Решение № 51 от 30.04.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр.Несебър, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М.М.Б.Г. при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Административно наказателно дело № 20242150200104 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на К. Г. С. с ЕГН**********, с адрес: гр.П., ул.“Д.Ч.“ № *** против Наказателно постановление № 71 от 10.01.2024г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – гр.Бургас, с което на основание чл.162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на жалбоподателката С. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за административно нарушение по чл.95, ал.1 вр. чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на административно-производствените правила.

В съдебно заседание, жалбоподателката С. се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа подадената жалба. Представя писмени доказателства.

Процесуалният представител на РИОСВ-Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима, подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен 1 материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.08.2023г. била извършена съвместна проверка от експерти на РИОСВБургас, Басейнова дирекция „Черноморски район, РЗИ-Бургас и ТДНС-Бургас на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Е., местност „Ш.“, на площ от 6087 кв.м, вид собственост-частна, вид територия-земеделска, вид категория-4, НТП пасище, собственост на В.Т.С., Д.Т.С. и К. Г. С. по силата на Договор за делба на земеделски земи № 3371 от 10.06.2005г.

При извършен обход и оглед на процесния имот на горепосочената дата, експертите на РИОСВ-Бургас установили, че в границите му, заградени на места атвори Див“ (обозначен с поставена табела на портала с надпис „campingirakliwild.com, терени под наем за палатки, каравани“) с 22 броя палатки, 6 броя каравани, 2 броя общи санитарни блокове с общо 6 клетки, оборудвани с ел.бойлери, душ и тоалетна.

Водоснабдяването на имота и обектите се извършвало посредством два броя резервоари с вместимост по 3,5 куб.м всеки, с изведени временни връзки, като трасето вървяло по протежение на изградената дъсчена ограда по южната граница с ПИ с идентификатор ***. Резервоарите били поставени на метални стойки, покрити с подвижни капаци. По данни на присъствалия собственик, зареждането на резервоарите ставало от водопреносната мрежа с водоноска.

Наред с горното, при проверката било констатирано, че по дължината на водопроводното трасе са обособени 3 броя мивки с изведени към съседния имот сифони, водите от които се изливали свободно към прилежащите терени. За отвеждане на формираните отпадни води от санитарните блокове били поставени 2 броя резервоари в границите на имота с вместимост 1 куб.м, последователно свързани, но при проверката отпадните води не постъпвали в тях, а изтичали свободно на телена и попивали в почвата. Около мястото на изтичане на водите теренът бил разкален. В имота имола поставени още 4 броя мивки, водите от които се отвеждали и попивали в почвата. При проверката не били представени договор и документи, удостоверяващи изчерпване и предаването им за пречистване в ПСОВ.

Електроснабдяването на имота се извършвало от соларни панели и бензинов генератор, за които било обособено закрито помещение от ОСВ панели. В източната част на имота бил ситуиран кемпер, чието предназначение при проверката не било установено. Пред същия били разположени дървени маси с дървени пейки, маркирани с номера, не се установило извършване на търговска дейност.

За процесния имот с идентификатор *** било издадено Решение № БС-105-П от 18.12.2018г. на РИОСВ-Бургас за прекратяване на процедура по преценяване на необходимостта от ОВОС за ИП: „Изграждане на курортноваканционно селище от еднофамилни къщи в имота, с възложители – В.С., Д.С. и К. С..

2

Процедурата била прекратена, тъй като в указаните от инспекцията срокове възложителите не внесли необходимата допълнителна информация.

Към момента на проверката – 11.08.2023г., нямало проведена и приключила с краен административен акт процедура по реда на ЗООС и Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ от компетентен орган по околната среда. Не били представени други съгласувателни документи от Община Несебър.

Предвид гореизложеното на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 11.08.2023г., в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Е., местност „Ш.“, собственост на К.

С., е обособила място за паркиране на каравани и палатки без проведена процедура с издаден краен административен акт от компетентен орган по реда на глава шеста от ЗООС и чл.31 от ЗБР. Въз основа на акта било издадено атакуваното пред настоящата инстанция административно нарушение.

Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала жалбоподателката С., която е сезирала съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същата на първо място сочи, че отразената в наказателното постановление санкционна норма на чл.162, ал.1 от ЗООС е бланкетна. На следващо място сочи, че е санкционирана за две нарушения с едно административно наказание, което препятствало възможността й да разбере за какво конкретно деяние е глобена. Наред с това обръща внимание, че нито в акта, нито в НП било посочено в какво качество е трябвало да предприеме действия по ЗООС. Не отрича, че е съсобственик на имота, но твърди, че не го стопанисва, нито управлява.

