Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 15.02.2022, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Административно наказателно дело 974/2021
Вид
Решение № 57
Подписан
15.02.2022
В сила
15.03.2022
Състав
Мариела Викторова Йосифова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Видин, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20211320200974 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по жалба на ЕМ. Ф. АСП. от гр.Видин, против наказателно постановление № 21-0953-001261/30.08.2021г. издадено от Началник сектор ПП при ОД МВР Видин , с което за нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размерна 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди ,че жалбоподателят не е извършил описаното в наказателното постановление нарушение,тъй като деянието не е осъществено от субективна страна.

В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник, който пледира за отмяна на наказателното постановление.

Ответната страна изпраща представител ,който моли съда да остави жалбата без уважение , а наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.07.2021г. в гр.Видин на ул.“Широка“ пред кафе Форум в посока от к-ще с ул. Христо Ботев към к-ще с ул.Райко Жинзифов полицейските служители към сектор ПП при ОД МВР Видин около 16.05 часа спрели за проверка т.а. „Нисан Навара“ с рег. №ВН9832АК ,управляван от жалбоподателя . .В хода на проверката жалбоподателят представил на контролните органи изисканите му от проверяващите документи.След извършване на справка с мобилното устройство полицейските служители установили , че автомобила няма 1 сключен действащ договор за задължителна застраховка „ГО“.Поради горното бил съставен акт на лицето , което не е собственик , но е управлявало автомобила. Установено било и че автомобила е собственост на „Окото Ирис „ООД.

По случая била отпочната полицейска проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. След приключване на проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-Видин, където с Постановление от 10.08.21г. е отказано образуването на досъдебно производство поради липса на субективен елемент.

Въз основа на по- горецитираното Постановление на РП Видин бил издаден АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДВП , а въз основа на същия Началник сектор ПП Видин издал и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Съдът изцяло споделя изложените в жалбата доводи от процесуалния представител на жалбоподателя ,че същият не е извършил описаното в наказателното постановление нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, тъй като деянието не е осъществено от субективна страна.

Съгласно чл.6,ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава обществено-опасния характер на деянието, предвижда настъпването на обществено-опасните последици и иска или допуска този резултат.Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието от страна на дееца на елементи от обективната действителност , то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви, защото не може да има целево отношение, без представи за резултат и насока към цел.

Безспорно установено е по делото ,че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена служебна регистрация по реда на чл.143,ал.15 от ЗДвП, но съдът 2 счита ,че в конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е мислел и е бил сигурен, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред.В случая процесното МПС е собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, поради което жалбоподателят не може да предполага ,че това МПС е с прекратена регистрация.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и административно наказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

В настоящия случай по делото безспорно се установи, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост на друго лице, по път, отворен за обществено ползване, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не бил регистриран по съответния законов ред, но притежавал регистрационни табели и документи за регистрация.

От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобила е бил спрян от движение.

В конкретния случай при прекратяване на регистрацията, компетентният орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 11 да изиска и получи регистрационните табели.

Поставените регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Още повече, че лицето е притежавало надлежни документи за собственост и регистрация на автомобила.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно. Факти установяващи субективната страна на нарушението в хода на адм.производство не са били събрани. За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за 3 осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма доказателства жалбоподателя виновно да е управлявала служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че жалбоподателя изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.

При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна. Липсват данни, че жалбоподателя е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена регистрация.

Предвид изложеното съдът намира, че НП е материално незаконосъобразно и обжалваното НП следва да бъде отменено.

С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0953-001261/30.08.2021г. издадено от Началник сектор ПП при ОД МВР Видин, с което на ЕМ. Ф. АСП. от гр.Видин за нарушение на чл.

140,ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размерна 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца Решението може да се обжалва пред Административен съд – Видин в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

4