Определение № 312 от 25.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 312 гр. Ловеч, 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500131 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "БАНКА"ДСК“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н "Оборище", ул.”Московска”№19, представлявано от изпълнителните директори С.Л.С. и Д.Д.М.,чрез юрисконсулт Фатме Мустафова Исуфова,с адрес за призоваване и съобщения гр.Велико

Търново,ул.„Цар

Освободител“№3,срещу

Разпореждане

№191/31.03.2023г.,пост.по ч.гр.д.№132/2023г.на РС-Ловеч. Обжалва разпореждането в частта,в която е отхвърлено заявлението по отношение претендираната сума от 120лв.,посочена като разходи по изискуем кредит и за мораторна лихва от 97.57лв.,приети от съда за неравноправни.

Развива,че разходите при изискуем кредит не представляват такса,не са начислени във връзка с управлението на кредита,не се дължат и с оглед предоставена услуга, а са усреднен разход,свързан с превръщането на кредита в изискуем и се изразяват в разноски за намиране на длъжник,за изпращане на писма,връчване на покани за доброволно изпълнение,нотариални покани,уведомления за предсрочна изискуемост и др.Те се начисляват в деня,следващ настъпване на предсрочната изискуемост,когато в банката постъпи информация за връчване на уведомлението на длъжника. Основанието е неправомерното поведение на потребителя,изразяващо се в неизпълнение на договорните задължения(погасяване на дължимите вноски) довело до настъпване на изискуемостта.Твърди,че тези разходи не попадат в приложното поле на чл.10а от ЗПК.

Възразява,че от разпореждането не става ясно на кои разпоредби противоречи искането в тази част.

На следващо място не се съгласява с отхвърлянето на претенцията за присъждане на обезщетение за забава до датата на настъпване на предсрочната изискуемост-за периода от 25.07.2020г. до 22.09.2021г. Не се съгласява с тълкуването на съда по отношение размера на този 1 договорен ангажимент. Твърди,че неправилно съдът приема,че в случай на забава се начислява надбавка от 10%, върху уговорения лихвен процент от 7.9%,или,че общо дължимата наказателна надбавка е 17.9%. Развива,че чл.18.1 от ОУ към договора за кредит,където е регламентиран този ангажимент, предвижда в случай на забава кредитът да се олихвява с 10%-размерът на законната лихва,а не със 17.9%. Прилага разпечатка на начислявания лихвен процент по този ангажимент,който никъде не е 17.9%.

По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваните части и се уважи изцяло. Претендира присъждане и на направените тук съдебни разноски.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 20.02.2023г., а жалбата е подадена на 28.02.2023г.-т..е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

На 30.01.2023г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№132/2023г. по описа на съда. Заявителят „Банка„ДСК“АД е предявила вземане срещу В. С. М. с ЕГН **********,от гр.Летница, формирано от - главница от 20 000лв., представляваща задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2020г., договорна лихва в размер на 2346.56лв., за периода от 30.06.2016г. до 22.09.2021г., обезщетение за забава(лихвена надбавка за забава) в размер на 97.75лв.,за периода от 25.07.2020г.до 22.09.2021г., законната лихва от 23.09.2021г. до 23.01.2023г. в размер на 2330.82лв., дължими разходи при изискуем кредит- 120лв.

Вземането се установява с Договор за кредит за текущо потребление.. Уговорен е краен срок за погасяване 30.06.2030г.-т.е.за 120м. Плащането е предвидено на месечни анюитетни вноски. На 30.06.2020г. по кредита е отпусната сумата 20 000лв В извлечението са посочени като просрочени 14 бр.вноски,като първата неплатена е на 25.07.2020г. Претендират се и направените в заповедното производство разноски.

Към заявлението са приложени Договор за текущо потребление от 30.06.2020г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Извлечение от счетоводните книги на банката,съгласно чл.417,т.2 от ГПК,Погасителен план, Условия по стандартен кредит за текущо потребление,обезпечен със залог на вземане по сметка,справка за предвидените такси по кредити за текущо потребление, придружително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост,с доказателства за връчването й, пълномощно.

