Определение № 22 от 07.08.2024, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. София, 07.08.2024 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк. ЦАНКО Т. ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от полк. ЦАНКО Т. ГРОЗЕВ Частно наказателно дело № 20246100200070 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

В ИМЕТО НА НАРОДА

Днес, седми август през две хиляди двадесет и четвърта година, в гр.

София, Съдебната палата, кабинет № 58, Софийският военен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Цанко Грозев и съдебен секретар Й. Н. разгледа ЧНД № 20246100200070, по описа на съда, образувано по жалба срещу постановление за прекратяване на наказателно производство по д. п. № 41-СЛ/23г. по описа ва ВОП-София.

Производството е по чл. 243 от НПК.

ЧНД № 20246100200070, по описа на СВС, е образувано на 11.07.2024г. по жалба на подп. М.В.И. срещу постановление за прекратяване на наказателно производство по д. п. № 1

41-СЛ/23г. от 02.07.2024г., по описа ва ВОП-София.

Досъдебното производство е било образувано на 02.05.2023г. с постановление на прокурор от ВоАпП с оглед извършено престъпление по чл. 378, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 1 от НК/л. 3-4 д.п./.

С постановление от 02.07.2024г./ л. 155-159 д.п./ прокурор от ВОП- София е прекратил наказателното производство по ДП №41-СЛ/2023г. за престъпление по чл. 378, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, предл. 1 от НК, на основание чл.24,ал. 1,т.1,предл. 2 от НК.

Това постановление било връчено на подп. М.И. на 04.07.2024., който в законовия срок го обжалвал пред СВС с частна жалба вх. № 5221/09.07.2024г.

От изложеното съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице имащо право на жалба срещу подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт и следва да бъде разгледана по същество.

В частната жалба подп. И. прави собствен анализ на контролираното постановление за прекратяване, като твърди, че от доказателствата по делото се установявало извършено престъпление от кап. К. срещу личното достойнство на подп. И.. Иска от съда атакуваното постановление за прекратяване да бъде отменено като незаконосъобразно.

В постановлението за прекратяване на наказателно производство по д. п. № 41-СЛ/23г. от 02.07.2024г., по описа ва ВОП-София, е преповторена приетата в предишното постановление за прекратяване/ това от 29.03.2024г./ фактическа обстановка, а именно:

Военнослужещият М. К. К. е на служба в Българската армия от **** г., като от

**.**.****г. заема длъжността

„*******“ в сектор

„*****************“ в ЦППО - НВУ „********“ - гр. В. Т. За времето до 2023 г. негов пряк началник е св. подп. М.В.И. - началник на сектора. В периода от 2021г. до 01.07.2023г. временно изпълняващ задълженията Началник ЦППО бил св. подполк. С. Ц. М..

Мнението на св. подп. И., за подчиненият му кап. К. било, че същият проявявал ниски професионални качества в работата си, не умеел да степенува задачи по важност, не оценявал къде се намира - държал се с подчинените си обучаеми военнослужещи не като офицер от Българската армия, а посвободно, поради което обучаемите нямали сериозно отношение към него.

По тази причина и заради конкретни нарушения по изпълнение на военната служба, през 2022г. подп. И. изготвил два рапорта с предложение за налагане на дисциплинарно наказание на кап. К..

2

ЦППО - НВУ„********“ - гр. В. Т. се помещавал в сградата на Пети битов корпус на НВУ, заедно с Професионален сержантски колеж (ПСК) - НВУ, поради което дежурните давали съвместни дежурства в една и съща дежурна стая в тази сграда.

Като ******* кап. К. имал задължението да се подписва в книгата за приемане и предаване на стаята за съхранение на оръжието, съхранявана в дежурната стая на ЦППО и ПСК, доколкото отговарял за оръжейната стая на ротата.

На 14.10.2022г. свидетеля А. И. Р. - Началник отделение „***************“ в ПСК, застъпил като дежурен по ЦППО и ПСК.

