Решение № 401 от 17.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. Плевен, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500599 по описа за 2025 година

С решение № 486/ 14.04.2025г., постановено по гр.д.№ 5398/ 24 г. Плевенски районен съд

ОСЪЖДА на основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД

„СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен, с адрес на управление в гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от управителя Р. М. да заплати на В. Г. М. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** сума в размер на 4500 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 14.07.2023г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука - 14.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 4500 лева до претендираните 60000 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен,с адрес на управление в гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от управителя Р. М. да заплати на В. Г. М. с ЕГН ********** от с.***, ул.*** разноски по делото в размер на/липсващ диспозитив в частта за разноските ,като впоследствие за разноските е постановено решение №805/04.06.2025г. за поправка на ОФГ с което ответникът е осъден да заплати държавна такса 180 лв. и възнаграждение на вещи лица в размер на 450 лв. /

ОСЪЖДА „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен, с адрес на управление в гр.Плевен, ул.Ал.Стамболийски №1, представлявано от управителя Р. М. да заплати на адвокат Г. С. от АК Шумен сумата от 112,50 лв. адвокатско възнаграждение. Посочено е,че Решението е постановено при 1 участието на трето лице – помагач на ответника ЗД „УНИКА ЖИВОТ“ ЕАД.

Това решение е било връчено на В. Г. М. на 23.04.2025г. с оглед на което срокът за неговото възвивно обжалване изтича на 07.05.2025г.

Въпреки ,че върху постъпилата по електронен път въззивна жалба от В. Г.

М.,чрез пълномощника му адв. Н. Д. е поставена входяща дата на документите 08.05.2025г.,то при направената справка в електронната папка на делото на РС-Плевен се установява ,че електронния пакет документи, съдържащ въззивната жалба е подаден още на 07.05.2025г. с оглед на което Плевенски окръжен съд намира ,че тази въззивна жалба е подадена в срока за въззивно обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК. Тази жалба се явява редовна и допустима по смисъла на извършената от съда проверка по чл. 262 във вр. с чл. 260 и чл.

261 от ГПК,поради което съдът е приел ,че следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание.В жалбата не се съдържат доказателствени искания по чието допускане да се произнася въззивната инстанция.

Постъпил е и писмен отговор срещу въззивната жалба ,подаден от противната страна по делото

„СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен,като в него се сочи ,че е подписан от адв.А. Д. .В него също така няма нови доказателствени искания.

В срока за подаване на писмен отговор е подадена и насрещна въззивна жалба от „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен срещу решението на ПлРС в частта с която РС-Плевен е определил размера на обезщетението на 15000/преди редуцирането му поради съпричиняване до 4500лв. /,както и по отношение приетия от съда размер на съпричиняване на вредата -70 % ,като се претендира ,че този процент следва да е 99% ,както и срещу това ,че РС не е приспаднал от определеното обезщетение ,изплатеното на ищеца обезщетение от застрахователя в размер на 1041,60лв.

Насрещната жалба също така е подадена в срока по чл. 263,ал. 2 във вр. с ал.

1 от ГПК, от надлежна страна в производството и чрез надлежно упълномощен процесуален представител,поради което също така се явява редовна и допустима и следва да се разгледа по същество.В нея също така не са направени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Подаден е и писмен отговор от В. Г. М.,чрез пълномощника му адв. Н. Д. срещу насрещната въззивна жалба ,според който тя е неоснователна.В този отговор също така не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Постъпила е и частна жалба от адв.Н. Д. срещу определение № 2853/ 04.06.2025г. на ПлРС с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.Тази частна жалба също така е подадена в срока по чл. 275,ал.1 от ГПК и като редовна и допустима следва да бъде разгледана по същество в рамките на същото производство- по в.гр.д.№ 559/ 2025г.

Срещу нея е подаден писмен отговор от противната страна ,според който частната жалба е неоснователна и недоказана.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивните жалби при условията на 2 чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо ,но частично неправилно по съществото на спора решение що се отнася до определения от РС-Плевен общ размер на дължимото обезщетение , както и до приетото от РС-Плевен основание за намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване на вредите от самия работник - поради проявена от него груба небрежност при изпълнение на работата,която му е била възложена. Не е налице ,обаче ,според ПлОС неправилност на обжалваното решение поради това ,че РС-Плевен не е приложил нормата на чл. 200,ал. 4 от КТ според която „Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите“ и не е приспаднал изплатената на работника от застрахователно дружество „Уника живот „АД обезщетение в размер на 1041,60лв.

Безспорните факти от твърдяната в исковата молба фактическа обстановка,които са били установени още пред РС-Плевен и по които не се спори и пред въззивната инстанция са ,че в качеството му на „работник строителство„ в предприятието на „СТРОЙПРОДУКТ“ ЕООД ЕИК ***, гр.Плевен , на 14.07.2023г. при изпълнение на възложената му от работодателя работа – извършване на декофраж на стена на строителен обект в ж.к.Дружба в гр.Плевен , В. Г. М. е паднал в намиращата се непосредствено до декофрираната стена водомерна шахта в резултат на което падане е получил фрактура на дясна петна кост вследствие на което е претърпял болки и страдания ,т.е. неимуществени вреди ,които подлежат на обезщетяване.

