Решение № 89 от 14.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пазарджик, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.ов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора Е. Здр. М. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно административно наказателно дело № 20265200600137 по описа за 2026 година

С решение № 89 от 28.10.2025 г., постановена по АНД № 217/25 г. на РС – Велинград е призната обвиняемата М. П. Н. от гр. Р. за виновна в това, че на 02.07.2024 г., в гр. Р., чрез удар в гърба, вследствие на който пострадалата е залитнала и се е ударила в изпъкнала шахта, е причинила на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, В. П. Г. - началник отдел ***********, при изпълнение на службата й, охлузване, оток и ***, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което на основание чл.131, ал.1, т.1, предл.1, вр. чл.130, ал.2 НК, вр. с чл.78А от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. Осъдена е М. П. Н. да заплати разноски, както следва: по сметка на ОДМВР - Пазарджик в размер на 279.90 лева /двеста двадесет и два лева/ и по сметка на РС - Велинград, в размер на 81 .12 лева /осемдесет и един лев и дванадесет стотинки/.

Против така постановеното решение е постъпила жалба /и допълнение към същата/ от обвиняемата М.Н., чрез нейния защитник. Оплакванията са за необоснованост и незаконосъбразност. Показанията на кредитираните от съда свидектели били противоречиви - не се сочи какви са противоречията. Проверяващите не се легитимирали при проверката и не били поискали съдействие от МВР. Обвиняемата защитавала дома си. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което М. Н. да бъде призната за невиновна и 1 оправдана.

В съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба, както и релевираните със същата отменителни основания. Не добавя нови, не конкретизира оплакванията си за противоречия в свидетелските показания.

Прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на решението. Поддържа, че същото е обосновано и законосъобразно.

Обвиняемата, редовно призована, не се явява пред въззивния съд.

Пазарджишкият окръжен съд провери правилността на обжалваната присъда във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото и служебно на основание чл. 314 от НПК.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемата М. П. Н., е родена на *****, в гр. Б., б****************** „***“, с ЕГН **********, ****.

Пострадалата свидетелка В. Г. е началник отдел ***********.

На 02.07.2024г. следобед свид. В. Г. и колегата й И.Г., служители в техническата служба на ******, тръгнали към адрес в гр. Р., ул. „*****“ № **, за да извършат проверки на място. Повод били подадени жалби от 26.06.2024 г. от Г.Т.Н. и от 02.07.2024г., депозирана от С.Т. във връзка с твърдения за нарушения на привилата и нормите на строителството.

При пристигане на място В. Г. видяла, че там били обвиняемата М. Н., св. Т.Н. и още няколко човека - работници, неустановени по делото. Имало поставена основа за ограда, изработен бил кофраж, който все още не бил поставен на основата, а бил оставен в страни от мястото за ограда. Св. В. Г. заявила, че идват на проверка по повод подадени жалби, обвиняемата М. Н. ги поканила в имота, за да извършат проверката. След като проверили първоначално изложеното в жалбата на С.Т., двамата служители на Общината се насочили към новостроящата се ограда. В. Г. попитала Н. къде са знаците, колчета, поставени от геодезиста, тъй като на място не се виждали такива. След този въпрос Н. започнала да гони общинските служители от имота си. Бутнала веднъж в гръб с ръка свид. В. Г., като последвал и втори, по-силен удар в гръб с ръка от обвиняемата Н.. При това Г. залитнала и била хваната от свидетеля Н., за да не падне. При политането си ударила левия крак в циментова шахта, издигаща се над нивото на терена. От удара свид. Г. изпитала силна болка.

От заключението на първоначалната и повторна съдебномедицински експертизи, както и от разпита на вещото лице на първоинстанционното съдебно следствие, районният съд обосновано приел, че свидетелката В. Г. е получила **********; *** (5x4 см) ****; *** (5 х 4 см и 4,5 х 0,5 см) **** ******. ******** (тъпоръбест) *****, *******. **********, ********* (от бутането), ********* (подбедрица) в ******. Всички травматични увреждания следва да се преценяват по своя медико - биологичен признак - болка и страдание, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Същите са отшумели за около два до пет дни от датата на травмата.

Тази фактическа обстановка първата инстанция установила при съвкупен анализ на доказателствените източници. Фактическите изводи на съда се подкрепят изцяло от събраните доказателства.

Неоснователно е оплакването за необоснованост. Същото е и неконкретизирано.

2

Съдът бил дал вяра само на показанията на свидетелите, а не кредитирал самопризнанието на обвиняемата. Свидетелите си противоречали, но не се сочи конкретно какви са тези противоречия.

Установено е, че пострадалата не се е легитимирала изрично като служител на общината. Същата знаела обаче, че на обвиняемата било известно това обстоятелство. Това се доказва от показанията на свид. Г. на 28.10.25г. пред районния съд. Там пострадалата твърди: „М. ни познава и като отидохме казахме на М., че сме дошли на проверка, не помня дали сме казали кои сме, но се познаваме много добре, от няколко години тя е почти поС.но присъствие в общината. Точно нейния двор беше разграден, там има уличка тупик. Тя ни покани сама „елате да видите, какво е направил Т.Н.“. Тоест обвиняемата с ясното съзнание, че това са служители на общината е поканила пострадалата да й покаже какво бил извършил съседът й.

Неоснователни за възраженията за липса на представи в съзнанието на обвиняемата, че свид. В. Г. е общински служител.

По приложението на закона.

При така установената фактическа обстановка, районният съд правилно е приел, че от обективна и субективна страна обв. М. Н. е осъществила престъпния състав на чл. 131, ал.1, т.1, предл.1, вр. чл.130, ал.2 НК, вр. с чл.78А от НК, като на 02.07.2024 г., в гр. Р., е причинила на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а“ НК, В. П. Г., началник отдел ***********, при изпълнение на службата й.

Обвиняемата е имала представи за всички обективни елементи на състава, включително квалифициращото, и е искала настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действала е с пряк умисъл. Същата е знаела, че пострадалата е длъжностно лице, дошло на проверка по жалба. Неоснователни са възраженията на защитата в противния смисъл.

Доводите, че общинските служители реагирали много бързо на сигнала и не поискали съдействие от полицията са ирелевантни.

Несъстоятелна е и тезата, че подсъдимата „защищавала дома си“. Подобна позиция би имала място при неправомерно нападение. В случая се касае за законосъобразни действия на длъжностни лица.

Контролираната съдебна инстанция е приложила правилно материалния закон, като освободила обвиняемата от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Налице са всички елементи от фактическия състав на този правен институт.

По наказанието.

При определяне вида и размера на административното наказание лоба, което следва да се наложи на обвиняемата, първоистанционният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Спазени са задължителните указания за индивидуализация на глобата по т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС.

Районният съд е съобразил тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното съС.ие на обвиняемата.

Процесното деяние е със завишена степен на обществена опасност. Контролираната инстанция правилно е наложила глоба в размер на 1500 лева - малко над предвидения минимум.

По разноските.

3

С оглед изхода от делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК правилно обвиняемата е осъдена да заплати 279.90 лева по сметка на ОДМВР Пазарджик, както и разноските на съдебното производство от 81.12 лева по сметка на Велинградския районен съд.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати отстраними, съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на решението и връщане на делото на първата инстанция.

В обобщение на казаното дотук, доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на обжалваното решение, същото се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 338 във връзка с чл. 738, ал. 5 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 89 от 28.10.2025 г., постановена по АНД № 217/25 г. на РС – Велинград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4