Дежурството се сменяло във времето от 16,30 до 17,00 часа. Съгласно установения ред, до 17:00 часа оръжейните в сградата следвало да бъдат заключени и запечатани. В хода на предаване и приемане на дежурството от отстъпващият дежурен - ст. серж. П., на ст. Р., двамата констатирали, че в книгата за приемане и предаване на стаята за съхранение на оръжието, за която отговаря кап. К., липсва подпис от кап. К. за нейното отваряне. В същото време в 16:30 часа оръжейната била отворена. По този повод дежурните потърсили кап. К., за да подпише книгата и да затвори оръжейната. Той обаче отказал да дойде, като попитал не може ли дежурните да „оправят“ книгата. Старши сержант П. се обадила за съдействие на началниците на командира на ротата — свидетелите подп. М. и подп. М.И.. Около 17:00 часа двамата офицери заедно с кап. К. дошли в дежурната стая, в която в този момент бил останал само новият дежурен - ст. Р..

Подполковник М. и подп. И. разяснили на кап. К., че следва да оформи документацията, припомнили му реда за попълване на документите от отговорника за стая за съхранение на оръжията и му казали да затвори оръжейната. Разговорът бил спокоен и с нормален тон. Внезапно, без никакво предупреждение, капитан К. пристъпил към подп. И., доближил лицето си на около 40-50 см. до неговото, и гледайки го втренчено в очите, с равен, монотонен тон, жестикулирайки с една ръка, изрекъл думите: „Болест да те яде, да пукнеш дано! Проклинам те!“, и повторил думите няколко пъти, гледайки го по същия начин и правейки жест с ръка. Жестът не бил обиден. Още при първото произнасяне на думите подполк. М. реагирал, като му разпоредил да спре с думите: „Замълчете! Какво си позволявате г-н капитан!“, а подп. И. бил 3 толкова изненадан от това поведение, че не реагирал. Капитан К. не обърнал внимание на разпореждането на подп. М. и продължил да повтаря тези реплики със сериозно изражение на лицето си. След като подп. М. отново му наредил да спре, кап. К. престанал да повтаря горепосочените думи.

Свидетеля ст. Р. се почувствал неудобно от поведението на кап. К. и напуснал дежурната стая. Подполковник М. наредил на подп. И., който продължавал да стои неподвижно, изненадан от поведението на подчинения си, да излезе от стаята. След това наредил на кап. К. да изпълни задълженията си по отношение на попълване на документите и същият ги изпълнил, както и затворил и запечатал оръжейната стая в присъствието на ст. Р..

Видно от показанията на св. кап. К., той произнесъл посочените думи, защото според него двамата офицери не били прави и в книгата за приемане и предаване на стаята за съхранение на оръжието трябвало да пише дежурният, а не той. Също така се ядосал, защото забележката на двамата офицери му била направена публично - пред ст. Р.. Според него офицерите му казали, че ще поискат съдействие от Военна полиция. Кап. К. се обърнал към подп. И., защото според него началникът му проявявал негативно лично отношение към него и от месец май 2022 година го приканвал да напусне. Военнослужещият капитан К. смятал, че щом началниците му се подиграват с него и му вменяват задължения, които няма, тогава и той ще се държи така с тях. В разпита си кап.

К. твърди, че искал подп. И. да се почувства и той по същия начин като него и казал думите на шега, като бил казал също ако има възмездие него да го сполети същото. Свидетелят заявява също, че е наясно, че това което е направил, не е редно по правилата на воинската вежливост, но думите били взети от българския фолклор.

Според показанията на подп. И., той бил възмутен и обиден от поведението на кап. К.. Поради сериозното изражение и тона на подчинения му, той възприел произнесените думи като осмислени и заплашителни.

Доколкото капитан К. имал зачислено служебно оръжие и достъп до оръжието на ротата, и тъй като продължил да изпълнява длъжността след този инцидент, и двамата участвали съвместно в занятия по огнева подготовка, подп. И. не се чувствал спокоен и в безопасност в негово присъствие.

