Решение № 713 от 26.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Пловдив, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно гражданско дело № 20225300503207 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от К. С. Д., ЕГН:********** и Л. С. Д., двете от гр.*****, чрез адв. К. А. против решение №3250/10.10.2022 г. по гр.д.№5454/2021 г. на РС-Пловдив, 3 гр.с., с което е признато за установено по отношение на тях по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищците са собственици на основание наследяване от Д. С. Д. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.534.198.1.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на град ****, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 год. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение засягащо самостоятелния обект - Заповед № 186569-17.07.2020г, с адрес на имота: град *****, който самостоятелен обект се намира на стаж 2, в сграда с идентификатор *****.534.198.1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, разположена в поземлен имот *****.534.198, предназначение на самостоятелния обект: жилище/апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 84,83 кв.м., със съответните идеални части от общите части на сградата - сутерен и таван и са осъдени да заплатят разноските на ищците за производството.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска, както и за присъждане на разноски. Във въззивната жалба са изложени съображения, че решението е неправилно и необосновано, абсолютно неясно и 1 неразбираемо, а в мотивите липсват каквито и да било съображения, по които решаващият съд е достигнал до крайния резултат. В мотивите се констатират съществени противоречия в изложението на фактите и правните изводи. Не е ясно защо съдебният състав не кредитира показанията на свидетелката К., а приема за достоверни само показанията на свидетеля Б..

Показанията на К. съвпадат с фактите от договора за дарение на суперфиция, като тя уточнява, че къщата е строена от ответницата К. Д. и съпруга й, докато синът им е бил в казарма. Доказателствата сочат, че строителството е реализирано от родителите на праводателя на ищците, а не от него самия. От показанията на К. се установява, че през 1978 г. Д. Д. е отбивал редовната си военна служба, че няма как да е строил етажа. От данъчната декларация за имота от 1998 г., така и преди това и двата жилищни етажа са декларирани от родителите му, а след тяхната смърт самият той е декларирал процесния имот като собственост 4/6 ид. ч. за майка му и 1/6 ид. ч. за него. От съдебния акт не става ясно кои от претенциите се уважават, в какъв размер и на какво правно основание и каква част се отхвърля и защо. Голяма част от писмените доказателства не са разгледани, а други са ценени само досежно тезата, обслужваща ищците. В заключението на вещото лице Г. е заявено, че строежът е осъществен от 1982 г. до 1987 г., в този смисъл е Протокол за строителна линия и ниво № 23/8.2.1988 г. , от който е видно, че жилищната сграда е дадена като едноетажна. Иска се да се отмени решението на РС и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения установителен иск по чл. 124 ГПК.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. Д. Д. с ЕГН:**********, К. Д. Д. с ЕГН:********** и С. М. Д. с ЕГН:**********, тримата от гр.***** чрез адв.М.П., с който жалбата се оспорва, моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски. Изложени са доводи, че въззивниците се позовават на това, че строежът е осъществен със средства и личен труд на родителите на суперфициара, поради което се прави извод, че новият обект е възникнал за строителство за тези, които са го построили – родителите на Д. Д.. Не се зачита вещно-правния ефект на договора, сключен с нотариален акт. Счита, че кой е построил етажа не води до придобиване на вещни права, а създава облигационни отношения. Счита, че Д. Д. е участвал в строежа на етажа, а след построяването му той и семейството му го ползват като собственици.

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения.

Производството, в което е постановено обжалваното изцяло решение, е образувано по установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК., В ИМ, ищците твърдят, че са наследници на Д. С. Д., поч.28.02.2018 г.; че с договор за дарение, ообективиран в НА № ***,н.д.№***** г. на Пловдивски нотариус, неговата сестра Л. Д. му е прехвърлила правото на строеж върху втория жил.етаж от процесната сграда; строежът бил реализиран и в процесния етаж живеело семейството на Д. Д.; ответниците осповали техните права, което налагало предявяване на УИ за собственост.

С отговора по чл.131 ГПК ответниците са взели становище, че процесният имот е бил 2 изключителна собственост на К. Д. и нейния съпруг С. Г. Д., поч.27.02.2002 г. С. Г. Д. и брат му К. Г. Д. са закупили дворното място на 22.07.1963 г./НА № ***/д.***** г.;през 19701973 г. К. Д. и нейния съпруг С. построяват първия жил.етаж от процесната сграда;през1974 г. със съдебна спогодба по гр.д.1313/1974 г. на ПРС,5 гр.с. се извършва доброволна делба на процесното дворно място, при която съпрузите придобиват цялото дворно място; твърдят, че съгласно ЗСГ имало ограничения за собствеността на гражданите относно притежанието на на недвижими имоти. За да избегнат принудително предоставяне на право на надстрояване и пристрояване на ЖС на трети лица, К. и С. учредяват право на строеж на 2 ет. на ЖС на дъщеря си Л. с договор за дарение на право на строеж, извършено с НА № ***,т.1,д.***** г.;

