Решение № 17146 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17146 г*** 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110107288 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Й. С., с която са предявени срещу „*** искове с правно основание чл. 150, вр. чл. 262 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумите: 2400 лева (1227,10 евро), представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г.; 244 лева (124,76 евро), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.09.2020 –31.05.2021 г.

Ищецът Н. Й. С. твърди, че по силата на трудовия договор, подписан от него след 15.03.2020 г., е заемал длъжността „*** при ответника при 8-часов работен ден, по график. Сочи, че многократно е искал от работодателя да му превежда дължимите възнаграждения по банков път и да подпишат нов договор на 12-часов работен ден, но ръководителят му отказал, а възнаграждението му било изплащано в брой след извършване на удръжки от работодателя за осигурителни вноски. Сочи, че до края на съществуването на трудовото правоотношение той работил фактически по 12 часа на ден, като не му се заплащало дължимото възнаграждение. Било му изплатено възнаграждение за положен 520 часа извънреден труд за периода септември - декември 2020 г. Поддържа, че останало неплатено трудово възнаграждение в общ размер на 2400 лева за общо 400 часа положен извънреден труд в периода 01.01.2021 г. до 31.05.2021 г. Претендира и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.09.2020 –31.05.2021 г. в размер на 244 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** е депозирал отговор на исковата молба, 1 с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че ищецът е изпълнявал длъжността „*** в ***, Излагат се съображения, че претенцията за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.09.2020 г. – 31.01.2021 г. е погасена по давност, тъй като по отношение на същото е приложима 3-годишната погасителна давност. Поддържа се, че не са налице непогасени задължения към ищеца, тъй като с декларация от 24.06.2021 г. същият е декларирал, че към тази дата са му изплатени всички възнаграждения и няма претенции към дружеството. Оспорва се истинността на представената от ищеца справка-декларация от 08.02.2024 г. досежно положения от него извънреден труд, както и истинността на графика за периода януари – май 2021 г. По изложените съображения се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че между страните е бил сключен трудов договор № 1582/05.07.2019 г., въз основа на който ищецът е заемал длъжността „***, при 8-часов работен ден по график съгласно чл. 142, ал. 4 КТ, при уговорено брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева. Уговорено е, че служителят има право на основен платен годишен отпуск по чл. 155 КТ в размер на двадесет работни дни или пропорционално на отработеното време.

С допълнително споразумение от 06.07.2019 г. към трудовия договор, страните са се съгласили работното време на ищеца да бъде променено на непълно работно време от 2 (два) часа дневно. Съгласно приетия по делото Правилник за вътрешния трудов ред изчислението на работното време е сумарно на месечна база.

Установява се, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 2526/07.06.2021 г., връчена на ищеца на 24.06.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ.

От страна на ответника е представена декларация, подписана от Н. С., от 24.06.2021 г., според която на същата дата му е било изплатено окончателно възнаграждението по трудов договор с „***, като ищецът е заявил, че всички имуществени отношения между страните, произтичащи от трудови, облигационни и други видове вземания, възникнали до момента на подписване на декларацията, са уредени и ищецът няма други претенции.

Към исковата молба е приложена справка-декларация, изготвена от ищеца Н. С., съобразно която през периода януари – май 2021 г. той е положил общо 400 часа извънреден труд. Представен е и график за наряд за обект *** за периода януари – май 2

2021 г., изготвен от Вл. М., като за първите три месеца са включени двама охранители – Г. Г. и Н. С., а за последните два месеца – само Н. С., без ясно да е отразена продължителност на работното време.

Представено е и писмо на ищеца до управителя на ответното дружество, в което сигнализира за порочни практики на служителите му във връзка с изплащане на възнаграждения на ръка, изготвяне на работните графици, изплащане на дължими от обезщетения за неработоспособност и неизползван платен отпуск.

Представено е и писмо от 03.10.2022 г. от дирекция „*** във връзка със сигнал на Н. С., според което при извършена проверка е установено, че за периода от м. август 2020 г. до м. декември 2020 г. ищецът е положил извънреден труд в размер на 520 часа, с оглед на което на работодателя е дадено предписание да му изплати увеличение не по-малко от 50 на сто за работа при сумирано изчисляване на работното време, със срок за изпълнение до 20.10.2022 г.

Установява се, че с писмо от 29.09.2022 г. управителят на *** ЕООД е поканил Н.

С. да се яви в офиса на дружеството във връзка с дадени предписания от дирекция „***.

Установява се, че във връзка с тези предписания работодателят е подал коригираща декларация обр. 1 за корекция на вече подадени данни във връзка с предписанията на дирекция „***, като са внесени дължимите суми за данък и осигурителни вноски за установените 520 часа извънреден труд.

Останалите ангажирани от ищеца писмени доказателства (отговор на негов сигнал от Сметната палата, сертификат от Министерство на финансите, медицинска документация и др.) са неотносими към предмета на спора.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Ил. М. - служител на *** ЕООД на длъжност „***. Свидетелят заявява, че познава Н. С. от момента, в който е постъпил на работа в ответното дружество, като му е бил пряк ръководител. От началото на 2021 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът работил в детска градина ***. Още при постъпване на работа във фирмата С. заявил, че е съдебен заседател и е много ангажиран в тази работа, поради което не може да работи на постоянен график на 8-часови или 12-часови работни смени. Затова помолил да бъде назначен като помощен персонал и договорът му бил променен на 2-часов работен ден. Свидетелят разяснява, че ищецът е бил помощен персонал, т.е. при наличие на болни охранители или охранители в отпуск той замествал титуляря в съответната детска градина, като попълвал по няколко часа като помощен персонал.

