Решение № 6554 от 18.09.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

18.09.2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от съдия

Станимира Иванова гр. дело № 11275/2019г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е на 28.08.2019г. по жалба вх.№ 1088/07.02.2018г. по регистъра на ЧСИ О.М., рег. № 846 на КЧСИ, подадена по пощата на 06.02.2018г. от длъжника по изпълнението Г.Н.Б., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул. „*******срещу насочването на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20178460400574 към недвижим имот, представляващ апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19, налагането на възбрана върху имота и насрочване на опис на имота. Навел е твърдения са твърдения, че това имущество е несеквестируемо, защото било единственото му жилище и на семейството му, върху притежания от него апартамент в гр. Пловдив било насочено изпълнение по друго изпълнително дело и то било изнесено на публична продан. Отделно, изпълнителното дело било образувано в нарушение на правилата за местна компетентност. Поискал е да се спре описа, насрочен за 14.02.2018г.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнително дело –Банка ДСК“ЕАД, ЕИК *******в предоставения срок е оспорил жалбата като неоснователна. Навел е твърдения , че длъжникът притежава два апартамента – в гр. София и в гр. Пловдив , поради което и процесният имот бил секвестируем, насочването на изпълнение върху имота в гр. Пловдив не можел да обоснове обратен извод, а и към момента този апартамент в гр. Пловдив не бил обект на принудително изпълнение. Изпълнителното дело било образувано при съобразяване на правилата за местна компетентност по чл. 427 от ГПК.

С мотивите си ЧСИ е посочил, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискател е поискал насочване на изпълнението към процесния имот и това определяло компетентността му по чл. 427 от ГПК. Възбрана върху имота била наложена, опис бил извършен на 14.02.2018г. , това не бил единственият имот на длъжника, доколкото същият имал апартамент в гр. Пловдив – ап. № 20, ул. „*******.

Съдът като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20178460400574 по описа на ЧСИ О.М., рег. № 846 на КЧСИ, съгласно които производството по изпълнителното дело е образувано по молба на Банка ДСК“ЕАД от 08.08.2017г. за събиране на вземания по изпълнителен лист, издаден на 14.07.2017г. от ОС-Пловдив по дело № 821/2015г. срещу „Д.Б.Г.“АД и Г.Н.Б. в полза на Банка ДСК“ЕАД за заплащане съдебни разноски по ч.гр.д. № 3447/2015г. на РС-Пловдив в размер на сумата от 19 665,32лв., представляващи платена държавна такса и 15 105,85лв. , представляващи юрисконсултско възнаграждение, като и разноски по дело № 821/2015г. на ОС-Пловдив в размер на 21097,86лв., представляващи платена държавна такса, 100лв., представляващи внесен депозит за вещо лице и 29510,43лв. юрисконсултско възнаграждение. С молбата е поискано изпълнението на де насочи към апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19 и поземлен имот парцел 006, масив 089 в с.

Бистрица, Столична община. С постановление от 10.08.2017г., вписано в АВписвания на 14.08.2017г. ЧСИ е наложил възбрана върху апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19, като опис на имота е насрочен за 14.02.2018г. , за което длъжникът е уведомен на 30.01.2018г. Опис на имота е извършен на 14.02.2018г.

По делото са приети нотариални актове №

79/12.11.2002г. на нотариус Ч., рег. №

210 на Нот.К. и нотариален акт № 184/18.02.1999г. на нотариус В.Б., рег № 057 на Нот.К. съгласно които на 12.11.2002г. Г.Н.Б. е закупил от П.и Н.П.апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19, състоящ се от стая, дневна, кухня и други обслужващи помещения с площ от 56,20кв.м.

, а на 18.02.1999г. Г.Б. е закупил от Д.Н.Б. *** състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 59,79 кв.м.

Приета е справка от НБД население, съгласно която длъжникът Г.Б. е неженен и има две деца Ф.Г.Б.,

ЕГН ********** и Л.Г.Б., ЕГН **********.

По делото са приети справки от Агенция по вписвания – гр. София и гр.

Пловдив, съгласно които към 13.08.2017г. Г.Б. е собственик на апартамент № 108 в гр. София, район Лозенец, ул. „*******, ет. 19 и на ап. №

20, в гр Пловдив, ул. „*******.

По делото е прието писмо от 07.01.2016г. по изпълнително дело 2015824040293 съгласно което принудителното изпълнение по делото е насочено към ап. № 20, в гр Пловдив, ул. „*******, който е обявен на публична продан в периода от 04.12.2015. до 04.01.2016г., която е обявена за нестанала на основание на ч. 494, ал.1 от ГПК поради неподаване на валидни предложения.

По делото е прието удостоверение по чл. 456, ал. 3 от ГПК, издадено на 24.08.2017г. по изпълнително дело

2015824040293, съгласно което взискател е Банка ДСК“ЕАД, длъжници са солидарно Т.С.К.“ЕООД, „Д.Б.Г.“АД и Г.Н.Б. за плащане на несъбрани към този момент суми от 510 000 щ.д. просрочена главница; ведно с лихва върху нея от 27.03.2015г.; 17686,36 щ.д. представляващи договорна лихва ; 17567,25 щ.д. наказателна лихва; 517,23 щ.д. такси за подновяване на застраховка; 15 784,95лв. разноски по изпълнението; 39050,88лв. обикновени такси и допълнителни разноски по Тарифа към ЗЧСИ, като молба на взискателя от 11.09.2017г. с Постановление от 1.09.2017г.- по изпълнително дело 20178460400574 Банка ДСК“ЕАД е конституирана и като взискател за тези суми с длъжници „Д.Б.Г.“АД и Г.Н.Б..