В т.вр. е безспорно ,че случилото се на посочената дата има характер на трудова злополука по смисъла на чл. 200, ал.1 от КТ за която работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

По този повод следва да се съобрази и обстоятелството ,че в изпълнение на изискванията на Чл. 3. (1) от Наредбата за установяване ,разследване ,регистриране и отчитане на трудовите злополуки /която гласи „ Когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок 3 работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя/предприятието ползвател декларация по образец, утвърден от управителя на НОИ, и обнародвана в "Държавен вестник". Декларацията се вписва в регистъра за трудовите злополуки в предприятието.“/, работодателят „СТРОЙПРОДУКТ“

ЕООД ЕИК ***,представляван от управителя си инж.Р.М. е подал представената по делото Декларация за трудова злополука/ вложена на л. 9 и 10 от делото на РС-Плевен /.

По този повод ,особено съществено е да се отбележи ,че въпросната декларация в случая се подава от работодателя в хипотезата на чл. 3,ал.1 от посочената Наредба , поради което тя следва да бъде подписана само и единствено от него ,респ. от упълномощено от него лице ,но не е необходимо тази декларация да се подписва и от самия пострадал 3 работник В. М. ,доколкото тя не е подадена в хипотезата на чл.3, ал.3 от същата Наредба според който „ Когато злополуката не бъде декларирана по реда на ал. 1, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в срок една година от настъпването на злополуката в териториалното поделение на НОИ“.

Именно по тази причина съдът приема ,че положеният под въпросната Декларация за трудова злополука подпис за пострадал от В. М. е ирелевантен, тъй като такъв подпис от работника изобщо не е бил необходим при нейното подаване, поради което няма основание да се приеме ,че с въпросната декларация самият работник удостоверява каквито и да било факти относно конкретните обстоятелства при които е настъпила трудовата злополука ,в т.ч. и описаното в т.26 от нея“отклонение от нормалните действия и материални фактори ,свързани с това отклонение „.

Описаното в т.26 от процесната Декларация в действителност представлява изхождащо от самия работодател твърдение за благоприятни за самия работодател обстоятелства от които той иска да черпи права –в случая за обоснове възражението си за редуциране размера на дължимото обезщетение поради проявена от самия работник груба небрежност при изпълнение на възложената му работа и при настъпване на трудовата злополука.

Неслучайно е това ,че в утвърдения образец на Декларацията изрично в скоби е пояснено /подписва се само от подаващия декларацията /, а това в конкретния случай е управителят на работодателя , но не и самият работник.

Поради това Плевенски окръжен съд приема ,че в рамките на настоящия исков процес и чрез допустимите доказателствени средства трябва да се изследва спорният въпрос за това дали работникът е проявил груба небрежност при изпълнение на възложената му работа , при което е станала и трудовата злополука ,като не се съобразява във вреда на работника / ищеца / положеният от него подпис под Декларацията за трудова злополука ,който както посочихме по-горе е ненужен и не се предвижда да бъде полаган в хипотезата на чл. 3,ал.1 от въпросната Наредба ,за разлика от хипотезата на чл.

3, ал. 3 от нея в която, обаче ,не се намираме.

При преценката на събраните в хода на процеса пред РС-Плевен годни доказателства

, според въззивната инстанция не се потвърждава направеният от РС-Плевен извод ,че работникът е проявил груба небрежност при изпълнение на възложената му работа ,като самоволно и въпреки проведен инструктаж за безопасност ,да е премахнал положените върху процесната водомерна шахта кофражни платна след което е продължил да работи без да ги постави отново ,поради което именно да е паднал в шахтата и да е получил въпросното телесно увреждане .

Горният извод –че работникът самоволно и въпреки проведен инструктаж за безопасност , е премахнал положените върху процесната водомерна шахта кофражни платна след което е продължил да работи без да ги постави отново , не се потвърждава при съвместната преценка на свидетелските показания на разпитаните пред РС-Плевен свидетели : Г. П. / разпитан в о.с.з. на 4

05.02.2025г./ , С. Ц. и И. Г./разпитани в о.с.з. на 16.12.2024г.

При преценката на техните свидетелски показания следва да се отбележи на първо място ,че от тези трима свидетели само един от тях , а именно Г. П. е бил непосредствен очевидец на инцидента ,тъй като е работил заедно със самия пострадал В. М. при декофрирането на същата стена на обекта и е възприел пряко обстоятелствата при които е протекъл самият инцидент.

Другите двама свидетели С. Ц. и И. Г. сами сочат ,че не са възприели пряко как е станала трудовата злополука,т.е. не са били непосредствено на самото място,когато тя е станала , а са били на друго място на територията на строителния обект и са дошли на мястото след като работникът вече е бил излязъл от шахтата.

Освен това ,при преценката на показанията на тези двама свидетели следва да се съобрази и тяхната евентуална заинтересованост от изхода на делото ,като се има предвид, че свидетелят Ц. е бил на длъжност технически ръководител на процесния строителен обект , поради което самият той има определени задължения във връзка с осигуряване на безопасните условия на труд ,в т.ч. че самият той сочи ,че по негово изрично нареждане процесната водомерна шахта била „закапачена „ чрез поставяне отгоре и на две метални платна върху шахтата , а пък свидетелят И. Г. е бил бригадир на бригадата за извършване на кофража на бетонови отливки ,на когото именно свидетелят Ц. твърди ,че е разпоредил да извърши „закапачването „ на тази шахта,поради което последният свидетел безспорно има интерес да твърди ,че е изпълнил това разпореждане и че шахтата е била надлежно обезопасена ,тъй като това е било част и от неговите задължения.