Решение № 67 от 17.05.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. К., 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500072 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 435 от ГПК.

Образувано е по подадена от „У.“ ООД, представлявано от управителя Ж.Х.жник, жалба с вх.№ 1297/20.03.2024г., насочена срещу отказ на ДСИ Н.

М. по изп. д. № 124/2020 г. по описа на СИС при РС-К. да прекрати изпълнителното производство, инкорпориран в Разпореждане от 19.01.2024 г., постановено по делото. В жалбата се твърди, че неправилно съдебният изпълнител приел, че не са налице посочените в разпоредбата чл. 433 от ГПК основания за прекратяване на делото по отношение на взискателя „Б.“ ЕООД.

Излагат се доводи, че в случая всички дължими към взискателя „Б.“ ЕООД суми били напълно погасени, поради което неверни се явявали твърденията му, че до момента нямало заплащане на дължимите суми по изпълнителното дело. Посочва се, че на гърба на изпълнителния лист и в електронното досие по делото били отразени сумите от 27 061.23 лева и 2500 лева, платени по банковата сметка на взискателя, а остатъкът от дължимата по изпълнителното дело сума в размер на 6 457.57 лв. била платена също по посочена от взискателя с молба вх. № 3285/31.10.2023 г. банкова сметка. Видно от представеното платежно нареждане от 29.11.2023г. по банкова сметка IBAN * на взискателя при „О.“ АД била преведена сумата от 6 457.57 лв., с посочено 1 основание „ПО ИД.20205140400124 по описа на СИС при КPC“, поради което се твърди, че задължението към „Б.“ ЕООД било напълно погасено. В тази връзка се твърди, че неоснователно ДСИ се позовал на изявлението на взискателя, който оспорва погасяването на вземането по изпълнителния лист.

За установяване на твърденията си жалбодателят е направил на основание чл. 192 от ГПК искане за предоставяне на информация и извлечение от банкова сметка IBAN * на "Б.” ЕООД при „О.“ АД, от която да е видно получаван ли е остатък от дължимата по изпълнителното дело сума в размер на 6 457.57 лв. по извършения на 29.11.2023 г. превод, като за целта да се разреши разкриването на банкова тайна, отнасящи се за факти и обстоятелства, засягащи „Б.“ ЕООД, с ЕИК *, клиент на „О.“ АД.

Ответникът по жалбата - взискател по изпълнителното дело „Б.“ ЕООД, въпреки дадената му възможност, не е депозирал по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК свои писмени възражения.

ДСИ при Районен съд – К. Н. М., съгласно разпоредбата на чл. 436, ал.

3 от ГПК е изложил мотиви, в които твърди, че депозираната жалба е неоснователна. Посочва, че изрична воля на взискателя била вземането срещу длъжника по представения изпълнителен титул да бъде удовлетворено посредством провеждане на изпълнително производство, което се потвърждавало и от поведението му в хода на изпълнението. От данните по делото се установявало, че извършените плащания, които длъжникът твърдял, че погасявали задължението му, били извънсъдебни, което водело до нужда от признание от страна на взискателя, но поради липса на такова признание и оспорване на плащанията от негова страна, въпреки представените доказателства, същите не можели да бъдат отразени като такива, извършени по изпълнителното дело. В тази връзка ДСИ посочва, че с молба вх. № 6/03.01.2024 год., както и предходни такива, взискателят изрично посочил, че липсва плащане на дължимите суми по изпълнителното дело и моли изпълнителния лист да не бъде заверяван, независимо какви суми се представят на съдебния изпълнител.

Окръжният съд, в кръга на своите правомощия по повод депозираната жалба и извършената проверка, установи следното:

2

Съгласно разпореждане на ДСИ Й. К. от 05.04.2022 г. на гърба на изпълнителния лист и в електронното досие на делото е отразена сумата в размер на 27 061.23 лв., за която с писмо вх. № 446/05.04.2022 г., ДСИ при Районен съд – К. е уведомен, че съгласно справка от счетоводството на ВКС на 31.01.2022 г. по сметка на взискателя горепосочената сума била преведена.

С разпореждане на ДСИ от 21.07.2022 г. е отразена сумата в размер на 2 500 лв., платени от длъжника по сметка с IBAN * на взискателя, с посочено основание – за плащане изп.дело № 20205140400124.

По повод плащане, извършено от длъ жника на суми в размер на 6 317.92 лв. и 1 132.67 лв., които ДСИ К. разпоредила да се отразят на гърба на листа като платени на 21.09.2023 г., е била образувана преписка № 2220/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура - К., и е бил сезиран Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ, както и ДСИ.

