Решение № 1414 от 14.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1414 гр. Пловдив, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330203065 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

23-0432000465/10.02.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Н. В. М., ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 1

16.05.2023г., а жалбата е подадена на същата дата), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното:

От фактическа страна се установява, че на 28.11.2022г. около 22,40ч. в гр. Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ № 50, жалб. М. управлявала МПС „Ленд Роувър“, модел „Ивоуг“ с рег. № ****, нейна собственост, в посока от изток към запад. Същата била спрян за проверка от полицейския служител св. Д.. При извършената проверка, св. Д. установил, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателката, е с прекратена регистрация от 23.11.2022г. на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата. За така установеното св. Д. съставил АУАН.

Случаят бил докладван на РП-Пловдив, като с Постановление от 23.01.2023г., прокурор при РП-Пловдив отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите по преписката на Началника на Първо РУ-Пловдив за преценка за ангажиране на административно-наказателната отговорност.

В хода на производството за проверка на описаното в АУАН съдът е изискал справка за прекратяването на регистрацията на процесното МПС, както и справка дали е била издавана и връчвана ЗППАМ за прекратяването на регистрацията. От постъпилото писмо вх. № 63772/10.07.2023г. от Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив и приложените към него справки АИС КАТ Регистрация се установява, че при прекратяването на регистрацията собственик на процесния автомобил е бил „Мото-Пфое“ ЕООД и ползвател „Елпида-7“ ЕООД. На 21.09.2022г. бил регистриран договор за продажбаправодаване. На 23.11.2022г. била прекратена регистрацията на автомобила по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради непререгистране на превозното средство.

На 30.11.2022г. била направена първоначална регистрация на превозното средство, като собственик била посочена жалб. М.. Видно от писмото от Сектор „Пътна полиция“, за служебното прекратяване на регистрацията не е бил издаван ЗППАМ, нито жалбоподателката е била уведомявана преди 2 спирането й за процесната проверка и съставянето на АУАН от св. Д..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Д.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е извършил проверка, от която се е изяснил статусът на автомобила. Описаното от свидетеля, че автомобилът е бил с прекратена регистрация се потвърждава и от изисканата в хода на производството справка – писмо вх. № 63772/10.07.2023г. от Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив. От справките АИС КАТ Регистрация също се установява, че към 28.11.2022г., т.е. една седмица след служебното прекратяване на регистрацията, управляваният от жалбоподателката автомобил не е бил надлежно регистриран, като регистрацията е била извършена на 30.11.2022г. Установява се от писмото и че ЗППАМ не е бил издаван, нито жалбоподателката е била уведомявана по друг начин.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност. Актосъставителят е материално компетентен съгласно т. 2.1. вр. т. 1.3.2. от посочената Заповед, а издателят на наказателното постановление е компетентен съгласно т. 3.8. от Заповедта.

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като прокурор е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган. В тази връзка възраженията, свързани със съставянето на АУАН се явяват ирелевантни в настоящия процес. По отношение на възражението във връзка със собственика на автомобила, съдът действително констатира, че същият не е бил собственост на посоченото като собственик в НП лице – „Елпида 7“ ЕООД, но намира, че същото не представлява СПН, доколкото към момента на проверката в регистрите на полицията дружеството е било вписано като ползвател на 3 процесното МПС (съгласно справката за прекратяване на регистрацията от л.

26 от съдебното производство).

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателката М., е несъставомерно от обективна страна, тъй като към датата, приета за момент на извършване на нарушението, все още не са били настъпили правните последици по прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил „Ленд Роувър“, модел „Ивоуг“ с рег. № ****.

Прекратяването на регистрацията, включително в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, представлява принудителна административна мярка , която от своя страна е индивидуален административен акт. Този административен акт в пряко нарушение на забраната по чл. 90, ал. 1 от АПК е изпълнен преди да са изтекли сроковете за неговото оспорване. Относно правната природа на служебното прекратяване на регистрацията на МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП има формирана последователна практика на Върховния административен съд – Определение № 2785 от 01.03.2021 г. по адм. д. № 1828/2021 на ВАС; Определение № 14092 от 16.11.2020 г. по адм. д.

