Решение № 5581 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5581 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330101211 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Б. Г., ЕГН **********, против Ц. И.

Й., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6687 лева, представляваща заплатена на 19.12.2023 г. във връзка с решение по гр. дело № 923/2019 г. – при начална липса на основание, поради обезсилване на решението по право, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът, в качеството си на съсобственик на имот в с. К., предявил иск по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС – за изкупуване като съсобственик на 2/3 ид.ч. от имота на другата 1/3 ид.ч., срещу ответника и неговата с. – Б. П. Й., въз основа на който било образувано гр. дело № 923/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив. С решение от 27.04.2021 г. съдът допуснал да бъде извършено изкупуване на 1/100 ид.ч. от правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от съсобствения имот за сумата от 87 лева, която да бъде заплатена от ищеца в полза на Б. П. Й., както и допуснал да бъде извършено изкупуване на останалите 99/100 ид.ч. от правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от съсобствения имот за сумата от 6600 лева, която да бъде заплатена от ищеца в полза на Б. П. Й. – в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Първоинстанционното решение било потвърдено от Окръжен съд Пловдив с решение от 24.02.2022 г., постановено по образуваното по жалба на ответниците в. гр. д. № 2047/2021 г. Решението на въззивната 1 инстанция не подлежало на касационен контрол. Твърди се, че плащане на сумата за изкупуване ищецът извършил едва на 19.12.2023 г. по банкова сметка на ответника Ц. И. Й., което било след изтичане на месечния срок от решението на въззивната инстанция от 24.02.2022 г. Посочва се, че ответникът с молба по гр. дело № 923/2019 г. заявил, че не приема плащането за изкупуване в размер на сумата от 6687 лева, тъй като е закъсняло, но въпреки това не върнал на ищеца получената без основание сума.

Поради изложеното предявява исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Ц. И. Й., с който не оспорва исковата претенция. Излагат се съображения, че сумата не е възстановена единствено поради поведението на ищеца. Въз основа на постановеното решение по гр. дело № 923/2019 г., ищецът следвало да заплати на ответника и съпругата му сумата от 6687 лева в едномесечен срок от влизане в сила на решението, т.е. от постановяване на решението на въззивната инстанция от 24.02.2022 г. Предвид извършеното от ищеца плащане на 19.12.2023 г., същият не спазил срока, поради което решението било обезсилено по право. Твърди се, че ответникът и съпругата му предявили иск за делба на съсобствения имот срещу ищеца, по който било образувано гр. дело № 1822/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, което към настоящия момент било висящо във втора фаза. Посочва се, че ответникът направил опит на два пъти да възстанови търсената от ищеца сума по посочена от него банкова сметка във връзка с изпълнение на задължението за разноски по гр. дело № 923/2019 г., но сметката била закрита от ищеца. Поради изложеното не оспорва предявения иск, като изразява готовност да възстанови получената от него сума. Поддържа, че самият ищец с поведението си е станал причина да не му бъде върната сумата, закривайки сметка си, която била известна на ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявена искова претенция по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД ищецът следва да докаже, че е престирал, а ответникът – че е получил престираното въз основа на валидно правно основание.

В настоящия случай, няма спор между страните, а и е отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване с Определение № 13606 от 22.10.2025 год., че с Решение от 27.04.2021 год., постановено по гр. дело № 923/2019 год. по описа на Районен съд Пловдив, потвърдено с Решение от 24.02.2022 год., постановено по в. гр. д. № 2047/2021 год. на Окръжен съд Пловдив, е допуснато, на основание чл. 33, ал.2 ЗС, да бъде извършено изкупуване от Г. Б. Г. на 1/100 ид.ч. от правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от съсобствен имот, респ. на 99/100 ид.ч. от правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от съобствения имот, за сумата от общо 6687 лева, която сума да бъде 2 заплатена от Г. Б. Г. в полза на Б. П. Й. /с. на настоящия ответник – Ц. И. Й./ в едномесечен срок от влизане в сила на решението; сумата в размер общо на 6687 лева е заплатена от ищеца Г. Б. Г. на 19.12.2023 г. по банкова сметка на ответника Ц. И. Й. и последният я е получил. Отделено като безспорно е и че към датата на предявяване на исковата претенция сумата от 6687 лева не е възстановена на ищеца.

Няма спор между страните и че постановеното по делото решение по гр.дело 923/2019 год. по описа на РС Пловдив е обезсилено по право след като в предоставения едномесечен срок за плащане на сумата от 6687 лева, същата не е била заплатена на Б. П. Й. /с. на настоящия ответник – Ц. И. Й./. Видно от приложеното Решение от 27.04.2021 г., постановено по гр. дело № 923/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, потвърдено с Решение № 229 от 24.02.2022 год., постановено по в.гр.дело 2047/2021 год. по описа на ОС Пловдив /л.6-12/ и на Определение № 1775/21.06.2023 год., постановено по гр.дело № 3705/2022 год. по описа на ВКС /служебно изготвена разпечатка интернет сайта на ВКС/, потвърдено с Определение 3021/13.10.2023 год., постановено по ч.гр.дело 4143/2023 год. по описа на ВКС и представеното платежно нареждане от 19.12.2023 год. /л.5/, решението по гр.дело 923/2019 год. по описа на РС Пловдив е влязло в сила на 24.02.2022 год./ с Определение № 1775/21.06.2023 год., постановено по гр.дело № 3705/2022 год. по описа на ВКС, съдът е констатирал, че решението на въззивния съд не подлежи на обжалване/. Тоест, предоставеният едномесечен срок за изкупуване е изтекъл на 24.03.2022 год., а плащане, видно от представеното платежно нареждане /л.5/ е извършено едва на 19.12.2023 год.

