Определение № 1613 от 27.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1613 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501314 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Банка ДСК“ АД против Определение № 260341/28.11.2023г., пост. по гр.д.№ 5582/20, ПРС, с което е изменено Решение № 260151/18.10.2023г. по същото дело в частта за разноските, като жалбоподателят е осъдет да заплати на ищеца П.Р. Г. вместо 103,02лв. сумата от 318,57лв. , разноски в производството. .

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, т.к. съдебната практика, на която се е позовал първоинстанционният съд досежно недължимостта на разноски от потребител в спорове с кредитора относно нищожността на клаузи в договор за кредит помежду им. Счита, че доколкото в случая спорът е за връщане на недължимо платени суми, то това тълкуване относно дължимостта на разноски не намира приложение. Моли за отмяна на обжалваното определение. Претендира разноски.

В хода на администриране на частната жалба са конституирани наследниците на въззиваемата страна П.Р. Г. – А. П. Ш. и А. П. Г.. Същите не са подали отговор на частната жалба.

Третото лице- помагач ЕАД Р. Г. не е взело становище.

При проверка данните по делото, съдът, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок е , внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на П. Г. против Банка ДСК АД за връщане на платени без основание суми по договор за ипотечен кредит. С Решение № 260151/18.10.2023г. искът частично уважен, като за отхвърлената част е прието, че е погасена по давност. С решението 1 съдът е определил разноски по съразмерност на ищеца в размер на 318,57лв. , а на ответника – 215,55лв. С оглед направено от страните искане за присъждане на разноски при компенсация, е присъдил сумата от 103,02лв., като дължими на ищеца.

Постъпила е молба от ищеца П. Г. за изменение на решението в частта за разноските, като е поддържал, че в хипотезата на потребителски спор, не следва да бъде осъждан за разноски , дължими за ответника, като се е позовал на Решение по д.С-22419 и С-259/19 на съда на СЕС, в което е прието, че чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13ЕИО на Съвета от 05.04.1993г относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и принципът на ефективност следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителите в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяване на нищожност на договорна клауза поради неравноправни й характер. Прието е, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директивата право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорните клаузи.

Отговорът на банката на това искане е идентичен с изложението в частната жалба, а именно – че се касае за частен случай, различен от процесния, като в случая не се претендира установяване на нищожност на клауза поради неравноправност, а само иск за връщане на суми, платени по договора за кредит.

С обжалваното определение съдът е възприел разясненията на съда на ЕС, намерил е че в случая същите са приложими, като се е позовал и на практика на ВКС по идентични случаи. По тези съображения е изменил решението в частта за разноските, като е приел, че разноски на въззиваемата страна Банка ДСК АД не се дължат и е присъдил на ищеца определените разноски преди компенсацията.

Постановеният акт от първоинстанционният съд е правилен и законосъобразен. Предвид на производството е иск по чл.55 от ЗЗД за връщане на платени без основание суми по договор за кредит. Вярно е, че липсва петитум за обявяване на неравноправност на клаузи от договора или за недействителност на целия договор, но искането за връщане на платеното по него имплицитно включва и преценка за основанието за връщане, а именно – плащане по неравноправна клауза, която не произвежда действие между страните, т.е. без основание. В цитираното по-горе решение на съда на СЕС е прието именно, че не следва да се поставя въпросът за присъждане на разноските в производството от размера на върнатите като недължимо платени суми при установяване на нищожност на клаузи в договора поради неравноправният им характер. Това разрешение е възприето и в практиката на ВКС – О№698/27.09.2023г.,ч.т.д.№17/23,1т.о.; О № 50466/30.11.22, ч.т.д.№ 2049/22, 1т.о.

Ето защо в случая действително, не е следвало да бъдат присъждани разноски за кредитора - ответната банка, респ. да бъде извършвана 2 компенсация между определените разноски на двете страни. Разноски са дължими единствено на ищеца, който е потребител по договора за кредит.

Следва да се посочи и това, че в производството по чл.248 от ГПК съдът е следвало да присъди разноските на ищеца изцяло, а не по съразмерност. В случая той се е задоволи само да отрече разноските на ответника и да премахне действието на компенсацията. Доколкото настоящето производство, обаче, е само по жалба на ответника, то не следва да бъде влошавано положението му, като същия бъде осъден допълнително за разноски.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА Определение № 260341/28.11.2023г., пост. по гр.д.№ 5582/20, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3