Решение № 188 от 23.06.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. гр. Лом, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав К. Тончев при участието на секретаря Верислава Р. А.ова като разгледа докладваното от Борислав К. Тончев Гражданско дело № 20251620101716 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба вх.№ *****/15.08.2025 г., подадена от А. И. С., с ЕГН: **********, с адрес: *******, чрез адв. И. Г. Д. – САК, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *****, с адрес: *******, с посочено правно основание чл. 124 от ГПК и цена на иска 13,858.00 лева.

Ищецът сочи, че след извършена справка в Централен кредитен регистър, воден от БНБ, на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР, е установил, че ответното дружество е вписало задължение в размер на 13,858.00 лева с идентификатор на кредит *******, дата на разрешаване 03.09.2008 г., дата на издължаване 03.09.2013 г.

Изтъква, че с писмо от 31.03.2025 г. е направил възражение за изтекла давност по отношение на цитираното задължение, като със същото писмо е поискал и отписването на вземането от Централен кредитен регистър. В писмото ищецът се е позовал на изтеклата погасителна давност, като е посочил, че считано от датата на издължаване, посочена в регистъра са изтекли повече от десет години, в който не са предприемани действия, прекъсващи давностния срок. Поискано е доброволно и извънсъдебно уреждане на отношенията. В отговор е получил писмо с изх. № *******, в 1 което представител на ответното дружество посочва, че ще подава информация към Централен кредитен регистър до окончателно погасяване на задължението. Изрично било посочено, че въпросът дали е изтекла погасителната давност по отношение на това задължение е погасено по давност или не, е от компетентност на гражданския съд.

Счита, че фигурирането на задължението в Централен кредитен регистър по същество съставлява осъществяване на принуда по отношение на плащането на задължение, което е погасено по давност и обосновава правния му интерес от воденето на настоящото производство.

Твърди, че не дължи по отношение на ответника, сумата в размер на 13,858.00 лева, която сума ответното дружество претендира за плащане, отразявайки същата в Централен кредитен регистър, воден към БНБ като просрочена главница по идентификатор на кредит ******* и което вземане „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило по силата на договор за цесия, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД. Излага, че доколкото така посоченото вземане произтича от договор за кредит, то приложимата погасителната давност е общата петгодишна по реда на чл. 110 от ЗЗД, започнала да тече най-късно от датата на 03.09.2013 г., която дата е посочена в справката от ЦКР като дата на издължаване на вземането и изтекла най-късно на 03.09.2018 г.

Навежда, че отказът на ответното дружество за отписване на процесното задължение по същество съставлява опит за принуждаване на ищеца да заплати погасените по давност суми, като същевременно води до редица негативни за ищеца последици - значителни затруднения при кандидатстване за кредитиране, неблагоприятни условия при одобрение за кредитиране, оскъпяване на кредитни продукти поради „лошата“ му кредитна история.

Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че ищецът не им дължи сумата в размер на 13,858.00 лева – просрочена главница, обявена в ЦКР като кредит с идентификатор *******, дата на разрешаване 03.09.2008 г. и дата на издължаване 03.09.2013 г.

Претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *****, с адрес: *******, представлявано от Р. И.

М. Т. и Т. И. В., в качеството им на *****, чрез пълномощника главен 2 юрисконсулт М. М..

Изтъква, че на 08.08.2008 г. е сключен Договор за банков кредит № *******, между „Булбанк“ АД /**** със сегашно търговско наименование „УниКредит Булбанк“ АД/ и А. И. С. /*****, въз основа на който между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е придобило гореописаното вземане съгласно сключен Договор за цесия с „Уникредит Булбанк“ АД /***/ от дата 03.09.2008 г. и считано от тази дата кредитор по задължението е именно ответното дружество. Допълва, че след датата на цесия не са предприемани действия по принудително събиране на вземането.

Счита така предявеният иск за недопустим, поради липса на правен интерес от водене на процеса. Сочи, че вписването на задължението в ЦКР е нормативно определено задължение на ответното дружество и не навлиза в материалната сфера на ищеца, както и не представлява действие насочено към принудително изпълнение на вземането. Излага, че в изпратения отговор с изх. № ******* по повод постъпило писмо с вх. № ******* не се съдържат изявления за предприемане на действия по принудително изпълнение, напротив, посочено е единствено нормативното задължение дружеството да подава информация в ЦКР на БНБ, както и възможността страните да уредят отношенията си извънсъдебно.

Твърди, че в последователната и непротиворечива съдебна практика е възприето, че право на кредитора е да кани длъжника да плати всички свои задължения, независимо дали е преклудирана възможността за принудително изпълнение или не. Съобразно господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността същото да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Позовава се на разпоредбата на чл.118 ЗЗД, според която, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла, като сочи практика на ВКС в тази насока.

