо произнасяне чрез определяне на грА.цата по посочен от вещото лице вариант на нейното разположение, несъответстващ на скицата на ищците, е недопустимо като съдържащо произнасяне свръхпетитум.
Решението обаче е неправилно и следва да бъде отменено.
За да уважи исковете и да определи грА.цата между имотите по зелената линия, нанесена на скицата към заключението на вещото лице инж. Кирил Николов, първоинстанционният съд е кредитирал показА.ята на свидетелите, разпитА. по искане на ищците, съпоставяйки ги с приетото от вещото лице относно вероятно разположение на съществувала грА.ца между имотите според показА.ята на тези свидетели. ПоказА.ята на свидетелите са в насока, че грА.цата между имотите минавала по старата ограда, която от своя страна минавала покрай стопанската постройка, намирала се в имота на ищците /понастоящем от нея са останали само очертА.я/, като в долната част продължавала до едно сливово дърво, което вече не съществувало. Около 2017 г. грА.цата била изместена, като била построена нова ограда, която навлизала в имота на ищците, тъй като навремето имало достатъчно пространство между стопанската сграда в имота на ищците и оградата, за да може да мине волска кола, а понастоящем и сам човек трудно минавал. Вещото лице, вземайки 2 предвид показА.ята на тези свидетели, както и факта, че в имота на ищците видял дънер на отрязано дърво /обозначен на скицата/, за който не знаел на какво дърво е, но предполагал, че това е именно несъществуващото вече сливово дърво, споменато от свидетелите, е прокарал мислена линия между дънера и югозападния ъгъл на стопанската сграда в имота на ищците, като приема, че според показА.ята на свидетелите по тази мислена линия, обозначена със зелен цвят на скицата към заключението, е минавала грА.цата между имотите преди да бъде преместена от ответниците. Вещото лице уточнява в о. с. з., че по тази мислена линия, отразена на скицата в зелено, ограда не съществува. Същевременно на скицата към заключението освен тази мислена линия вещото лице е отразило и разположението на оградата според скицата на ищците и според скицата на ответниците. Видно е от скицата, че грА.цата между имотите, отразена на представената от ищците скица, много малко се отклонява от грА.цата, както тя е нанесена на скицата, представена от ответниците, която съответства и на фактическото положение към момента, като отклоненията на места не са в полза на ищците, тъй като „отнемат“ от техния имот, но на други места са в полза на ищците, тъй като „придават“ към техния имот.
Въззивният съд намира, че направените от първоинстанционния съд изводи са неправилни, тъй като не кореспондират с доказателствата по делото.
На първо място по делото няма категорични данни, че дънерът, който вещото лице е видял в имота на ищците, обозначен на скицата в долния край на грА.цата между имотите, е останал именно от сливовото дърво, което споменават свидетелите, разпитА. по искане на ищците. В тази връзка съдът намира за основателно изложеното във въззивната жалба, че анализът на показА.ята на свидетелите, разпитА. по искане на ищците, навежда на извод, че сливовото дърво се е намирало в северната част на имота на ищците, в близост до стопанската сграда, а не в южната му част, в долния край на грА.цата между имотите /свид. С. изрично заявява, че сливовото дърво се е намирало там „Където сега е промяната, където е сеновала, под сеновала“/.
Ако сливовото дърво се е намирало на мястото, на което е отбелязано на скицата на вещото лице, и грА.цата е започвала от него и е стигала до стопанската сграда в имота на ищците, то свидетелите изобщо не биха коментирали отстояние между стара ограда и стопанска сграда в имота на ищците, както и такова между нова ограда и стопанска сграда, което отстояние според тях към момента е стеснено, тъй като такова отстояние няма при такова разположение на оградата – същата започва от ъгъла на стопанската сграда в имота на ищците и продължава на юг до обозначения на скицата на вещото лице дънер, като не минава покрай стопанската сграда, за да се обсъжда отстоянието между сградата и оградата.
Самите ищци не твърдят, че грА.цата между имотите е минавала по зелената линия, отразена на скицата на вещото лице. Те твърдят, че грА.цата е минавала така, както е отразена на представената от тях скица от 1972 г.
