Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 512 от 02.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5569/2023
Вид
Решение № 512
Подписан
02.02.2024
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 105 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 512 гр. Пловдив, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330105569 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, против Е. Б. К., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 750 лева – главница, представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.03.2023 г. по гр.д. № 19844/2021 г. по описа на РС – Пловдив.

Ищецът твърди, че е получил Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № ****/***** г. по описа на *** П.Н., с посочен взискател по изп. дело – ответникът Е. Б. К., образувано на основание, издаден на 10.03.2023 г. изпълнителен лист по гр.д. № 19844/2021 г. по описа на РС – Пловдив за сумата от 750 лева, представляваща присъдени на П. В.Н., разноски по гр.д. № 19844/2021 г. по описа на РС-Пловдив. Твърди, че в ПДИ е посочено, че на 15.03.2023 г. П. В.Н. е продал своето вземане на Е. Б. К., както и, че с поканата е даден на ищеца двуседмичен срок да заплатил посоченото задължение, ведно с разноските по изпълнението и таксите към ***.

Ищецът излага, че не дължи сумата от 750 лева по изпълнителния лист, тъй като е извършил прихващане с П. В.Н. на ищцови насрещни, изискуеми и ликвидни задължения по *****ло № ****/**** г. по описа на *** П.И., а именно: за разноски по изпълнителен лист в размер на 700 лева, издаден по гр.д. № 1120/2022 г. по описа на ПРС, (въз основа на който е образувано *****ло № ****/**** г. по описа на *** П.И.), както и 50 лева – част от таксата за образуване на изп. дело № ****/**** г. по описа на *** П.И. в общ размер от 120 лева.

Счита, че чрез извършеното прихващане е погасил задължението на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД към П. Н., представляващо разноски по гр.д. № 19844/2021 г. по описа на ПРС.

Твърди още, че ***** № ****/**** г. по описа на *** И. е образувано на 05.12.2022 г. и предхожда влизането в сила на решението по гр.д. № 19844/2021 г. по описа на ПРС – 20.02.2023 г., поради което и, счита, че на последната дата е извършено прихващането, която дата е преди образуване на *****ло № ****/***** г. по описа на *** П.Н..

1

Твърди още, че за извършеното прихващане, както и, че не е съгласен с прехвърлянето на вземането, е уведомил П. Н., чрез писмо с изх. № 195/16.03.2023 г., връчено му, чрез *** И. на 11.04.2023 г., както и, чрез писмо, чрез „Български Пощи“ АД, на 18.04.2023 г. Уведомил за прихващането и ответникът Е. К., чрез депозирана молба на 13.04.2023 г. по ***** № ****/***** г. по описа на *** Н..

При условията, на евентуалност, прави възражение за нищожност на направената цесия, поради неспазени изискуеми предпоставки, както и поради противоречието й на морала и добрите нрави.

Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде уважен, като искането е да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено, че ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, не дължи на ответника Е. Б. К., сумата от 750 лева – главница, представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.03.2023 г. по гр.д. № 19844/2021 г. по описа на РС – Пловдив. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е. Б. К., със становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че за да се извърши прихващане с две вземания до размера на по-малкото по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД е необходимо насрещност на вземанията. Сочи, че в случая, с договора за цесия се е ликвидирала именно насрещността на вземанията. Навежда доводи, че кредиторът, който разполага с претенция не може да се удовлетвори, чрез прихващане, тъй като длъжникът му, който е едновременно и кредитор се е разпоредил с правата си спрямо първия.

Твърди, че прехвърлянето на вземане не е забранено от закона, както и събирането на вземане, установено в изп. титул, така че процесният договор за цесия е породил правно действие и последиците от сключването му са настъпили, като цесионерът е упражнил правата си. Счита, че невъзможността на ищеца да удовлетвори свое вземане, не води автоматично до извод, затова че налице неморален акт от страна на ответната страна и в същото време кредитор относно искането, заявено в евентуалност.

Твърди, че извършеното прехвърляне на вземане е сторено при спазване на всички законови предпоставки за това, като същото не противоречи нито за морала, нито на добрите нрави, както и не цели увреждане на кредитора.

Оспорва, че ищецът е увреден от сключването на договора за цесия, както и, че се осуетява изпълнението, предвид образуваното от същия изп. дело.

Отделно, счита, че възраженията на ищеца за нищожност на договора за цесия са недопустими, тъй като не е правнолегитимиран, тъй като не е страна по този договор.

Счита за недопустим предявения иск, доколкото между ищеца и ответника няма облигационно правоотношение и към момента на образуване на изп. дело и получаването на поканата за доброволно изпълнение изявлението за прихващане не е отправено до цедента.

Счита, че самото изявление за прихващане не го обвързва, тъй като не е длъжник на ищеца, съответно липсва насрещност.

Предвид изложеното, моли да се отхвърли предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявения иск е допустим.

Наведените в отговора на исковата молба, съображения са такива по съществото на спора.

По същество:

2

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция, а именно: че има насрещно вземане срещу цедента, отправяне на изявлението за прихващане до цедента и получаването му от цедента. Следва да докаже и, че сключения договор за цесия противоречи на добрите нрави, както и наличието на задължения на цедента към ищеца.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да докаже обстоятелства, които изключват, погасяват, намаляват, унищожават претендираното право.

