Определение № 356 от 21.04.2026, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 185/2026
- Вид
- Определение № 356
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 21.04.2026
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Диана Георгиева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.70, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 356 гр. гр. Добрич, 21.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500185 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.130 от СК, образувано по реда на глава ХХІ от ГПК , по частна жалба вх.
№5030/04.03.2026г. от З. Г. З. с ЕГН **********, Н. М. З. с ЕГН **********, Х. А. Н. с ЕГН **********, „Нели Брокърс 74“ ЕООД с ЕИК, 124720672 и „Акумпласт“ АД с ЕИК 124031674, всички чрез адвокат М. С.-ВАК, срещу протоколно определение №501/26.02.2026г. по гр.д.№2689/2024г.на РСДобрич в трите му части- за прекратяване на предявения от всички тях иск по чл.109 от ЗС и на предявените от Х. А. Н. с ЕГН ********** и от „Нели Брокърс 74“ ЕООД искове по чл.45 от ЗЗД.
В частната жалба се поддържа искане за обезсилване, евентуално отмяна на определението. При преценка за недопустимост на иска по чл.109 от ЗС съдът превратно интерпретирал съдържанието на исковата молба, уточнена с молба вх.№6787/08.04.2025г. и отрекъл правото им на защита по реда на чл.109 от ЗС от действията на ответника по ситуиране на оградата на собствения му имот от към улицата по начин да ограничава пешеходния им достъп до техния имот, че предявяват права на общината, която единствено била компетентна да постанови преместване на оградата съобразно уличната регулация. Съдът превратно интерпретирал и обосноваващите иска по чл.45 от ЗЗД обстоятелства като искане за разноски по вече приключили съдебни производство, а не като искане за обезщетяване на вреди, съизмерими с разноските по други съдебни производства.
Насрещната страна- Н. П. П., не изразява становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК с начало 26.02.2026г.., и край 05.03.2026г., срещу подлежащ на обжалване акт, от лица с 1 интерес от обжалването му и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Районният съд в гр.Добрич е бил сезиран с искова молба вх.
№16353/23.08.2024г., уточнена с молба вх.№6787/08.04.2025г., подадена от З.
Г. З. с ЕГН **********, Н. М. З. с ЕГН **********, Х. А. Н. с ЕГН **********, „Нели Брокърс 74“ ЕООД с ЕИК, 124720672 и „Акумпласт“ АД с ЕИК 124031674, адвокат М. С.-ВАК, срещу Н. П. П. с ЕГН **********, с която са предявен обективно съединени отрицателен установителен иск за собственост, негаторен иск и осъдителни искове за парични вземания.
Обосноваващите нуждата от негаторна защита обстоятелства се свеждат до твърдения, че ищците са съсобственици на ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, образуван от обединяване с цел застрояване на ПИ с идентификатор *** с ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, и индивидуални собственици на самостоятелни обекти в изградената върху него сграда с идентификатор ***, че ответникът е собственик на съседния ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Добрич, както и, че оградата на ответника от към ул.***, която е тупик и ослужва и техните имоти,с тротоар за пешеходци само откъм югозападната част на платното, от която страна е входа на сградата с идентификатор ***, е поставена в нарушение на ЗУТ, извън имотните му граници, завзема тротоарното платно, в резултат на което целия тротоар с дължина около 17м. от към лицето на имота на ответника в посока сградата с идентификатор *** е неизползваем и така е ограничен пешеходния им достъп до обектите им в сградата/ така молбата с вх.№6787/08.04.2025г./.
Наведените от ищците обстоятелства с исковата и уточняващата я молба, както и в писмено становище във връзка с оспорванията на ответника/л.208 от делото на ДРС/, синтезирани от настоящия състав според изложението по-горе, установяват наличие на правен интерес и легитимация на ищците от водене на процеса, защото обосновават засягане на правната им сфера, която може да бъде адекватно защитена посредством предявения иск по чл.109 от ЗС, а извода на районния съд в обратния смисъл /за недопустимост на исковото производство/, обоснован с обстоятелството, че се касае за права на общината по прилагане на регулационните планове и, че оградата граничи с улицата, а не с имота на ищците, е неправилен и необоснован.
Принципно целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на имот или на част от него.
2
Негаторният иск се явява допустим като средство за защита на правото и на всяко едно от правомощията на собственика, с което се постига отричане на правомерността не само на неоснователни действия и поведения, но и на фактически състояния, както и премахване на последиците от тях, т.е. на източника на неоснователното въздействие, като същият не се погасява и по давност. С негаторния иск собственикът на вещта може да търси защита срещу фактически действия/бездействия на ответника или създадени от него състояния, чрез които се въздейства непосредствено върху самата вещ на ищеца или се въздейства върху друга вещ/без значение чия собственост е тя/, но това въздействие се отразява и върху правата на ищеца върху собствената му вещ, пречейки му да упражнява собствеността си. Нормата на чл.109 от ЗС не защитава собственика само при пряко неоснователно посегателство върху собствеността му, но и от не пряко. Твърденията в случая сочат на защита на собственика именно от такова не пряко посегателство- ограждане на собствения на ответника имот от към улицата, при което е заета тротоарна площ и се възпрепятства нормалния пешеходен достъп до обектите им, разположени в изградената в съседния имот сграда. Твърденията сочат на смущаване нормалното упражняване правото на собственост, защитимо с иск по чл.109 от ЗС. Възможността за административните мерки по Закона за устройство на територията за премахване на ограда, поставена от ответника извън имотните граници и заемаща улица/тротоар, общинска собственост, не дерогира правото на ищците, чиято правна сфера е засегната от поставянето на оградата на място, различно от законоустановеното, на защита чрез предявяване на негаторен иск.