/наистина в уточняваща молба от 31.05.2022 г. уточняват, че грА.цата между имотите е преместена, с което е осъществено навлизане в имота им с площ от около 70 кв. м., но уточняват също, че точно в коя част оградата е навлязла в 3 имота им и с каква площ е предмет на изясняване чрез съдебно-техническа експертиза; същевременно в о. с. з., проведено на 17.10.2022 г., ищците поддържат твърдението си, че грА.цата между имотите е тази, която е отразена на представената от тях скица от 1972 г. и именно като такава следва да се приеме претенцията им/.
Същевременно от заключението на вещото лице инж. Кирил Николов се установява, че грА.цата между имотите, отразена на представената от ищците скица, вкл. в т. нар. от вещото лице „конфликтна зона“ – защрихована част на скицата към заключението, много малко се отклонява от грА.цата, както тя е нанесена в скицата, представена от ответниците, която съответства и на фактическото положение към момента /и, както се посочи, на едни места отклоненията не са в полза на ищците, но на други места са в полза на ищците/.
Във въззивното производство в о. с. з. на 13.12.2023 г. е допусната допълнителна и повторна съдебно-техническа експертиза с формулирА. от съда задачи, а по искане на въззиваемите в о. с. з. на 17.04.2024 г. е допусната още една допълнителна и повторна експертиза с формулирА. от въззиваемите задачи. И двете експертизи са изготвени от инж. Д. Х..
Приета е във въззивното производство и представена от въззиваемите комбинирана скица, изготвена от инж. Шаламанов през м. април 2022 г. На комбинираната скица е отразена същата т. нар. от вещото лице инж. Кирил Николов „конфликтна зона“ с площ от 50 кв. м. и ограда, нанесена в тази зона със зелен цвят, за която е отбелязано, че е съществувала ограда, съборена преди две-три години по данни на И. А. /ищец по делото/. Така нанесената на скицата от 2022 г. в зелен цвят ограда в т. нар. „конфликтна зона“ кореспондира с нанесената също в зелен цвят ограда по скицата на вещото лице инж. Кирил Николов към заключението му, прието в първоинстанционното производство.
Към двете заключения, приети от въззивния съд, са изготвени скици, които кореспондират със скицата на вещото лице инж. Кирил Николов в частта относно грА.цата между имотите така, както същата е нанесена в скицата, представена от ищците, и в скицата, представена от ответниците, но е направено геодезическо заснемане и са нанесени координатни точки - буквени и цифрови. Установява се от заключението и скиците, че материализираната към момента грА.ца между имотите е идентична с тази, отразена в скицата от 2018 г. /представена от ответниците/. Отчетени са известни разминавА.я /нанесени на скиците в червен цвят/ със скицата от 1972 г., представена от ищците, които кореспондират със скицата на вещото лице инж. Кирил Николов. Според вещото лице инж. Д. Х. при извършените справки и оглед на място с цел изготвяне на заключението по първата допусната от въззивния съд експертиза, не е установено наличие на данни, сочещи за промяна на местоположението на грА.цата между имотите. Към заключението по втората допусната от въззивния съд експертиза е изготвена и скица, на която е нанесена грА.цата между имотите според скицата от м. април 2022 г., представена във въззивното производство от въззиваемите, изготвена по данни на ищеца И. А. и според показА.ята на свидетелите, разпитА. по искане 4 на ищците, която грА.ца кореспондира с отразената такава на скицата към заключението на инж. Кирил Николов, но т. нар. „конфликтна зона“ е измерена с площ от 45 кв. м. В о. с. з. вещото лице инж. Д. Х. уточнява, че известните разминавА.я между местонахождението на оградата по скицата от 1972 г., представена от ищците, и настоящото местонахождение на оградата /което съответства на отразеното на скицата от 2018 г., представена от ответниците/ са в рамките на допустимото и могат да се дължат както на липсата в миналото на прецизни инструменти, каквито са налични към настоящия момент, така и на различни фактори като изтеклия продължителен период от време от 1972 г. до 2018 г., естествени свлачищни процеси или дори намеса на хора или животни, довели до преместване на оградата.
Разпечатката съдържа 27 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/278870f6-7a10-44e5-90f2-be64b3ec1a3b