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване в срок и като такава е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.2 вр. с чл. 436 от ГПК длъжникът по принудителното изпълнение може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо в едноседмичен срок от извършване на действието, ако е присъствал на него или е била призована, а в останалите случаи-от съобщението.

Принудителното изпълнение се насочва към определено имущество с налагането на запор и възбрана върху него. Те като изпълнителни действия самостоятелни не подлежат на обжалване защото нямат такъв характер. На обжалване, обаче, подлежи насочването на изпълнението към съответния актив от имуществото и такова оспорване е налице винаги когато длъжник твърди, че имуществото, към което са насочени възбрана/запор, опис , оценка и т.н. , е несеквестируемо. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе дали имот е несеквестируем, а по конкретни искания за отмяна на наложени възбрана, запор, извършен опис, оценка назначаване на пазач, насрочване на продан и т.н., съдът се произнася само ако те са несъвместими с несеквестируемостта, защото самостоятелно обжалване на тези действия на съдия-изпълнителя е недопустимо. Ако съдът приеме, че имот е несеквестирум следва да отмени всички действия, които са несъвместими с тази несеквестируемост и то без да е налице нарочно искане за същото. На обжалване подлежи насочването на изпълнението към имуществото, а не отделно действие, което нарушава тази несеквестируемост. Срок за жалба започва да тече от получаването на съобщението за насрочване на проданта. Защитата с тази разпоредба на ГПК е за защита на имуществени обекти, които са необходими за издръжка на длъжника и на неговото семейство.

Упражнявайки това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, твърдейки, че то е несеквестируемо, тоест необходимо за издръжката му-неговата и на неговото семейство. Изпълнението върху вещи на длъжника за събиране на негови парични задължения се осъществява чрез осребряването на тези вещи на публична продан. Несеквестируемостта на непотребимите вещи, каквото е жилището, е забрана за тяхното осребряване.

Възбрана и запор върху непотребими вещи задържат в патримониума на длъжника същите, не му пречат да ги ползва, поради което и такива възбрана/запор не са несъвместими с несеквестируемостта. Допустим е и опис върху такива вещи, но ако това е несеквестируемо жилище, то не може да бъде предадено за пазене на ІІІ-то лице, което не е от домакинството на длъжника, освен ако длъжник отсъства и същевременно няма лице от неговото домакинство, което да е съгласно да му бъде предадено за пазене същото. В последния случай ще следва да се отмени постановлението за назначаване на пазач и/или насрочването на публична продан.

(В този смисъл т.1 от ТР №2/26.06.2015г. по тълд.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС).

В случая длъжникът твърди, че имуществото върху което е насочено изпълнението е несеквестируемо, поради което и съдът приема, че е сезиран с жалба срещу насочване на изпълнението върху недвижим имот, който длъжникът твърди, че е несеквестируем, а не срещу описа и възбраната на имота и подробни съображения за същото съдът изложи по-горе. Доколкото се касае за непотребима вещ то съдът приема, че несеквестируемостта в случая е забрана за осребряване на имота, но съвместими с тази несеквестируемост са възбрана, опис.

Това е така, защото в случая несеквестируемостта е забрана за осребряване, но не е забрана за ограничаване на правото на длъжника да се разпорежда с тези вещи.

Секвестируемостта не е константа. За секвестируемостта се следи служебно през целия изпълнителен процес. Затова е възможно да се обжалва насочването на изпълнението към определена вещ с твърдения, че тя е несеквестируема в различни моменти до изтичане на 7 дни от насрочването на проданта. Секвестируемостта може да се променя при промяна на обстоятелствата. Така е възможно в хода на изпълнително производство длъжникът или член на семейството му да придобие друго жилище и така да отпадне несеквестируемостта на единственото притежавано преди това жилище. Възможно е и длъжникът да загуби собствеността върху жилище в хода на изпълнително дело, което загубване на собствеността да е противопоставимо на взискателя и така ще отпадне и секвестируемостта на другото единствено останало в патримониума на длъжника жилище. Такова изгубване на право на собственост върху друго жилище може да е резултат и от публична продан или сделка. При така възприетото съдът приема, че дори да се приеме, че процесния имот е несеквестируем, действията по налагане на възбрана, опис, не следва да се отменят. Извършването и запазването им не е лишено от правен интерес, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от длъжника или от член на семейството му и тогава въпроса със секвестируемостта може да бъде пререшен, а и тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта му.

Жилище по смисъла на чл. 44, т. 7 от ГПК е постройка, която е предназначена за жилище, независимо дали това е къща, част от къща, апартамент, дали е завършена. Без значение за секвестируемостта е дали това жилище се обитава от длъжника. За да е несеквестируемо това жилище не следва нито длъжника, нито член на семейството му, с който той живее, да разполагат с друго жилище. Член на семейството са само роднини по произход и, брак и осиновяване, тоест съпруг и ненавършили пълнолетие деца, които живеят с длъжника. В хипотеза, в която длъжник или някой от членовете на семейството му, с които живее, имат друго жилище, то това семейство има друго жилище, което да му осигури подслон, поради което и несеквестируемостта на жилището срещу което е насочено изпълнението отпада. Това е така, защото тя е създадена с оглед предотвратяване опасността от оставане на семейството без подслон, а такава опасност не съществува при наличие на друго жилище на член на семейството. За да е несеквестируемо жилището, то не следва да надхвърля площта, която е необходима за задоволяване на нуждите на семейството и да не са налице условията на чл. 39, ал.2 от ЗС.

В конкретния случай с жалбата си длъжникът твърди, че е собственик на два жилищни имота – единият в гр. София , а другият в гр.

Разпечатката съдържа 38 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2783151d-4fe4-49c1-b0b4-134fddc21b70