Обжалваното определение за прекратяване на производството по иска по чл.109 от ЗС следва да се отмени. Следва да се отбележи и, че разглеждането по същество на иска изисква отстраняване на нередовността на исковата молба относно цената на иска и събиране на дължимата държавна такса, респ.довършване на процедурата, отпочната по повод разпореждане рег.
№1766/21.03.2023г. във връзка с отстраняване на нередовност на исковата молба, за което ищците с молба вх.№6787/08.04.2025г. са поискали продължаване на срока или определяне на цената му по реда на чл.70, ал.3 от ГПК, дължимите процесуални действия във връзка с която молба районния съд не е предприел. Следва да се има предвид, че когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия/в случая да премахне оградата/, които действия не са с оглед личността на длъжника и могат да бъдат извършени от всяко трето лице, вкл.кредитора, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията по премахване, върху който размер се определя и дължимата държавна такса/ТР №4 от 06.11.2017 год. на 3
ВКС, ОСГК/, а когато оценката представлява затруднение, по правилото на чл.70, ал.3 от ГПК- първоначално се определя приблизително от съда, впоследствие/след окончателното и определянето, вкл. с изслушването на вещо лице/ се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата. Това не е сторено от първоинстанционния съд.
Неправилно е и следва да бъде отменено обжалваното определение и в останалите две части- за прекратяване като недопустими на осъдителните искове по чл.45 от ЗЗД, предявени от Х. А. Н. и от „НЕЛИ БРОКЪРС 74“ ЕООД.
Касае се за отправени до съда искания за репариране на вреди от непозволено увреждане, процесуално допустими като заявени от процесуално легитимирани лица, твърдящи да са увредени от действия на ответника.
Изложените в исковата молба фактически твърдения относно увреждащото действие и последиците му за двамата ищци, макар и не достатъчно хронологични и детайлни, са достатъчно информативни да обосноват защитаваното накърнено субективно право и източника на накърнението претърпени имуществени вреди/заплатени от всеки от тях в полза на Н. П. разноски по гр.д.№566/2019г. на РС-Добрич, в.гр.д. №383/2020г. и гр.д.
№1501/2021г.на ДОС, и по изп.д.№132/2023г.на ЧСИ Н.Ж./, причинени от недобросъвестно поведение на ответника - след като на 11.06.2007г. свидетелствал в производство по чл.587, ал.2 от ГПК за издаване на констативен нотариален акт №***г.на СлВп-Добрич за право на собственост за 45кв.м. в ид.част от ПИ с идентификатор *** , през 2017г., след започнато строителство на ПИ с идентификатор ***, в който е включен ПИ с идентификатор ***, предявил иск по чл.108 от ЗС за част от имота, процесът по който иск приключил с опровергаване на констативния нотариален акт. Налице са твърдения от страна на ищците за спорно, смутено право, което обуславя допустимостта на процеса и подвеждане на спора/правната му квалификация/ под нормата на чл.45 от ЗЗДотговорност за извършено деликтно деяние, който е допустим. Касае се до вреди, съизмерими с платените на ответника като насрещна страна по приключил съдебен процес разноски, а не за преразпределяне на отговорността за разноски по приключилия съдебен процес. Ако за съда съществуваща непълнота, неяснота, противоречие във фактическите твърдения във връзка с отговорността на насрещната страна по спора за вреди, той следва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 от ГПК –с даване на конкретни указания за поправянето на исковата молба.
В този смисъл настоящата инстанция приема, че наведените от ищците обстоятелства обосновават засягане на правната им сфера и допустимост на защитата и посредством предявените осъдителни искове.
4
Предявените искове по чл.109 от ЗС и по чл.45 от ЗЗД не са недопустим.
Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по тези искове като на първо място Районният съд следва да предприеме процесуални действия за определяне на цената на негаторния иск и дължимата за него държавна такса, вкл.събирането и.
При този изход от производството /уважаване на частната жалба / частните жалбоподатели имат право на разноски, но искане за присъждане на такива същите не са заявили.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №501/26.02.2026г. по гр.д.№2689/2024г.на РСДобрич в трите му части- за прекратяване на предявения от З. Г. З. с ЕГН **********, Н. М. З. с ЕГН **********, Х. А. Н. с ЕГН **********, „Нели Брокърс 74“ ЕООД с ЕИК, 124720672 и „Акумпласт“ АД с ЕИК 124031674 срещу Н. П. П. с ЕГН ********** иск по чл.109 от ЗС и за прекратяване на предявените от Х. А. Н. с ЕГН ********** и от „Нели Брокърс 74“ ЕООД искове по чл.45 от ЗЗД и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5