С обжалваното Разпореждане № 191/31.01.2023г. РС-Ловеч е уважил заявлението за търсените главница,ведно със законната лихва от подаване на заявлението, договорната лихва, обезщетение за забава от предсрочната изискуемост-23.09.2020г.до подаване на заявлението23.01.2023г. и разноски от 543.52лв.,като е допуснал незабавно изпълнение за тези вземания.

Заявлението е отхвърлено по отношение претенцията за лихвена надбавка за забава от 97.75лв.за периода от 25.07.2020г.до 22.09.2021г. и 120лв.-разходи по изискуем кредит. Съдът е приел,че тези две претенции са уговорени в противоречие с императивни норми-чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК,поради което са недействителни.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на 2 заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си легитимация.

Съставът намира,че в случая в заявлението са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главница и лихви. Посочено е основанието на вземането, срока на договора, падежът и първата просрочена вноска, уточнени са размерът и периодът на вземанията за лихви и как са формирани. Приложен е погасителен план. В този смисъл следва да се приеме,че е налице формална редовност на заявлението.

Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в т.3 дали не се основава,сътов.дали е налице обоснована вероятност да се основава на неравноправна клауза,в случаите,когато договорът е сключен с потребител. Нормата дава право и вменява в задължение на съда да разпростре проверката си и за съответствие на договореностите със специалните правила за защита на потребителите (ЗЗП и ЗПК),приложими с оглед с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Нормите са императивни и противоречието с тях обосновава нищожност на договореното, при липсата на данни за индивидуално уговорени клаузи. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

РС-Ловеч е приел,че клаузата за лихва за забава, дължима върху неизплатената част от кредита,е недействителна,тъй като противоречи на нормата на чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК,с оглед предвиденото нарастване на този ангажимент над законната лихва,а именно 17.9%.

Въззивният състав споделя приетото от първата инстанция.

Съгласно чл.33,ал.1 от ЗПК в случай на забава на длъжника кредиторът има право да търси единствено лихва върху неплатената в срок сума,като е въведен лимит на обезщетението- до размера на законната лихва(т.е.10%). В случая в чл.18.1 от Общите условия се предвижда,че при забава главницата се олихвява с коефициент 10 прибавен към договорния- 7.9%, или наказателната лихва става в окончателен размер от 17.9%. Противоречието с императивната норма на чл.33,ал.2 от ЗПК е категорично и обосновава неравноправността и съотв.нищожността на тази договореност.

Като договорен ангажимент същата противоречи и на изискването за добросъвестност,тъй като предвижда заплащането от потребителя на необосновано високо обезщетение при неизпълнение на негови задължения-чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП.

Нищожна е и клаузата за дължим разходи за изискуем кредит. Явно е противоречието й с нормата на чл.10а,ал.4 от ЗПК,в която е изискването видът, размерът и действието,за което ще се събират таксите, да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая са посочени общо и не е ясно за какви точно действия са предвидени. Липсват и доказателства такива разходи реално да са били направени от банката,което е условие да се търси възстановяването им.В заявлението не са 3 изложени твърдения в този смисъл,а сочените в частната жалба са само хипотетични. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода,че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че правилно РС-Ловеч е отхвърлил заявлението в частта по отношение претенцията за лихва за забава в размер на 97.75лв. за периода от 25.07.2020г.- до 22.09.2021г. и разходи за изискуем кредит от 120лв.,поради което Разпореждане № 191/31.01.2023г. на РС-Ловеч, пост.по ч.гр.д.№ 132/2023г., следва да се потвърди в обжалваната му част.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 191/31.01.2023г., пост. по ч.гр.д.№ 132/2023г. по описа на РС–Ловеч, в частта, с която е отхвърлено подаденото от "БАНКА"ДСК“АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н "Оборище", ул.”Московска”№19, представлявано от изпълнителните директори С.Л.С. и Д.Д.М., заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу В. С. М. с ЕГН **********,от гр.Летница,ул.“Рила“№3, за вземания за лихва за забава по чл.18.1 от ОУ за предоставяне на кредит за текущо потребление, в размер на 97.75лв.,за периода от 25.07.2020г.- до 22.09.2021г. и разходи за изискуем кредит от 120лв.,като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4