Страните по делото не спорят, а и от изисканото гр.д. № 19844/2021 г. по описа на ПРС, се установява, че по гр.д. № 19844/2021 г. е постановено Решение № 2997/25.08.2022 г., с което е отхвърлен предявения от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против П. В.Н., иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца: сумата от 170.84 лева – стойността на топлинната енергия за периода 01.09.2018 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 2.10.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата от 14.56 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2018 г. – 19.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16518/2021 г. по описа на ПРС. Със същото решение, съдът е осъдил „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД да заплати на П. В.Н., сумата от 450 лева – разноски за производство. С Решение № 215 от 20.02.2023 г. по в.гр.д. № 2727/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, е потвърдено Решение № 2997/25.08.2022 г., постановено по гр.д. № 19844/2021 г. по описа на РС – Пловдив, както и е осъдено „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД да заплати на П. В.Н., сумата от 300 лева – разноски за въззивното производство.

Решението по в.гр.д. № 2727/2022 г. по описа на ОС – Пловдив е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което постановените решения на РС – Пловдив и ОС – Пловдив, са влезли в законна сила на 20.02.2023 г.

Страните по делото не спорят, че въз основа на влезлите в законна сила решения, е издаден Изпълнителен лист № 533 на 10.03.2023 г. на ответника П. В.Н., за следните сумите: сумата от 450 лева – разноски за производството по гр.д. № 19844/2021 г. по описа на РС – Пловдив, както и за сумата от 300 лева – разноски за въззивното производство по в.гр.д. № 2727/2022 г. по описа на ОС – Пловдив.

По делото не се спори, а и от изисканото в заверено копие ***** № ****/***** г. по описа на *** П.Н., с рег. № *** на К***, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, се установява, че на 15.03.2023 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземане /цесия/ между П. В.Н. /цедент/ и Е. Б. К. /цесионер/, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера, вземането си от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, дължимо съгласно Изпълнителен лист № 533 от 10.03.2023 г., издаден от Районен съд Пловдив по гр.д. № 19844/2021 г., на 19 гр.с., срещу цена от 500 лева, която е отразено, че е платена в брой при подписването на договора за цесия.

От известие за доставяне /л.4-5 от ***** № ****/***** г. по описа на *** П.Н./, се установява, че ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е уведомен от П. Н. за цесията, на 16.03.2023 г.

Установява се от *****ло № ****/***** г. по описа на *** П.Н., че изп. дело е образувано с молба на 28.03.2023 г. до *** П.Н. от ответника Е. Б. К., въз основа на Изпълнителен лист № 533 от 10.03.2023 г., издаден от Районен съд Пловдив по гр.д. № 19844/2021 г. и Договора за цесия от 15.03.2023 г., против ищеца „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, по което ищецът в качеството му на длъжник по него, е получило покана за доброволно изпълнение на 30.03.2023 г. /л.22-23 ***** № ****/***** г. по описа на *** П.Н. /.

Установява се също, че по изп. дело № ****/***** г. по описа на *** П.Н., ищецът е подал молба с вх. № 13210/13.04.2023 г. по описа на *** Н., с приложени към същата 3 доказателства /л.33-37/, с която „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД уведомява *** Н., че с писмо с изх. № 195/16.03.2023 г. по описа на ищеца до П. Н., е извършил прихващане на взаимни ликвидни и изискуеми вземания, а именно: задължение на П. Н. към ищеца в размер от 750 лева – разноски по ***** № ****/**** г. по описа на *** И., като погасил задължението на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД към П. Н., представляващо разноски по гр.д. № 19844/2021 г. по описа на ПРС, считано от датата на влизане на решението на ПОС в законна сила – 20.02.2023 г., поради което моли да се прекрати производството по изп. дело, доколкото вземането по изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 19844/2021 г. по описа на ПРС е погасено преди образуването на ***** Молбата, заедно с приложените към нея приложения, е връчена от *** Н. на Е. К. на 18.04.2023 г. – за становище./л.38/.

От изисканото в заверено копие на *****ло № ****/**** г. по описа на *** П.И., с рег. № ** на К***, с район на действие – ОС – Пловдив, се установява, че същото е образувано въз основа на молба от 05.12.2022 г. на ищеца „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против П. В.Н., за вземания: по Изпълнителен лист от 04.11.2022 г. по ч.гр.д. № 19861/2021 г. по описа на РС – Пловдив, за сумата в размер на 388.56 лева – главница, за сумата в размер на 28.70 лева – обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2021 г. до окончателното й изплащане; както и за вземания по Изпълнителен лист от 09.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1120/2022 г. по описа на РС – Пловдив, за сумата в размер на 700 лева – съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От преводно нареждане за кредитен превод от 30.11.2022 г. /л.6-9 пот ***** № ****/**** г. по описа на *** И./ се установява, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е заплатило на *** И. сумата от 120 лева - такси по З***, за образуваното изп. дело. Установява се, от приложения към молбата на взискателя по ***** № ****/**** г. по описа на *** И., Изпълнителен лист № 2114 на 09.11.2022 г., че същият е издаден в полза на ищеца „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за дължими от П. В.Н., направени разноски за производството по гр.д. № 1120/2022 г. по описа на ПРС, вкл. и по ч.гр.д. № 19861/2021 г. по описа на ПРС, в размер на 550 лева и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение. От *****ло № ****/**** г. по описа на *** П.И., се установява също, че длъжникът няма секвестируемо имущество, от което да се удовлетвори взискателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, както и, че няма постъпили суми, които да се разпределени на взискателя за вземанията му.