С оглед изложеното, съобразно разпоредбата на чл. 33, ал.3 ЗС решението, постановено по гр.дело 923/2019 год. на РС Пловдив е обезсилено по право, поради което и сумата от 6687 лева, платена на 19.12.2023 год. от ищеца на ответника се явява платена без основание, поради което е налице и хипотезата на чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 2017 год. на ОСГТК на ВКС задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 год.

За възникване на изискуемостта не е необходима изрична покана. Покана се дължи единствено за поставяне на длъжника в забава. Предвид горното, в настоящия случай, задължението на ответника за връщане на получената без основание сума е възникнало и е било изискуемо още към дата 19.12.2023 год.

От ответника по делото не се ангажираха доказателства връщане на недължимо платената сума да е извършено до датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.01.2025 год.

С оглед така установеното би следвало предявения осъдителен иск да бъде уважен. Доколкото обаче, от представеното по делото извлечение от извършена банкова транзакция /л.73/ и отделено като безспорно в първото по 3 делото с.з., че процесната сума от 6687 лева е заплатена на ищеца на 28.10.2025 год., след депозиране на исковата молба на 22.01.2025 год., то съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена, но поради настъпило плащане в хода на процеса.

Макар и заявеният иск да е отхвърлен, предвид обстоятелството, че отхвърлянето е последица от настъпилото плащане след образуването на настоящото производство и ответникът е станал причина за образуването му, то от момента на депозиране на исковата молба в съда до момента на извършеното плащане, тоест от 22.01.2025 год. до 28.10.2025 год. ответникът дължи на ищеца законна лихва върху главницата от 6687 лева.

Съдът счита, че ищецът е станал причина за образуване на настоящото производство, поради следните съображения: Действително, установи се в хода на процеса от приложените от ответната страна писмени доказателства служебна бележка и извлечения от интернет банкиране /л.43,44 и л.40/, че страната е направил опит да погаси задължението си за връщане по известната й във връзка с осъществени от нея плащания на разноски по гр.дело 923/2019 год. на РС Пловдив банкова сметка на ищеца, която е била закрита. Установи се също така, че с писмена молба по друго дело, водено между страните – гр.дело № 1822/2024 год. на РС Пловдив /л.42/, ответникът е поискал от съда да укаже на ищеца да посочи банкова сметка за плащане на сумата, подлежаща на връщане. Тези действия обаче, обективиращи намерение за изпълнение на изисуемия дълг, са извършени от ответника след образуване на настоящото производство. Ирелевантно в случая е дали са извършени преди или след получаване на препис от исковата молба по реда на чл.131 ГПК.

Същественото е, че коментираното поведение е осъществено през месец април 2025 год., тоест в период след датата на депозиране на исковата молба в съда.

Същевременно, от ответника не се ангажираха доказателства, че преди тази дата от негова страна са предприети каквито и да е било действия, насочени към връщане на недължимо полученото. Съдът не споделя възраженията, изложени в писмените бележки, че кредиторът сам се е поставил в забава неоказвайки нужното съдействие за изпълнение, закривайки единствената известна на ответника банкова сметка, както и отказвайки да посочи банкова сметка по другото водено между страните дело. Закриването на банковата сметка на ищеца би имало значение за добросъвестността на ответника, ако поведение за плащане по нея беше реализирано преди образуване на настоящото производство, а твърденият отказ за предоставяне на банкова сметка е извършен по молба, депозирана на 03.04.2025 год., тоест отново след образуването му. Предвид изложеното, доколкото е станал причина за иницииране на настоящото производство и тъй като плащането е извършено след това, то като ответникът дължи законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до датата на плащане на изискуемото задължение.

4

По разноските:

С оглед изхода на спора и изложените по-горе съображения относно това, че ответникът е станал причина за образуване на настоящото производство, то на същия следва да се възложи тежестта да заплати сторените от ищеца разноски. В тази връзка, ответникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца, което съдът споделя.

Видно от представения Договор за правна защита и съдействие /л. 20/ от ищеца са заплатени в брой 1950 лева за адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, цената на исковата претенция – 6687 лева, фактът че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание без да са събирани гласни доказателства, да са изслушвани вещи лица, съдът счита, че адекватното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита на ищеца, което ответникът следва да заплати е в размер на 950 лева. Ответникът следва да заплати и сторените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 267.60 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявения от Г. Б. Г., ЕГН **********, против Ц. И. Й., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6687 лева, недължимо платена по обезсилено по право Решение от 27.04.2021 год., постановено по гр. дело № 923/2019 год. по описа на Районен съд Пловдив, поради настъпило погашение в хода на процеса.