Сочи, че лично не е обособявала места за паркиране на палатки и каравани. В тази връзка твърди, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно – да установи по несъмнен начин факта на извършване на нарушението, самоличността на лицето, което го е извършило и неговата вина.

Независимо от горното, в жалбата се твърди, че в АУАН и в НП не е посочено времето на извършване на административното нарушение, а само кога е констатирано – на 11.08.2023г. В тази връзка се сочи, че административно-наказващият орган е следвало да установи и да посочи периода от време, който се явява най-ранния етап на инвестиционното намерение за дадения обект и да го посочи, като дата на нарушението. Според жалбоподателката, с непосочването на периода на извършване на нарушението, административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателката. Предвид на това се моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери 3 изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. В настоящият случай, акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на техните правомощия. Изложените в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление факти се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя Ш. Хюсеинали – главен експерт в РИОКОЗБургас, присъствала при установяване на нарушението на 11.08.2023г. Същата установява пред съда, че при проверката било констатирано, че за реализирания къмпинг в процесния имот няма проведена процедура с краен административен акт по реда на глава шеста от ЗООС и ЗБР, поради което е съставила акт за установяване на административно нарушение. Пред съда, актосъставителя Хюсеинали сочи, че не са си поставяли за цел да установяват кога са поставени палатките и караваните в процесния имот. За първи път ги установили по време на проверката.

По делото няма спор, че в имота има изграден къмпинг, поради което възложителя е имал задължение още на фаза инвестиционно намерение да информира писмено РИОСВ и да получи разрешение за това. Не се спори, че това не е било сторено. В случая обаче, не е посочен периода от време, в който според наказващия орган е извършено нарушението. Предвид факта, че административното нарушение е извършено чрез бездействие, представляващо въздържане и пропускане да се изпълни определено задължение, установено в правната норма, АНО е следвало да установи и да посочи в обстоятелствената част на АУАН и НП периода от време, който се явява най-ранния етап на инвестиционното намерение за дадения обект и да го посочи като дата на нарушението. Именно през този период от време възложителят е следвало да извърши писмено уведомление на РИОСВ-Бургас по силата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС за инвестиционното си намерение и с бездействието му в този период от време е осъществило нарушението на ЗООС. Като не е посочил време на извършване на нарушението АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката. В този смисъл е прието, че липсата на събрани доказателства за времето, което представлява найранния етап на инвестиционното намерение, липсата на фактически установявания за крайната дата от този етап, препятства съдебния контрол при проверката за спазването на сроковете в чл.34 от ЗАНН при издаване на АУАН и на НП за нарушението /Решение № 459 от 04.05.2023 г. на АдмС- Бургас по к.а.н.д. № 248/2023 г. , Решение № 336 от 30.03.2023 г. на АдмС- Бургас по к.а.н.д. № 2002/2022г./. Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

4

От данните по делото се установява, че жалбоподателката С. е санкционирана за извършено нарушение по чл.95, ал.1 във връзка с чл.81, ал.1, т.2 от ЗООС. Двете разпоредби обаче, уреждат различни хипотези и задължения- писмено уведомяване от възложителя на компетентния орган и обявяване на интернет страницата на инвестиционното предложение, съответно извършване на екологична оценка и оценка на въздействия върху околната среда на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техните изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. В този смисъл не става ясно за какво нарушение е санкционирана жалбоподателката С.. Такава яснота не дава и посочената като санкционна норма на чл.162, ал.1 от ЗООС, която е бланкетна и не очертава съставомерни признаци.

Последното също е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Независимо от горното, по делото липсват доказателства, налагащи извода, че именно К. С. следва да носи административно- наказателната отговорност за соченото нарушение. Разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗООС вменява задължение за обявяване на инвестиционно предложение на възложителя. Нито в акта, нито в наказателното постановление, е посочено, че К. С. е санкционирана в качеството й на възложител на обекта. От показанията на актосъставителя Хюсеинали се установява, че С. е била санкционирана в качеството й на съсобственик в имота, доказателства за което също не бяха ангажирани по делото.

Изводът, който се налага, че наказващият орган не е провел пълно разследване на спорните факти по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, поради което издаденото от него наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.