Изтъква, че възможността в бъдеще ответникът да предприеме 3 изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на ВКС.

Моли съда да прекрати производството като недопустимо, поради липса на правен интерес от водене на иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск и ищецът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, моли на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им.

Претендира юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ.

В съдебно заседание ищецът А. И. С., редовно призован, не се явява, не се представлява. С постъпила молба с вх. № *****/19.03.2026 г. от адв. Д. – процесуален представител на ищеца, сочи, че не възразява да се даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба.

Развива съображения относно допустимостта и основателността на иска.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *****, редовно призован, не се представлява в о.с.з.

От представените по делото писмени доказателства, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната връзка съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *****, с адрес: *******, че А.

И. С., с ЕГН: **********, с адрес: ******* не дължи сумата в размер на 13,858.00 лева – просрочена главница, обявена в ЦКР като кредит с идентификатор *******, дата на разрешаване 03.09.2008г. и дата на издължаване 03.09.2013г., поради изтекла погасителна давност.

Съдът не споделя доводите на ответното дружество за недопустимост на 4 производството, поради липса на правен интерес у ищеца, по следните съображения:

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо съществуването или не на правото на кредитора на принудително изпълнение на вземането му, а не и на самото материално право. При уважаване на иска, кредиторът не може повече да претендира това вземане по съдебен ред в исково или заповедно производство, откъдето следва и правният интерес на длъжника, ищец в настоящото производство от съдебно разрешаване на спора.

В случая с предявяване на отрицателния установителен иск, ищецът може със сила на присъдено нещо да установи целената от него недължимост на претендираните вземания, като погасени по давност, резултираща в благоприятни за него последици, свързани с отразяването на кредита като погасен по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредба № *** на БНБ от 16 юли 2009 г. в ЦКР.

В тежест на ответника е възложено да докаже съществуването на претендираните от него и оспорени от ищеца вземания, като установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Видно от приложена по делото справка № ***** г. от Централен кредитен регистър при БНБ, в същата фигурира задължения на ищеца към ответното дружество в размер на 13,858.00 лева към 31.07.2021 г., с идентификатор на кредит *******, дата на разрешаване 03.09.2008 г., дата на издължаване 03.09.2013 г.

Установява се от доказателствата по делото, че на 11.11.2003 г. е сключен договор за банков кредит № ***** между Булбанк АД, клон *****, в качеството му на кредитор и А. И. С., ЕГН ********** като кредитополучател, К. Д. С. – съдлъжник, Г. А. У., С. М. А. и М. С. М. – *****.

Съгласно чл. 1 от договора, кредиторът е предоставил на кредитополучателя С. кредит в размер на 7,000.00 лева, предназначен за ремонт на жилище.

Уговорено е между страните, че кредитополучателят ще издължава кредита на 59 равни месечни вноски по 116.00 лева, дължими на 16-то число всеки месец, считано от 16.12.2003 г. и последна изравнителна вноска 156.00 лева, дължима на 11.11.2008 г., съгласно погасителния план към договора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.09.2008 г., 5 сключен между УниКредит Булбанк АД (**** на Булбанк АД), ЕИК ***** и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: *****, вземането на Булбанк АД по горепосочения договор за банков кредит № ******* е цедирано на ответното в настоящото производство дружество, което е придобило всички права върху продадените вземания. Видно от Приложение № ** към договора за цесия, вземанията на УниКредит Булбанк АД към А. И. С. са били в общ размер на 13,799.93 лева, от които 7000.01 лева главница, 6,799.92 лева – просрочена лихва.

С писмо от 31.03.2025 г. до „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, А. И. С., чрез адв.

И. Г. Д. – САК е направил възражение за изтекла давност по отношение на процесното задължение, като със същото писмо е поискал и отписването на вземането от Централен кредитен регистър. В писмото ищецът се е позовал на изтеклата погасителна давност, като е посочил, че считано от датата на издължаване, посочена в регистъра са изтекли повече от десет години, в който не са предприемани действия, прекъсващи давностния срок. Поискано е доброволно и извънсъдебно уреждане на отношенията. В отговор е получил писмо с изх. № *******, в което представител на ответното дружество посочва, че ще подава информация към Централен кредитен регистър до окончателно погасяване на задължението. Изрично било посочено, че въпросът дали е изтекла погасителната давност по отношение на това задължение е погасено по давност или не, е от компетентност на гражданския съд.

На основание чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В чл.

111, б. „в“ от същия закон е уредено, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.