Подполковник И. се почувствал засегнат от поведението на подчинения, като било засегнато неговото достойнство и чест като офицер. Ето защо в 4 първият работен ден след инцидента изготвил рапорт рег.№ ****/**.**.****г. до началника на НВУ „********“, с който го уведомил за случилото се.

Подполковник М., определя поведението на кап. К. в описаната ситуация като недостойно и действия с такъв характер според него уронвали престижа на военната професия. Той изпитал възмущение от поведението на кап. К. към неговия началник. Поради това и за недопускане в бъдеще на такива инциденти, в качеството си на началник на ЦППО, св. подп. М. провел занятие с военнослужещите от Центъра по теми, свързани с взаимоотношенията между военнослужещите и етичните норми на поведение, описани в Етичния кодекс на военнослужещите, както и с правилата на устава, Глава Втора.

Със Заповед № РД-02-1205/**.**.****г. началникът на НВУ „********“ назначил комисия за извършване на служебна проверка по случая. Комисията извършила проверка и с Протокол рег.№ 6145/21.10.2022г. приела, че е налице нарушение на чл.242, т. 1 и т. З от ЗОВС - съответно - неизпълнение на задължение по военната служба и нарушаване на правилата на служебната вежливост и неизпълнение на съответстващите им задължения на военнослужещия, съгласно чл. 178, ал. 1 и ал. З от ЗОВСРБ, поради което предложила на началника на НВУ „********“ да наложи на кап. К. дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл.244, т.7 от ЗОВСРБ.

До настоящия момент на кап. К. не е наложено дисциплинарно наказание за поведението му в дежурната стая на 14.10.2022г.

Назначена и приложена по досъдебното производство е комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза - л. 91-103 от материалите по делото. Видно от заключението на същата, кап. К. не страда от психично заболяване и към 14.10.2022г. е могъл да се ориентира в действителността и да дава реални показания за възприетото от него. Същият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, както и да участва в наказателния процес във всичките му етапи.

От изложената фактическа обстановка по категоричен и безспорен начин се установява, че на 14.10.2022г. в дежурната стая на ЦППО и ПСК в сградата на Пети битов корпус на НВУ „********“, кап. М. К. К., ******* в сектор „*****************“ в Център професионално и продължаващо обучение НВУ„********“ - гр. В. Т., отправил няколкократно към прекия си началник подп. М.В.И. – началник на сектора, в негово присъствие и в присъствието на 5 още двама военнослужещи думите: „Болест да те яде, да пукнеш дано!

Проклинам те!“.

Престъплението по чл. 378, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК се намира в глава 13, раздел 1 от НК наименуван „Престъпления против подчинеността и воинската чест“, като обект на посегателство са обществените отношения свързани с Уставните изисквания за отношенията между военнослужещите, подчинеността в армията и изискванията за спазване на военната чест, като предмет на посегателство е личната чест и достойнство на военнослужещите. В случая законодателят акцентира върху специално предвидените в глава 13 от НК качества на субекта на престъпление и не толкова върху личността, колкото върху служебното положение на засегнатото лице като военнослужещ и началник според Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България.

Думите, които кап. К. е отправил към началника си не съставляват престъпление по смисъла на НК. Легална дефиниция относно престъплението „обида“ е дадена в разпоредбата на чл. 146 от НК. Посегателството по чл.146 от НК се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие. Това може да стане чрез думиепитети, ругатни, сравнения, квалификации, или действия - жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия /Решение №22/1995г.; Решение№ 108/198Зг.;Решение от№142/2008г./.

Отправените от кап. К. към подп. И. изрази представляват „клетви“ - в см.

„Зложелателни думи към някого, за да му се случи нещо лошо; проклятие“ /съгласно Речник на българския език (онлайн) на Института за български език на БАН/, които са несъставомерни по чл.378 от НК.

Не е налице обида, защото с „клетвите“ си кап. К. не е изразил негативна оценка за личността на подп. И. под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове, които да засягат честта и достойнството му на военнослужещ.