№ 9510/2020 на ВАС.

В този смисъл е и най-новата практика на касационната инстанция:

Решение № 1166 от 20.06.2023 г. по к.а.н.д. № 943/2023 г. на Административен съд – Пловдив – „прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП представлява принудителна административна мярка, по отношение на която не е допуснато предварително изпълнение, поради което към посочената в наказателното постановление дата регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС не е прекратена и липсва съставомерно деяние, осъществено в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Затова и правните последици по прекратяване на регистрацията не настъпват ex lege, a като резултат от издаден индивидуален административен акт, който в случая представлява ПАМ, който не може да бъде изпълнен без да е влязъл в сила и при липса на предвидено от закона или допуснато с разпореждане по чл. 60 от АПК негово предварително изпълнение“;

4

Решение № 1010 от 31.05.2023 г. по к.а.н.д. № 1005/2023 г.

Административен съд – Пловдив – „Вярно е, че според приетите по делото доказателства, Д. е придобил собствеността върху процесния автомобил на 03.02.2022г. и не е изпълнил задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП да го регистрира в службата за регистрация на пътни превозни средства (ППС) по постоянния си адрес в срок до един месец (03.03.2022г.), но посоченото представлява съставомерно деяние по смисъла на чл.180, ал.2, т.1 от ЗДвП, която хипотеза е различна от разглежданата по делото“;

Решение № 265 от 09.02.2023 г. по к.а.н.д. № 3157/2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив – „прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл. 143 ал. 15 ЗДвП представлява принудителна административна мярка /ПАМ/, по отношение на която законът не допуска предварително изпълнение … в случая отсъстват данни за съобщаване на ПАМ, за да може да бъде проверено дали е обжалвана или е влязла в сила, при което положение само /влязла в сила ПАМ/ може да бъде направен извод, че е налице последицата от служебно прекратената регистрация на МПС“, Решение № 160 от 26.01.2021 г. по к.а.н.д. № 3303/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.

Видно от цитираната съдебна практика е, че прекратяването на регистрацията на ППС в хипотезата на чл. 143 ал. 15 от ЗДвП, представлява принудителна административна мярка (ПАМ), по отношение на която не е допуснато предварително изпълнение, поради което към посочената в наказателното постановление дата регистрацията на управляваното от жалбоподателката МПС не е прекратена и липсва съставомерно деяние, осъществено в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра 5 на отбраната (чл. 143, ал. 2 от ЗДвП). В изпълнение на това си правомощие министърът на вътрешните работи е издал Наредба № І-45/24.03.2000 г. Тъй като регистрацията и ползването на моторни превозни средства е предмет на специален режим, компетентни да извършат регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства са органите, установени по реда на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП – в чл. 2 от Наредба № І-45.

В настоящия случай регистрацията на процесния автомобил е прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която разпоредба служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Служебното прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се извършва от служители от звената „Пътна полиция“ в съответните ОД на МВР или Столична дирекция на вътрешните работи. Посоченият в чл.143, ал.15 от ЗДвП ред за прекратяване на регистрацията – чрез отбелязване в автоматизираната информационна система, не означава, че това отбелязване не е предшествано от издаването на индивидуален административен акт – волеизявление, с което се преценява налице ли са предвидените в правната норма предпоставки, а именно неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок от придобиването. Съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт (неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в двумесечен срок) чрез отбелязването в автоматизираната информационна система.

Следователно, налице е акт по чл. 21, ал. 2 от АПК. Не е необходимо законодателят винаги да предвижда издаването на „нарочен“ акт, за да се направи извод, че дадено властническо волеизявление, с което се засягат права на гражданите, е индивидуален административен акт. Ако акт липсва, то следователно липсва и волеизявление на органа, а ако такова волеизявление не е направено, то напълно неясно остава на какво правно основание органът ще извърши отбелязването в автоматизираната 6 информационна система. Независимо, че в ЗДвП и в Наредба № І45/24.03.2000 г. не е посочено изрично, то по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство подлежи на обжалване пред съда, като по този начин се гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита. Доколкото е налице индивидуален административен акт – волеизявление за служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил, то съществува и правен интерес от оспорването му.