С молба вх. 3285/31.10.2023 г. /л.336 от ИД/, подадена от М.Д. в качеството му на управител на фирма „Б.“ ЕООД, се сочи, че сумите в размер 6 317.92 лв. и 1 132.67 лв., които ДСИ К. разпоредила да се отразят на гърба на изпълнителния лист като платени на 21.09.2023 г. от длъжника по сметка на взискателя, не били постъпили по сметката на дружеството в „О.“ АД, тъй като сметката била служебно закрита преди близо една година; също така взискателят е посочил банкова сметка, по която длъ жникът би могъл да преведе дължимите суми. По повод тези твърденията била извършена проверка, от която е установено, че реален превод на сумата в размер на 6 317.92 лв. действително не бил извършен, поради закрита към 05.04.2023 г. банкова сметка на взискателя в „О.“ АД. Съгласно писмо вх. № 3409/14.11.2023 г. преводът от 21.09.2023 г. бил върнат по сметка на управителя на дружеството - длъжник, което е видно от писмо вх. № 3563/27.11.2023 г. на „Б.“ АД / л.356 от ИД/.

С разпореждане от 20.11.2023 г. /л.353 от ИД/, отразените на гърба на изпълнителния лист суми с посочените по-горе размери били заличени, за което страните по делото били уведомени, а на длъжника бил посочен актуалният размер на задължението – 6 439,32лв., включващо главница в размер на 5 564,45лв. и лихва в размер на 874,87лв., както и посочената с молба вх. № 3285/31.10.2023 г. банкова сметка. Уточнено било също, че сумата в размер на 1 132.67 лв. представлява пропорционална държавна 3 такса по чл. 53, ал. 3 от ТДТССГПК върху сумата в размер на 6 317.92 лв., внесена по сметка на Районен съд – К., а не както неправилно взискателят разбрал, че била преведена по негова сметка.

От молба вх. № 3607/29.11.2023 г. /л.365 от ИД/, подадена от длъ жника и приложено към същата платежно нареждане се установява, че по сметка на взискателя (посочена от последния с молба вх. № 3285/31.10.2023г.), е била преведена сумата в размер на 6 457.57 лв., с посочено основание - за плащане изп. дело № 20205140400124 по описа на СИС при КРС. Същата не била отразена като платена на гърба на изпълнителния лист поради липса на потвърждение от страна на взискателя за получаването й, както и посоченото с молба вх. № 6/03.01.2024 г. и предходни такива от страна на взискателя, че няма плащане на дължимите суми по изпълнителното дело. В тази връзка на взискателя било изпратено съобщение изх. № 134/09.01.2024 г., получено от същия на 11.02.2024 г., по което отговор не е постъпил.

По делото се установява, че взискателят не признава гореописаните плащания като такива по изпълнителния лист.

Във връзка с представените от длъжника платежни нареждания и липсата на признанието им от страна на взискателя, било отправено питане до „О.“ АД, гр. С. за направете операции по превод на сумите, както и дали наредените средства са получени от взискателя, кой е наредителя им и какво е основанието за плащането. С писмо вх. № 358/25.01.2024 г., „О.“ АД, гр. С. е отговорило, че исканата информация представлява банкова тайна, за разкриването на която е нужно да се представи съдебен акт или съгласие на титуляра на посочените банкови сметки.

При така установеното от фактическа страна по делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Предмет на обжалване в настоящото производство е разпореждане на ДСИ от 19.01.2024г., с което е постановен отказ да бъде прекратено производството по изпълнително дело № 20205140400124 по описа на СИС при Pайонен съд - К. и в този смисъл, и доколкото жалбата е подадена в срок 4 и в определената от закона форма, то тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят.

Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно - плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

В конкретния случай, предвид молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело, изричната му воля очевидно е вземането по представения срещу длъжника изпълнител титул да бъде удовлетворено посредством провеждане на изпълнително производство срещу последния.

Плащанията, за които длъ жникът твърди, че са били извършени за погасяване на задължението му по делото обаче, освен, че са извършени след образуване на изпълнителното производство, то те са и извънсъдебни, което води до необходимостта от признаването им от страна на взискателя, каквото по делото липсва.

5

Що се касае до искането на жалбодателя да бъде разрешено разкриване на сведения, представляващи банкова тайна по реда на чл.62, ал.6 от ЗКрИ, отнасящи се за факти и обстоятелства, засягащи дружеството-взискател в качеството му на клиент на банка „О.“ АД, това искане не би могло да бъде разгледано в настоящото производство, тъй като то се отправя до районния съд на осн.чл.62, ал.7 от същия закон.

С оглед изложеното по-горе и при липсата на признаване от страна на взискателя за погасяване на дължимите му по изпълнението суми, за които се твърди от жалбодателя – длъжник, че са изплатени извънсъдебно, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „У.“ ООД, представлявано от управителя Ж.Х.жник, жалба с вх.№ 1297/20.03.2024г., насочена срещу отказ на ДСИ Н. М. по изп. д. № 124/2020 г. по описа на СИС при РС-К. да прекрати изпълнителното производство, инкорпориран в Разпореждане от 19.01.2024 г., постановено по делото, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6