Л. имала други планове и прехвърлила на брат си Д. Д. с договор за дарение на право на строеж, извършено с НА № ***,т.1,д.***** г., който към момента на сделката отбивал военната си служба и в следващите 2 години не е предприел никакви действия за осъществяване на правото на строеж. Ответниците твърдят, че 2 етаж от процесната ЖС е построен изцяло със средства и труд на ответницата К. и съпруга й С.; правят възражение, че правото на строеж, учредено в полза на Д. Д. е погасено по давност, тъй като не е упражнено от него в продължение на 5 години от отстъпването му, поради което той не е станал собственик на 2-я етаж.

По делото е приета СТЕ, изпълнена от ВЛ В. Г. – заключение от 07.04.2022 г., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че вторият етаж е нанесен в плана след попълването на кадастралната основа около 1995 г., поради което няма данни за точния момент на построяването му; че разрешенето за сроеж на втория етаж №353/20.06.1977 г. е издадено на името на общия наследодател С. Г.Д. и и същеря му Л. , а архитектурния проект е одобрен от 28.11.1977 г.

От приетите по делото доказателства – данъчна декларация на С. Д. от 1998 г. 8л.7173 от д.РС/ е видно, че същият е декларира, че ет.2 от къщата е построен през 1977 г.

По делото са разпитани свидетелите Б. Х.К., свекърва на ответницата Л. и св.Н. Б.б.р.

В показанията си св.К. установява, че вторият етаж е построен от С. и К., когато синът им Д. е бил войник; строежът започнал след 1980 г.-1982 г.;когато се родили децата на Д., той и семейството му живеели на новопостроения етаж.

ПОС намира, че тъй като Д. Д. е роден през 1957 г., следва, че той е бил войник в периода 1976-1978 г., а след като строежът е започнал след 1980-1982 г., няма как да е построен от родителите докато синът им е бил войник.

Св.Н. Б. установи, че Д. Д. живеел на втория етаж от раждането на детето му и до сега; къщата била построена от Д., който се занимавал с майсторите – той построил един етаж и влезнал да живее в него.

Съдът не кредитира показанията на св.Б. в частта, според който Д. е построил 2-я етаж, тъй като същите противоречат на останалите доказателства, в това число свидетелските показания на св.К., на строителните книжа за къщата – одобрение архитектурен проект от 1977 г. и издаденото строително разрешение от 1977 г., данъчната декларация на Баща му С. Д. от 1998 г., в която той е декларирал собсвеност върху втория етаж като построен през 1977 г. От събраните по делото гласни доказателства не се установяват конкретни данни Д. да е взел участие в строежа с труд и средства, както и че към този момент е разполагал със средства, които да вложи в строителството. От събрание доказателства следва извода, че втория жил .етаж е построен от родителите на Д. с техни средства. Според св.К. строежът на 2-я етаж е започнал през 1980-1982 г., но няма писмени данни кога е преключило строителството и кога е бил построен етажът в груб вид.

Жалбоподателите не са ангажирали доказателства за твърдението си, че учреденото право на строеж в полза на Л. К. с НА № ***,т.1,д.***** г. е фиктивна сделка, извършена единство с цел избягване на забранителни норми на действащия ЗСГ, поради което да е недействителна. Жалбоподателите не са ангажирали доказателства за твърдението си, че 2- 3 ят етаж е бил построен в груб вид след като учреденото в полза на Д. право на строеж е било погасено с изтичане на 5-годишна давност. Доказа се по делото, че към 1978 г., когато на Д. е учредено право на строеж на 2-я етаж, строителството не е било започнало и етажът не е е бил изграден в груб вид, поради което вещно-правният ефект на собственост вследствие учреденото вещно право на строеж е настъпил в полза на суперфициара към момента на построяването на етажа. Между него и родителите, които да дали средствата за построяването са възникнали само облигационни отношения, поради което установителният иск по чл.124 ГПК е основателен.

Като е достигнал до същите крайни правни изводи, ПОС намира, че РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

По отношение на направените разноски: с оглед изхода на спора, право на разноски имат възиваемите, такива им се присъждат в размер на 800 лв.- платен адвокатски хонорар.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3250/10.10.2022 г. по гр.д.№ 5454/2021 г. на РСПловдив, 3 гр.с.

ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН:********** и Л. С. Д., двете от гр.*****, да заплатят на С. Д.

Д. с ЕГН:**********, К. Д. Д. с ЕГН:********** и С. М. Д. с ЕГН:**********, тримата от гр.***** сумата 800лв.- съдебно деловодни разноски пред ПОС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок съобщението. от

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4