Били съобразявани неговите ангажименти като съдебен заседател и дали има възможност да поеме дежурство. Като пряк ръководител на ищеца, свидетелят винаги следял при сумирано изчисляване на работното време ищецът да няма повече от 3444-46 часа месечно като положен труд. Твърди, че трудовите възнаграждения на 3 служителите се изчисляват на сумирано работно време за един месец, като лично той е плащал възннаграждението на ищеца в брой, а последният се е подписвал на ведомостите. Свидетелят сочи, че той е връчил на ищеца срещу подпис заповедта за прекратяване на трудовия му договор на адреса му в г*** С. подписал без възражения и декларация, че всичко е уредено между него и фирмата във връзка с изплащане на трудовото възнаграждение. Свидетелят не знае, че през 2022 г. ищецът е депозирал искане до управителя на фирмата, както и до „*** за изплащане на дължими възнаграждения. Сочи, че охранителите работили на дневни смени от по 12-часа - от 07:00 часа до 19:00 часа от понеделник до петък, като събота и неделя, както и през празничните дни детските градини почиват. Заявява, че в периода на пандемията от Ковид-19 доста често детските градини и училищата са били затваряни за по седмица две, така че в този период разчитали на титуляря и рядко прибягвали до помощта на Н.

С..

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Е. В. Ж., при изготвянето на което вещото лице се е запознало с Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество, според който за охранителите се прилага сумирано изчисляване на работното време ежемесечно, а тези, при които задълженията включват обходи - тримесечно изчисляване на работното време, а лицата, назначени по чл. 114 КТ, следва да полагат по разпределение на работното време по 2 часа дневно в съответния месец, договорено в график за съответния обект. Въз основа на проверка в счетоводството на „*** вещото лице установява, че в присъствените форми за положен труд в периода януари - март 2021 г. е отразено, че ищецът е полагал труд по 2 часа дневно, при петдневна работна седмица, като начисленията във фишовете за заплати са за двучасов работен ден. Не са установени данни за полагане на извънреден труд, като няма и начисляване на допълнително възнаграждение за изънреден труд във фишовете за заплати. Вещото лице установява, че за всеки от месеците в периода януари – май 2021 г. на ищеца са заплатени в брой нетни трудови възнаграждения от по 126,10 лв. /162,50 лв. брутно/.

Вещото лице установява, че дължимите суми за заплати са били осчетоводени по сметка 421 „Персонал“, дължимите суми за данъци и осигуровки са осчетоводени по сметка 454 „Данък общ доход - физически лица“, сметка 461 „Разчети за фонд ДОО“ и сметка 463 „Разчети за здравно осигуряване“; че при изплащането на възнагражденията същите са осчетоводени по сметка 501 „Каса“ и сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“ /в дружеството част от заплатите са плащани по баков път/ и съответната сметка от група 60 за разходи за заплати и осигуровки. Вещото лице констатира, че данните по фишовете за заплати съответстват на посочения осигурителен доход в Приложение № 1 към исковата молба на ищеца, според което за всеки от месеците януари, февруари, март, април и май 2021 г. осигурителният му доход е бил 162,50 лв. Вещото лице е направило изчисления какво би било 4 допълнителното възнаграждение за извънреден труд, в случай че се вземат часовете извънреден труд посочени от ищеца в исковата молба. Установено е, че в периода 01.09.2020 г. - 31.05.2021 г. Н. С. не е ползвал платен годишен отпуск. Тъй като ищецът е бил назначен на двучасов работен ден, вещото лице е преизчислило трудовия стаж на ищеца за периода 01.09.2020 г. - 31.05.2021 г. съобразно възприетия метод в практиката на НОИ за изчисление на трудов стаж при непълен работен ден, като при работа под 4 часа на ден за един календарен месец се взимат 21 работни дни и непълното работно време се приравнява към 8 месеца. Така експертизата дава заключение, че Н. С. е имал право на 3 дни платен годишен отпуск за периода, като обезщетението за неизполван платен годишен отпуск за тези дни възлиза на 28,68 лв.

В случай че се приеме, че лицето е работило на пълен работен ден, то за периода 01.09.2020 г. - 31.05.2021 г. неизползваният платен годишен отпуск би възлизал на 15 работни дни и обезщетението би възлизало на 143,40 лв.

При тези данни, съдът намира следното от правна страна:

Понятието „извънреден труд“ е легално дефинирано в чл. 143, ал. 1 КТ, като за такъв се посочва трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. Извънреден труд има в конкретен случай, за дадено лице, когато работникът работи в повече от установеното за него чрез трудовия договор, КТД или КТ. Принципът, установен с Кодекса на труда, е положеният извънреден труд да се заплаща с установено по императивен начин диференцирано заплащане съгласно разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ. За положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение, независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд.